Софийски университет "Св. Климент Охридски", ФНПП
Социална педагогика, 2-ри курс, задочно
 

 
Въпросник за изпит, 21 ноември 2020
СОЦИАЛНА РАБОТА С ЕТНИЧЕСКИ ГРУПИ
 
Преподавател:Проф. д.с.н. Михаил Мирчев
Учебна година:2020-2021, зимен семестър, 19-20 септември 2020
Специалност:Социална педагогика, 2-ри курс, задочно
Изпит:21 ноември 2020, 9:00 часа
23 януари 2021, 9:00 часа
1. Необходимост от яснота на ТЕРМИНИТЕ.
Нека разграничаваме различни ОБЕКТИ в социалната работа.


Социална работа (СР) с „етнически” групи и малцинствени общности?
Или с национални малцинства и диаспори?
Или с хора от ядрото на нацията – българско и православно, християнско?

Работа с хора от общности от дъното или от върха на социалната пирамида?
Работа с маргинални или привилигировани хора.

Трябва ли и умеем ли да направим това разграничаване в обекта на своята работа? След като това е общностна идентичност на целевите хора, групи и общности (обективна и субективна). Тя ситуативно предопределя различни конкретни методите на работа, различен подход и културни проекции.
Различна степен на успех в работата. Професионално прегаряне. Супервизия - като помощ и солидарност, за ре-позитивиране.
                                                                                                              /по лекция/
2. С кого НЕПОСРЕДСТВЕНО се занимава СР - при всеки "индивидуален" случай?
ОБЕКТ при работа и обучение, помощ и защита - за да има успех?


Работа с индивиди – или и с техните референтни групи и микро-общности?
Отчитане на групови норми и общностни характеристики – от средно и макро-равнище. (Стереотипи, ритуали, културна идентичност, религиозност, общностен социален характер, традиционни културни кодове)
Привличане на близки и познати за съдействие за постигане на целите на СР.

Комплексно проучване на случай и ситуация, причини и фактори, възможности за съществена и дългосрочна позитивна промяна.
Съчетаване на форми и ресурси за успех. Съчетаване на подходи и методи.

Групова динамика. Метод "социо драма", "Театър на спонтанността", Джейкъб Морено. Професионални стандарти.

Имаме ли и прилагаме ли на практика съответна методическа подготовка? За комплексен и системен подход към отделния случай?
                                                                                 /по лекция, виж схема КК-ЧК/
3. Основни ЕТНО-НАРОДНОСТНИ ОБЩНОСТИ в българското общество.
(По схема ВООО и схема ГСОПр на Михаил мирчев)

Евреи и арменци. Руснаци и гърци. Македонци и сърби. Интегрирани малцинства.
Турци и цигани/роми – интегрирани и дез-интегрирани части и под-общности.
Араби и Иракчани – стара и нова имиграция, малцинствени общности.
Китайци и Виетнамци – нови имигрантски общности.
Иранци и сирийци, афганистанци и пакистанци. Нова имиграция.

Специфично позициониране в стратификационната пирамида на обществото.
СР с богати и привилегировани. (хора от богаташки сиви зони, закрити квартали)
СР с бедни и лумпенизиращи се. (хора в основната социална структура на обществото)
СР в гета и анклави. (хора от паралелни и аутсайдерски сиви зони)
СР в лагери с арабска незаконна имиграция след 2014 г.

Има ли принципни различия в подхода, методите, ресурсите за ефективна СР?
                                                                                                              /по лекция/
4. Проблемът за АДАПТИРАНЕТО и ИНТЕГРИРАНЕТО.

Първо включване, после адаптиране, накрая интегриране, устойчиво оставане тук. Като едно-посочен приобщаващ процес или като дву-странен адаптационен процес.
Към културната и институционалната среда – законодателство и традиционен морал в България.
Към нормите и формите на европейската цивилизация от XX и XXI век („втора” вълна и „трета” вълна на Цивилизацията по Алвин Тофлър).
Към духовната и културна среда на българското православие.

