|
Софийски Университет “Св. Климент Охридски”
Софийски университет, магистри, „психология”, Януари 2010
СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ И ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ:
познаваемост, емпирични изследвания, анализ и прогнози
доц. Михаил Мирчев
Въпросник: ОСНОВНИ ТЕМИ
| №
| Наименование на темата
|
| 1.
| Обществените проблеми (конфликти-кризи-рискове; бедност-дискриминация-поляризация; деформация на властта-бюрокрация-корупция-престъпност) като обект на ОМ.
ОМ като самосъзнание и самооценка, като мотивация и целеполагане, като мобилизация и организираност за социално-активно действие.
|
| 2.
| Неизбежното политизиране на обществените проблеми - демокрация и ОМ.
Пет нива на проблемността: от проблем вътре в себе си - до проблем, създаван или поддържан от официалната власт и институциите й.
|
| 3.
| Отразяването на проблемите в ОМ: навреме или изоставащо; фрагментарно или системно; рационално или ирационално; адекватно или изопачено.
Реални и изкуствени проблеми и доминанти в ОМ.
|
| 4.
| Общественото мнение като “социална черупка”.
Конформизъм и социално одобрение, страхът от изолиране. “Диктатура на мнозинството”.
Лидери, говорители, анализатори. Общностни авторитети.
|
| 5.
| Нива на ОМ: (1) събитиен образ; (2) дихотомна оценка и афективност; (3) оценка чрез опростени идеологеми; (4) осмисляне в многомерността на генезиса и проекциите; (5) вариативна оценка и многомерни сценарии за ефективно действие.
|
| 6.
| Нива на ОМ: Предразсъдъци или критичност към себе си и различните, към институциите и властта. Стереотипи или вариативно мислене. Ирационално или рационално. Оценъчно или аналитично.
|
| 7.
| Двата подхода: (1) Джордж Галъп и (2) Линджи Роджърс.
Дилемата: колективна мъдрост и просветена активност или дребнави интереси, страсти и невежество.
Властта като “слуга” на ОМ или като просветено водачество.
ОМ като респектираща власт или като обект за манипулиране.
|
| 8.
| ОМ като механичен сбор от индивидуални мнения. Изследване чрез индивидуални декларации. Представяне чрез статистически разпределения.
|
| 9.
| ОМ като общностно-групова обособеност.
Лидерство на ОМ по групи и общности (gate keepers).
Изследване чрез проективни качествени методики.
Представяне през проективни дейностни ситуации.
|
| 10.
| Познаваемо и измеримо ли е ОМ? Методологически скептицизъм на Пиер Бурдьо.
Обективност или субективност на ОМ. Логичност или противоречивост.
Зад дървото вижда ли се гората?
|
| 11.
| Формиране на ОМ. Каскаден модел на Дойч (1968).
Елити и контраелити. Суб-елити. “Статусна несъвместимост” на елитите.
Целеви групи и преформулиране на представите и оценките.
|
| 12.
| ОМ и социалните му посредници.
Медии. Партии и граждански организации.
Публични лидери и говорители. Анализатори и експерти. Журналисти.
Изследвания и мониторинг. Прогнози. “Спирала на мълчанието”.
|
| 13.
| Медиите като ЧЕТВЪРТА ВЛАСТ. Роля и значимост като контра-власт. Публичен контрол. Журналистическо разследване.
Двупосочен медиатор (вертикален), многостранен медиатор (хоризонтален). Медиите като “огледало и бинокъл”.
Организатор и провокатор на диалог, сблъсък на позиции, аргументи и ценности. Достъп до информация. Достъп до експертиза.
Актьори на властта и гражданска публика – размяна на ролите чрез медиите. Съучастие или контрареакция на медиите при политическа манипулация.
Медиите като ускорител: на процеси, конфликти, дебати, решения, последици.
|
| 14.
| Общественото мнение като елемент на демократичната система на обществото.
Структурна позиция в “гражданското общество”.
Основни граждански и управленски функции.
|
| 15.
| Публично ПОЛИТИЧЕСКО ГОВОРЕНЕ. “Кой говори”, структура на авторитетите. Кръгове на политическото говорене – лидери, лидерска група, говорители, експерти, наблюдатели и анализатори, обществени авторитети, “обикновени” граждани.
„Какво говори”. „На кого говори”. „От какви ценности и за какви цели говори”. „Как говори”.
Гражданска ЧУВАЕМОСТ на политическото говорене. Граждански очаквания и стереотипи. Бариери на чуваемост. Идеологеми. Закрепени образи и представи. “Едноизмерен човек”, доброволна пасивност и аполитичност. “Политическа ваксинация”.
|
| 16.
| ОМ по компетентност. ОМ по гражданска отговорност и участие.
Допитвания и референдуми. Изследвания и изборни прогнози.
Партийни и лидерски рейтинги.
|
| 17.
| Неуловимо и споделено ОМ. Цензура и страх. Конформизъм и апатия. Заявено и дискутирано. “Спирала на мълчанието” и електорални изненади.
|
| 18.
| Резултативно ОМ, нагласи, готовност за практически избор.
Прогнозиране на изборно поведение.
Прогнозиране на поведение в конкретни ситуации.
|
| 19.
| Формиране и функциониране на ОМ.
Предразсъдъци или убеждения, стереотипи или рационален избор.
Социална психика или социално мислене.
|
| 20.
| Опити и възможности за манипулиране на ОМ. ОМ като инструмент на властта.
Мобилизиране или париране на ОМ.
