|
МАЙЧИНСТВОТО В БЪЛГАРИЯ
МЕЖДУ XX
И XXI ВЕК
Ст.н.с. Мария Динкова,
доктор на социологическите науки,
Председател на гражданското сдружение
"Майчинство за бъдещето"
Социалната цена
на политическите и икономическите промени
плащат най-вече майките
Не съм сигурна, че някой би могъл да подбере достатъчно понятия, с помощта на които да изясни какво означава да си
майка в България в последните години на двадесети век.
Нашите жени плащат огромна цена за политическите, икономическите, социалните и културните промени, които изживяваме. При това по-висока от тази, която поема другата половина на народа ни. А майките, особено младите майки, плащат най-високата. Тази драма има за най-видим резултат факта, че от една страна децата продължават да са голяма ценност за младите българки, а от друга огромното мнозинство от тях са в невъзможност да се реализират в майчинството според собствените си мерки за числеността на семейството си.
През няколкото десетилетия от втората половина на двадесети век, в които сме изучавали репродуктивните нагласи на народа ни, неизменно бе установявано, че у нас съзнателният отказ от раждане и отглеждане на собствени деца се среща в порядъка на много голямо изключение. В рамките на цялата съвкупност на жените във фертилна възраст делът на съзнателно избиращите бездетството е достигал едва до около 2%. Според последната информация по този показател, предоставена от агенция АССА-М (данните са от края на 1999 година), младите жени, които не желаят да имат деца са 2.3%. Забележими промени следователно няма. Общо взето налице е трайна ориентация към малодетно семейство, но към три четвърти от младите жени биха желали да имат повече от едно дете. Над 60% предпочитат да са майки на две деца и повече от 13% на три деца. През 1999 г. обаче по-малко от половината от същите тези жени са имали повече от едно дете. По данни на Националния статистически институт на една жена във фертилна възраст са се падали 1.23 деца.
Раждаемостта в България е драстично ниска. По този показател през 1998 г. сме били с най-ниска раждаемост сред европейските страни с коефициент 7.7%., а през 1999 г. на едно от най-ниските (заедно с Чехия) с коефициент 8.8 %. . За сравнение в края на 90-те години във Франция, Великобритания, Норвегия и Югославия този коефициент надхвърля 12%., в Австрия, Белгия, Швейцария и Русия е по-висок от 11%., в повечето европейски страни е към 10%. .
Спадането на раждаемостта е трайна тенденция, която се наблюдава в развитите страни през целия двадесети век. Явно процесът протича под влиянието на някои общовалидни фактори. Във всяка страна обаче действат и специфични такива. В България, в последните десет години на мъчително безвремие, изключително ниската раждаемост произтича преди всичко от една общонационална икономическа, социална, политическа и нравствена криза, вътре в която да си майка е нещо повече от изпитание.
Като обект на научното познание и като грижа на социалната практика майчинството може да се разглежда от много гледни точки. Този семинар е замислен като едно съсредоточаване върху проблемите на съвременната жена в най-ранния цикъл на майчинството, т.е. в цикъла, който започва със зачатието и приключва до достигането на биологическа самостоятелност на детето. Приемаме условно, че долната граница на тази самостоятелност е тригодишната възраст на новопоявилия се човек.
Избираме този подход като отчитаме, че поради своята специфика най-ранното майчинство поражда най-трудно разрешимите проблеми за самата съвременна жена от една страна, както и за съвременната отговорност на обществото за майката и детето от друга.