Как се преодолява културния шок при смесване и/или сблъсък между различни религиозни и културни традиции, битови стереотипи и сексуални практики, семейни форми и различен статут на жените и децата в общността?
                                                                                                              /по лекция/
5. СР между полюсите на АКУЛТУРИРАНЕ И АСИМИЛИРАНЕ.

Същностна и институционална полярност на тези две интеграционни форми.
В логиката на органична или на механична солидарност.
Варианти на домакинско приобщаване, неусетно културно инфилтриране, поведенческо и институционално инкорпориране.
Откъм гледната точка на държавата, народностното мнозинство, ядрото на нацията.
Откъм малцинствените групи и общности възможности за културна автономия, но без политическо самосегрегиране.
Откъм националните малцинства и диаспорите – държавна рамка и обществен контрол, за да не се злоупотребява с малцинствата като „вражеска пета колона“.

Как се отразява на СР – като ефективност, финансиране, помощ от други институции и от медиите – толерантна и спокойна или враждебна и насаждаща омраза обстановка?
6. КУЛТУРНА АВТОНОМИЯ на малцинствата, на националните малцинства, на религиозните малцинства.

Принципи на гражданските права – индивидуални и/или общностни – и културната автономия. Законови и държавни режими, за да не се злоупотребява политически с културната и религиозната автономия. (Закон за Исляма, Австрия, 2015)

Езикът – официален държавен, национален, „майчин” – като обединител и интегратор, или като разграничител и средство за конфронтиране.
Различни празници, хранителни особености, специфично публично облекло на момичетата и жените, обрязване на момчетата и жените.

Специфика на СР при своеволие на малцинствата – стари и нови, или при реално доминиране на традиционната култура на мнозинството и съответните държавни регулатори.
7. ОБЩНОСТНА ЕТНО-НАРОДНОСТНА ЙЕРАРХИЯ в съвременното общество.
Градация в 3 степени и етажи на идентичността и на социалната структура на обществото.

Теоретичен МОДЕЛ за съхраняване на културната самобитност на етно-народностните групи в обществото и едновременно с това интегриране в мащаба на нацията и общата цивилизационна форма.
Етно-народностни общности – увеличаване на пъстротата сред населението.
И при това оцеляване на нацията – като обединяваща културна форма, в стабилна национална държавност.
Демографска и социално-културна характеристика на малцинствените общности.
Проблемът за една комплексна и ефективна демографска стратегия. /виж в Текстове 2: с. 540-553, 758-776/

СР като специфична мрежа и механизъм за съхраняване на гражданския мир в обществото, както и за постигане на по-надеждна интегрираност и взаимна толерантност.
8. СР с групи и общности по различните етажи на социалната пирамида.

При възприемането на СР, на социалната помощ и благотворителност като задължение на държавата и обществото като цяло, на народностното ядро и на производителната част от населението. Вие сте ни длъжнитърпете ни? Вие сте ни длъжни – давайте ни привилегии? Вие сте ни длъжни – изхранвайте ни?
Общностни стратегии и методи за САМОстигматизиране.
Общностни форми за злоупотреба със системата за социалното подпомагане.

При опасния, че е излагащо да се приема благотворителност и социални помощи, закрила и помощ при домашно и полово насилие. Това е съвсем различен от горния случай на ценностно отношение към помощите и социалната закрила. Изисква специфичен подход и методи за отваряне на нуждаещи се и на жертви към възжностите за помощ и закрила.

При липса на минимален индивидуален и групов капацитет за САМОпомощ, САМОконтрол, САМОмотивиране за справяне със себе си и с другите, за да се излезне от критична жизнена ситуация.
При състояние на заучена безпомощност.
Методика и стъпки към овластяване, САМОовластяване.
9. СР със и сред СЕПАРАТИСТКИ малцинства и диаспори.