Бариери чрез предразсъдъци, очевидности и идеологеми.
|
| 21.
| Готовност на масовото съзнание да бъде манипулирано.
Как се плува в морето от фрагментирано знание? Възможна ли е системна интерпретация на фактите и събитията?
Отказ от политическа рационалност, популизмът. Важните неща да се решават от “някои там горе”.
|
| 22.
| “Едноизмерният човек” и неговите “изкуствени потребности”. “Репресивна толерантност”.Светът на големите хора и светът на малките граждани.
Невъзприемане на прекалено голямото, прекалено далечното, прекалено сложното.
Невро-маркетинг, езиково инженерство.
|
| 23.
| Проблем за идентификацията на изследванията на ОМ:
Социологическо или демоскопско изследване.
Сондажно или представително? Еднократно или мониторинг?
|
| 24.
| Количествени и качествени емпирични изследвания на ОМ.
Комбиниране на методи на регистрация.
Проблем за достоверността.
Проблем за представителността. Характеристики и съпоставимост на извадките.
|
| 25.
| Цикъл от количествени и качествени изследвания в една изборна кампания.
Последователност от цели, основни решавани проблеми.
Оптимално комбиниране между видове изследвания и методики.
Точност на прогнозите. Възможните изненади.
|
| 26.
| Свиване и набъбване на електоралните групи.
Семеен, идеологически или прагматичен принцип.
Ядра и периферии. Активиране на пасивни избиратели.
Наказателен вот. Компромати, обръщане на ефекта.
|
| 27.
| Публично представяне на изследванията на ОМ.
Проблемът с посредниците - медиите. Представяне и интерпретиране на данни.
Сравняване на данни от различни изследвания.
Изследовател-манипулатор или жертва на “гореща журналистика”.
|
| 28.
| Медиите като формиращи обществено мнение.
Привилегията на журналистите. Безсилие пред медиите. Зависимост на политиците.
Недоверчива доверчивост на обикновените хора.
Цензура и фетиши в медиите.
|
ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА
НОЕЛ-НОЙМАН, Елизабет. (2004, 1980) Спиралата на мълчанието. Общественото мнение -
нашата социална черупка. ИК "Люрен", С., 2004. Стр. 295.
(спирала на мълчанието, с. 17-54; изолацията като мотив, с. 55-72; общественото мнение
като социална черупка, с. 73-106; привилегията на медиите, с. 154-171; функции на
общественото мнение, с. 219-231; ... с. 260-279)
ЛИПМАН, Уилтър. Обществено мнение. С., 2001.
(стереотипи и сглобяване на публичното мнение)
КАСТЕЛС, Мануел. Силата на идентичността. ЛиК, С., 2006. Стр. 390. ISBN 954-607-729-1.
(регулация на медиите, глобални комуникационни мрежи, с. 227-231; електронните медии
като привилегировано пространство на политиката, с. 274-285; политиката на скандала,
медиите като бойно поле в борбата за власт, с. 293-305; реконструиране на държавата и
на демокрацията, с. 307-309)
ЛУКАЧ, Джон. Демокрация и плурализъм. Страх и омраза. Обсидиан, С., 2005, стр. 224.
ISBN 954-769-109-0.
(акумулирането на мнения, мненията ръководят света, 46-48; патриотизъм или
национализъм, и популизъм, 67-70; снобизмът, 151-158; тиранията на мнозинството,
общественото мнение, 158-162; възходът на публичния живот, без-отговорност на
масовото гласуване, 163-167)
ЧОМСКИ, Ноам. Необходими илюзии. Промиване на мозъци в демократичните общества.
Бард, С., 2005. Стр. 592. ISBN 954-585-620-3.
(демокрация и медии, с. 11-38, 43, 53, 56, 71, 76, 93, 112; ползата от тълкуванията, злото
на невидимото лицемерие, с. 155, 179-181, 199-200, 294, 400-407; занаятът историческо
инженерство, с. 281, 287, 381-400, 489-504, 510.)
АТАНАСОВ, Атанас и кол. (2006) Електоралните изследвания. Изследователски
проблеми и прогностични възможности. С., 2006, стр. 318. ISBN–13:
978-954-775-586-4.
(социологически, демоскопски и електорални изследвания, с. 17-38, 60-67, 68-80;
изборни мотивации и гласуване, с. 88-99, 114-123; позициониране, партийна
идентификация и гласуване, с. 99-114; изборни технологии, с. 123-150; медиен облик на
електоралните изследвания, стандарти, с. 260-279)
МИРЧЕВ, Михаил. Текстове 2. Покана за социология. Допълнено издание. С., 2007.
Стр. 672.
(благоденствие и “едноизмерен човек”, забрана да се мисли, с. 110-114, 401-423,
601-604; едноизмерното общество, политическият универсум, репресивната
де-сублимация; катастрофата на освобождението, 401-423, 393-400; алтернатива на
катастрофата, потребителски индивидуализъм, пазарен характер, 429-458; свободата
като психологически проблем, двете страни на свободата, механизми на бягството от
свободата, 557-580; източен и западен деспотизъм, 584-589; светските религии,
забрана да се мисли, 596-611; бунтът на елитите, болестта на демокрацията, нация от
малцинства, 632-649; новото средновековие, зоните на здрача, изключените, разумът
на най-ниското стъпало, 650-667); психология на тълпата, векът на тълпите, 538-555,
581-611; преходът в България, новите идеологеми, редукционизъм и деструкция,
349-356, 361-366; парвенюто, психология на маниака, 378-383)
Край
Обратно към началото
|
|