Веднага искам да поясня, че сега аз ще се постарая да обоснова виждания за решаването на тези проблеми, като изхождам от целта да бъде осигурен самостоятелен социален статус на жената във времето на ранното майчинство. Поради физическото си състояние и голямата си ангажираност с отглеждането на детето в този период, майката не може да си осигури сама средства за живот. Тя неминуемо е зависим човек, който може да просъществува само в рамките на някаква групова солидарност. В продължение на хилядолетия тя е изпълнявала майчинските си функции - тогава, когато не е могла сама да се погрижи за себе си, благодарение солидарността на семейството. В съвременния свят обаче семейството все по-трудно може да й бъде опора, хранител и закрилник както поради своята малочисленост и относителна нестабилност, така и по силата на многобройните промени в структурата му и във взаимовръзките между отделните му членове. Майката може да се справи със задачите на ранното майчинство, ако все повече може да разчита на солидарност и в рамките на голямата общност на националната държава. Междувременно, докато националните държави търсят подходящи и необходими форми за подкрепа на жената-майка, самите те изглежда се сриват под натиска на стихиите, породени от глобализацията на съвременната икономика. Сега засега обаче ние сме в състояние да размишляваме върху отношението между майката и обособеното от дадена държава общество, надявайки се, че опитът на националните социални политики ще подготви пътя към подходи, съответстващи на новите реалности. Пък и предизвестеното изчезване на националната държава може да се окаже някакво преувеличение.
Решението на проблемите - признаване
на майчинството за социална функция
Основа на общонационалната солидарност по отношение на майчинството дава признаването на майчинството за социална функция. Това признание зрееше в проектите на редица мислители от края на деветнадесети и началото на двадесети век и бе прокламирано с Декларацията за правата на човека на ООН, одобрена от Общото й събрание на 10 декември 1948 г. Признавайки майчинството за социална функция, т.е. за функция, която жената изпълнява в интерес и полза на цялото общество, реалните обособени общества поемат задължението да осигурят възможности за издръжка и разнообразно обслужване на майката във времето, в което тя не може да се погрижи сама за себе си. Предоставяйки й такива условия, те би следвало по същество да й осигурят самостоятелен социален статус, който да я направи независим в икономическо отношение социален индивид, защитен от различни рискове и от евентуален произвол и безотговорност на най-близките й партньори и сътрудници.
Сега ще се опитам да достигна до основните, съвсем конкретни проблеми на съвременното ранно майчинство, които следва да се решават чрез признаването на майчинството за социална функция. За целта ще предложа един опит за представяне на някои основни черти от социалния портрет на българската майка на малки деца, от който ще бъдат изведени тези конкретни проблеми.
Данните, които ще използвам, се отнасят до жени от 18 до 35 годишна възраст. Това ограничение се обуславя от обстоятелството, че в последните десетилетия у нас към 90% от децата се раждаха до 29-та, а останалите 8-9% до 34-та година на майката. След 35-та си година жените раждаха в порядъка на голямо изключение. През 90-те години се забелязва известно покачване на средната възраст, в която жените раждат децата си, но все пак огромната част от децата 85% и сега идват до 29-та година на родителката си, а след 35-та й година се появяват много рядко.
Основа на описателната и аналитичната част на работата ми дава научна информация, събрана от Националния статистически институт, агенция АССА-М (Агенция за социални проучвания и анализи) и НЦИОМ (Национален център за изучаване на общественото мнение към Народното събрание и БАН). По-старите данни изхождат главно от изследвания на Института по социология при БАН и НИИМ (Национален институт за изследване на младежта).
Българката, както през цялата ни история, така и сега продължава да е в огромното си мнозинство работеща жена. Според всички изследвания, които са събирали информация по този въпрос през последните години, около 90% от жените в трудоспособна възраст работят, подготвят се да работят чрез обучение или търсят работа. Конкретно по данни на АССА-М през 2000-та година от жените в изучаваната възрастова група само около 8% са домакини (неработещи и нетърсещи работа), около 12% учат, 51% работят и 29% са безработни (около 1% са инвалиди или болни).
Сега и в близкото бъдеще на голяма част от българките ще се налага да работят. Тази наложителност произтича от икономическото състояние на страната, в която населението живее главно от трудови доходи или от пенсии, основани на такива. А доходите са толкова ниски и несигурни, че само един работещ член от семейството много рядко може да му осигури средства за живот. Младите жени се включват в системата на професионалния труд с компетентност, амбиция и самочувствие, които в рамките на националната общност не ги отличават от връстниците им мъже и дори в някои отношения им дават предимство. Така например те са относително по-високо образовани от младите мъже, относително по-голяма част от тях в сравнение с младите мъже владеят чужди езици, относително по-голяма част работят с компютър.