The Melting Pot – но само механично интегриране. Самокапсулиране в анклави и гета. Езикова, културно-ценностна и празнично-обредна семосегрегация.

Специфика на работа сред стари малцинства и диаспори.
Специфика на СР сред нови малцинства и диаспори.
Сътрудничество с други професии. Комплексна синхронна работа в институционална мрежа.

Капацитет на социалните работници, педагози и психолози - за да работят ефективно в такава враждебна общностна среда.
10. ЕТНИЗИРАНЕ на основни СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ – ключови за държавата и обществото. (1)
Специфичен етно-народностен и малцинствен профил в полето на:
  • обедняване и бедност, деградиращи процеси в зоната на бедността, гето-изолиране, …
  • труд в сив и черен сектор, при несигурни условия, застрашаващ здравето, изтощаващ психиката, водещ към бедност и лумпенизиране, …
  • феодално крепостничество, „либерални” форми на робство, трафик, …
  • изоставени и занемарени деца, експлоатация и злоупотреба на деца, …
Мрежите за СР, капацитетът на кадрите и предоставените ресурси – съответстват ли на ветрилото от социални проблеми, в техния етнизиран профил?
11. ЕТНИЗИРАНЕ на основни СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ – ключови за държавата и обществото. (2)
Специфичен етно-народностен и малцинствен профил в полето на:
  • влошеното здраве, скъсен живот в добро здраве, детска и социална смъртност, …
  • инвалидност, ниска трудоспособност, социално изолиране поради здравен статус, …
  • неограмотност и малограмотност, функционална неграмотност и гражданска безпомощност, враждебност спрямо „обществото и хората на знанието”, …
  • помощ и подкрепа за хора с влошен психичен статус – след травми и насилие, при продължителна безработица, след семейни и сексуални травми, по рождение, …
Мрежите за СР, капацитетът на кадрите и предоставените ресурси – съответстват ли на ветрилото от социални проблеми, в техния етнизиран профил?
12. ЕТНИЗИРАНЕ на основни СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ – ключови за държавата и обществото. (3)
Специфичен етно-народностен и малцинствен профил в полето на:
  • насилие над жените в общността, криминални практики, робски практики, …
  • самостигматизиране като „социално слаби” за да се злоупотребява с обществени фондове за подпомагане и осигуряване, условия за подпомагане, …
  • изоставени и безпомощни възрастни и стари хора, специфични социални услуги и благотворителност, …
  • превенция на криминалност и девиация, медиаторство, помощ при реадаптация и ресоциализиране, …
Мрежите за СР, капацитетът на кадрите и предоставените ресурси – съответстват ли на ветрилото от социални проблеми, в техния етнизиран профил?
13. СОЦИАЛЕН ХАРАКТЕР на различните етно-малцинствени и народностни общности. Етология.

Еднакви природни и обществени, религиозни и културни, държавни и икономически условия – интериоризиране в типичен социален характер, стереотипи, традиционен начин на живот.
Специфична народопсихология, ценностна йерархия.
Специфичен темперамент и социален активизъм.

Споделена историческа съдба – специфични културни кодове и архетипове, цивилизационно самочувствие или комплексираност, интровертност и консерватизъм или екстровертност и пластичност при смесване и мултикултурни общества.

Чувство за принадлежност – като „органична и/или механична солидарност”. Лоялност и съвест към своите - позитивно качество и състояние.
Но и закрепостеност и подтискане от своите, експлоатиране от своите, злоупотреба от своите – вкл. криминална.

Учебна анкета: обобщаващи оценки за еттно-народностни общности. Комплексна по 7 и повече характеристики. Чрез 11-мерна оценъчна скала. Комплексен профил на всяка отделна оценявана общност. Отклоняващи се характеристики от средното. Сравнителен анализ на профилите на различни общности. Съпоставка с профилът на националното мнознство: българи-християни- православни.
14. СОЦИАЛНИ ДИСТАНЦИИ. Социална близост, далечност или враждебност.