Респектира установеното от НЦИОМ положение, че много голям дял разчитат да постигнат професионален и житейски успех с грижа за повишаване на образованието си, с талант и упорита работа. Не без национална и женска гордост ще спомена, че за 57% от младите жени е важно да получат възможно най-добро образование, дори с цената на лишения.
За голяма част от младите жени професионалната работа има и надикономическа ценност. Откакто у нас се правят социологически изследвания по този аспект на социалната им характеристика неизменно сме установявали, че за по-голямата част от женската половина на народа ни професионалната активност е средство за реализация на лични способности, за придобиване на морална удовлетвореност и за утвърждаване на личностен престиж в обществото и в семейството. През 90-те години НИИМ, а по-късно агенция АССА-М даваха информация, че твърдо около три четвърти от жените ще работят, дори ако са материално осигурени. През 2000-та година по данни на НЦИОМ 72% от младите жени заявяват, че биха работили дори ако имат много пари.
Изложените дотук щрихи от социалния портрет на младите българки обуславят първия и най-важния проблем на младата българска майка - съчетаването на майчинството с професионалния труд. Впрочем масовото включване на жените в съвременния производствен процес е световна и вероятно необратима тенденция. Извършва се връщане на целия женски пол в обществените дейности по създаването на средства за живот. Излизането на част от жените от тези дейности в един откъс от човешкото минало е временно отклонение от нормата на общия исторически поток. Така че проблемът за условията за съчетаване на майчинството с производството на средства за живот е вечен. В модерното общество той е всеобщ.
Необходимостите, налагани от живия живот, от характера на съвременното производство, от ценностната ориентация на българката, от професионалната й компетентност и произтичащите от тях нейни собствени интереси формират потребността й да се ползва от социална политика, която да й създава следните условия:
- Да се откъсва от работа, т.е. да има право на отпуск по време на бременност, раждане, възстановяване след раждането и полагане на незаменими майчини грижи;
- Да запазва работното си място до края на отпуска си;
- Да получава социална осигуровка, с която да се издържа по време на този отпуск;
- Да има възможност да преодолее загубите от квалификацията си, претърпени по време на този отпуск;
- Да бъде защитена от евентуален произвол на работодателя при задоволяване на тези й потребности;
- Да има на разположение детски заведения, които да поемат надзора над децата й, както и грижата за бита и възпитанието им във времето й, заето с професионален труд.
Подобна политика е в интерес и на цялото общество, доколкото то ще функционира и ще се развива удовлетворително, ако жената се осъществява пълноценно и като майка, и като труженичка. В периода на държавния социализъм подобни условия се създаваха чрез изграждането на една непрекъснато развиваща се и разширяваща своя обсег законова уредба. Дългогодишната практика в прилагането на едно доста силно социално законодателство по отношение на работещите майки, даде възможност да се провери неговия ефект върху решаването на проблемите на съчетаването на майчинството със съвременния професионален труд. Тя показа в последна сметка, че проблемите са повече от предвидените и са много сериозни, при това са многостранно обвързани с функционирането на цялото общество. А социалното въображение се оказа все още недообработено и недостатъчно проникновено, за да ги преодолява по удовлетворителен начин. Това законодателство не създаваше достатъчно предпоставки да се съчетава едно пълноценно майчинство с пълноценен професионален труд. Едната социална функция на жената и при това законодателство неминуемо накърняваше другата, а най-често и двете й функции се реализираха или със загуби или с цената на огромно напрежение, т.е. пак с някакво ощетяване. За съжаление подобна недостатъчност се наблюдава във всички реално прилагани системи на социалното законодателство в развитите страни.
Понастоящем обаче най-голямата трудност, пред която е изправена действащата у нас социална политика по отношение на майчинството (тя запази повечето от принципите, реализирани от държавния социализъм), произтича не от нейните досегашни несъвършенства, а от обстоятелството, че:
- тя не съответства на новия тип икономика, който се създава у нас;
- тя се нарушава безудържно от работодателите;
- тя се срива от продължителното състояние на разруха, в която се намираме, от липсата на ред в нашата хаотична страна, от тъмнината в близките и в далечните ни перспективи.
Необходими са нови идеи
Необходими са нови решения, които да се съобразят с поуките от досегашната практика, да се изградят с отчитане на интересите и на майката, и на работодателите и да гарантират работещата майка от реалните рискове на съвременната действителност, която както в национален, така и в глобален план се очертава да бъде много динамична, много изменчива и с трайно неясни посоки.
Днес е изключително важно да се разбере по мое мнение, че само с възможностите на социалното осигуряване не е реално работещите български жени да се сдобият с условия за пълноценно майчинство, без при това да губят като професионалистки. Нямам съмнения, че работодателите от системата на националния капитал ще са неразположени да приемат един кодекс на труда, който налага продължителни отпуски по майчинство и за отглеждане на дете, както и големи вноски във фонда за социално осигуряване.
Нямам съмнения също така, че чужди инвеститори не ще имат интерес да идват у нас при положение, че ще им се налага една силна социална политика по отношение на работещата майка, а ако идват просто няма да взимат на работа жените-майки.
Известно е, че сега засега капиталите се насочват към страни с евтина работна ръка и олекотено социално законодателство. А и каквото и законодателство да се утвърди, то в голяма степен ще бъде заобикаляно. За това вече има убедителни сигнали. Например по данни на АССА-М една четвърт от младите жени, които работят, нямат социални осигуровки или не знаят дали имат. Данните са от 1999 г. Какво е положението сега е трудно да се каже, защото то непрекъснато се променя. Ежедневно медиите дават сведения за работодатели, които не правят вноски във фонда за задължително социално осигуряване. Всеизвестно е, че майките се притесняват да ползват отпуските, които им се полагат и т.н. В случай на нарушаване на трудовите им права само 10% от младите жени разчитат на защита от синдикатите и още 8% на защита от съда. Освен това една твърде, твърде голяма част от жените, на които предстои да станат майки или са станали такива, не могат да разчитат на социални осигуровки, защото са безработни. Казах вече, че се касае за 29% от възрастовата група 18-35 г. От мъжете в същата възрастова група безработните са относително по-малко 20%. Работодателите откровено отказват да наемат жени с предстоящи или настоящи грижи за малки деца.
Собствената безработица, нерядко съвпадаща и с безработица на съпруга им, липсата на реални попълнения на семейния бюджет от ресурсите на социалното осигуряване, поставят немалка част от младите майки в абсолютно мизерни материални условия. В особено рисковано положение са самотните майки. У нас 31% от живородените деца са извънбрачни. Повечето от тях биват оставяни в държавни детски учреждения, но някои млади същества имат храбростта да поемат тежката отговорност да се справят сами с родителството, без сътрудничество с бащата на детето, и създават непълни семейства. Данните, с които разполагаме, неизменно свидетелстват, че тези семейства са относително най-бедни и обикновено попадат в едно дълбоко, неизбродно дъно.
Близко до тяхното състояние са повечето непълни семейства на разведени или овдовели жени. С въпросителни е отрупано и състоянието на младите жени, които живеят без брак в тъй наречените "консенсуални съюзи". За тези съжителства у нас сега засега е събрана съвсем оскъдна информация, но по всичко изглежда в такива през 2000-та година се намират около 11-12% от изучаваната тук съвкупност. Установено е, че някаква част от тях раждат деца. Не мога да посоча данни как те се справят с майчинството. От изследвания в други страни обаче е известно, че тази разновидност на съвременната майка нерядко се оказва беззащитна при задоволяването на редица собствени и на децата й потребности, ако бащата не е разположен да сътрудничи или дезертира. Самотните майки, които отглеждат извънбрачни деца, разведените, овдовелите и майките от консенсуалните съюзи съставят около 17% от общата съвкупност на майките до 35 г. възраст.
Голямата безработица сред българските жени, мизерията на редица майки, обрекли се само на семейството си, самотното майчинство, консенсуалните съюзи, поведението на немалко работодатели ни изправят пред една действителност, в която социалното осигуряване не дава социална защита на голяма част от съвременните млади майки, а и доколкото я дава, тя не е удовлетворителна.
Тук му е мястото да обърнем внимание, че младите майки са вече почти лишени от възможността да работят, когато децата им са много малки, дори ако са склонни да се лишат от полагаемите им се отпуски, за да закърпят семейния бюджет или да запазят работата си. Ако няма възрастен член на семейството или на семейното обкръжение, комуто да поверят малките същества, те са с вързани ръце, защото добре изградената наша система от целодневни и седмични детски ясли и градини повсеместно се затрива.
Страх ме е дори да се докосна до това, какво става с работещите майки, когато децата им се разболеят. Не е тайна, че те се притесняват да поискат полагаемия им се отпуск, а ако го поискат, нерядко съжаляват, че са го направили.
Мисля, че трябва да разискваме и върху участта на жените, които биха искали или по някакви причини им се налага да бъдат само майки и да се посветят само на семейството си. Всъщност това е въпросът за възможността на жената да избира начина си на живот. При положение, че майката се самонатоварва с тежки, трудоемки и значими за целия социум отговорности, справедливо и целесъобразно е тя да има такава възможност. Въпросът е дали ако избере да бъде само майка, тя трябва да бъде поставена също в системата на социалната защита. Ако изхождаме от концепцията за майчинството като за социална функция, отговорът е категорично положителен. Засега обществото се отнася към майчинството на неработещата по свой избор жена като към частно нейно дело и тя е поставена в зависимост от семейството си, ако го има, ако то е разположено да се грижи за нея и ако има възможност да прави това.
Състоянието на ранното майчинство навежда към извода, че ние в България се нуждаем от нови идеи за социалната защита на младата майка в рамките на националната солидарност, която е потребно да се изгради конкретно тук, у нас, конкретно сега. Без национална солидарност младата майка ще трябва да се справя със задачите си главно със собствените си, крайно недостатъчни сили и евентуално с немощната подкрепа на днешното наше семейство, изтощено от недоимък, от страхове, от несигурност, от многообразни социални бедствия.
Правото на майката да получава социална защита е неразделна част от правата на човека, провъзгласени от съвременните общочовешки организации, които имат амбицията да насочват живота.
Сърцевината на тези права, която ги обвързва в органично цяло, е правото на достойно, пълноценно осъществяване. Без пълноценно майчинство, съчетано с пълноценна реализация във всички останали социални функции, които жената иска и има потенциал да изпълнява, е смешно да се говори за хуманизъм, за демокрация, за планетарен възход и всичко останало в този смисъл.
Без пълноценно майчинство е невъзможно качественото възпроизводство на един народ и на цялото човечество.
Без осигуряването на пълноценно майчинство на всички жени е невъзможно регулирането на демографските процеси, от които нашата страна, цяла Европа, цялата планета остро се нуждаят, тъй като те са обвързани с решаването на всички основни човешки проблеми.
Специално в България ние се нуждаем остро от многостранно обмислена и ясно насочена демографска политика. В сегашния свят с глобализираща се икономика националните и регионалните общности все пак едва ли ще се обезмислят. Много е възможно те да се утвърдят на нова основа в името на едно плодотворно човешко взаимодействие и човешка взаимопомощ. При всички случаи възможностите на един народ да участва успешно в глобалните взаимодействия ще зависят и в бъдеще от качественото и количественото му възпроизвоство, а също и от поддържането на една оптимална възрастова структура.
Силно остаряващите народи, какъвто е нашият, имат много обезсилващи ги затруднения.
Една силна социална политика по отношение на майчинството винаги е фактор за оптимизиране на демографското състояние. Гражданското сдружение "Майчинство за бъдещето" е изработило концепция за социална политика по отношение на майчинството. Основното в нея е, че трябва, чрез подходяща законова уредба и формирането на специални обществени фондове, да се осигури обществена издръжка на всички жени в периода на ранното майчинство работещи, неработещи, безработни, обвързани или не с бащата на децата им.
Ние вярваме, че ако бъдат разгледани, премислени и евентуално доработени предложения ни, може да се формира система на национална подкрепа на младите хора, която ще даде възможност на всички жени да се сдобият със самостоятелен статус в периода на ранното майчинство; ще гарантира закрила на работещите майки срещу произвола на работодателите; ще спаси безработните майки от униженията и бедствията на едно изключване от нормалния живот; ще създаде ситуация, в която жените, избрали да бъдат само майки, ще бъдат улеснени да реализират подобен избор; ще подпомогне майката да си изработи по-гъвкава жизнена стратегия и да се адаптира по-подходящо към жизнените си обстоятелства.
Зная, че идеи в тази насока имат и немалко други специалисти, някои от които днес са между нас. Надявам се да ги споделят и да направим едно плодотворно разискване.
Социалната политика не е лукс
При всички случаи ще бъдем упрекнати, че поставяме непосилни изисквания към нашето бедно, изтормозено от всевъзможни удари общество. Ще ни кажат назидателно, че силна социална политика се прави със силна икономика. Ще ни обвинят в максимализъм, какъвто не са си позволили досега и най-богатите държави.
В предварителен отговор искам да кажа следното: социалната политика не е лукс. Тя е необходимост, чието органично обвързване със спецификата на икономиката на дадена общност улеснява функционирането на цялата нейна система. Силната социална политика се изгражда не само със средства, но и с умението да се управлява вещо тяхното преразпределение. А във всяко общество, колкото и да са оскъдни средствата му, съществуват различни възможности за рационално изразходване на ресурсите му, за организиране на самопомощта и взаимопомощта, за утвърждаване на солидарността. Проблемът е в изкуството, в мъдростта и волята да се използват тези възможности по най-полезен начин.
Изречението "Силна социална политика се прави със силна икономика" е просто една наукообразна помпозна декламация, зад която се крие липса на продуктивно социално въображение и неразвита или закърняла социална чувствителност.
Всяка малка човешка общност, например семейството, е в състояние да обвърже ресурсите си с някакви цели, от нещо да се откаже, за да реализира постижения, в някакъв смисъл да мобилизира взаимопомощта си, да търси по-ефективни съчетания на силите и средствата, с които разполага. Такъв потенциал има и националната общност, стига управляващите я, всичките й членове, гражданската инициатива, почтено и със знание на въпроса да се заемат със това, което наричаме "социално дело".
Социалната защита на майчинството може да се изгради на много високо равнище в смисъл на обилие от ресурси, но може да се формира удовлетворително и на една скромна основа, може да тръгне от някакъв минимум, като се създаде система за постепенно издигане на основата заедно с увеличаването на общественото богатство.
Създаването на нови човешки същества, осигуряването на биологическата непрекъснатост на човечеството, възпроизвеждането на живота никога не е било "евтина работа". На всеки етап от човешката история то е изисквало големи вложения, големи инвестиции. "Разходите" са били различни по форма, но винаги са били много, много значими. И в рамките на бедните общества са били значими, величините са относителни. Ако една общност не прави такива вложения, тя просто загива.
Ние си позволяваме като че ли безумието да загинем, като не правим необходимите инвестиции за създаването на нови поколения. А всъщност все още можем да се спасим.
Бих искала да добавя в заключение, че социалната защита на майчинството в много голяма степен зависи от способността и усилията на самите жени да въздействат върху органите на управлението, които взимат решения по този въпрос. Жените трябва да имат съзнание за правата си, да знаят какво им се полага и да имат убедеността, че трябва да се самоорганизират, за да го извоюват. Да не се оставят да се стоварва главно на техния гръб огромната цена за оцеляването на народа ни.
Чрез участниците в този семинар ние искаме да изпратим това послание към всички българки.
Обратно към началото
|
|