Обществени отношения между националното мнозинство и малцинствата, между различните религиозни и народностни общности, между образователните страти, професионалните съсловия и социалните класи.
Толерантност или враждебност. Солидарност или дискриминация. Съвместност или ксенофобия. Взаимно адаптиране или сепаратизъм. Взаимно уважение или стигматизиране.

Скара на Богардус: кумулативна, за измерване на социална дистанция и граници на взаимната толерантност и готовност за смесване.
15. СОЦИАЛНО СЛАБИ – индивиди, групи и общности.
Състояние на индивидуална, групова и общностна „заучена безпомощност”.
Целта е чрез методика и работа да се постигне „овластяване“ – това е „помощ за самопомощ“.

СР със социално слаби, поради: обедняване и бедност, мизерия и деградиране, безработица и „излишност”, жертви на насилие. заробване или крепостна зависимост, инвалидност и дефицит на трудоспособност и жизненост, както и поради лумпеницзиране и криминализация.
Форми на проява на солидарност и емпатичност. Професионална дистанция. Супервизия и помощ срещу „професионално прегаряне”.
Помощ или благотворителност. Стимулираща норма при социално подпомагане – парично или в други форми.
Злоупотреба с публична благотворителност. Спекулативни социални кампании. Политическа злоупотреба с благотворителност.
Социален маркетинг. Ефективност на кампаниите и програмите. „Корпоративна социална отговорност” – данъчни и граждански стимули.


        ОБЩО-СОЦИОЛОГИЧЕСКА МЕТОДОЛОГИЯ.
        С какво да не бъркаме „етнически” групи и общности в обществото като цяло?
        Системен хоризонт на конкретната СР
                         /тези въпроси по МИРЧЕВ, Михаил. Социална динамика … С., 2009/

16. ЕТНО-НАРОДНОСТНИ общности в България.
Полярно образователно и културно разслояване – от средновековна неграмотност и примитивизъм до свръх-образованост и интелектуализираност, от хора за пред-земеделско общество до хора за информационното общество.
Полярни дистанции до степен на цивилизационна не-съвместимост – вътре в икономиката, образователната и здравеопазната системи, в политическите избори и административния ред на държавата като цяло.
Функционалната неграмотност и безпомощност сред институционална среда – като обществен феномен в специфичните етно-народностни измерения.
                                                               /М.М. Социална динамика …, с. 434-442/
17. Пропадане на СОЦИАЛНАТА ПИРАМИДА.

Динамиката на профилите по Кели – при българи-християни, български турци и цигани/роми.
За периода на Прехода от 1989 до 2003, и досега.
Едните обедняват – но без да се сриват до дъното на пирамидата.
Другите обедняват катастрофално – и се концентрират в дъното на пирамидата.
Масови измерения на социалната поляризираност – с жестоки профили по етно-народностни групи и общности.

Специфика на СР сред толкова различните общности.
                                                               /М.М. Социална динамика …, с. 442-450/
18. „ЕТНИЧЕСКИ” групи и общности.

Принципна отлика спрямо „народност, народ” и „нация, националности”.
Бедата при игнориране на специфичната им същност и битие в реалното общество.
Неправилно рангът на „етнически” се повишава. И изкуствено се привилегирова.
Неправилно рангът на „народност” и „нация” се понижава и се прави обратна дискриминация.

Нужда от диференцирана СР – съобразно характера на общността, с която се работи конкретно.
                                                              /М..М. Социална динамика …, с. 455-459/
19. Общностна градация в ТРИ ОСНОВНИ СТЕПЕНИ.

Три етажа на идентичността в обществото – етно-племенна, за разлика от народностно-традиционна и национално-държавна.
Етническите групи и общности адаптират ли се към основната народност и ядрото на нацията, и така граждански интегрират ли се в обществото и държавата му?
Или остават изолирани и самоизолиращи се, сегрегирани и самосегрегиращи се?
                                                               /М.М. Социална динамика …, с. 459-461/
20. ОБЕКТИВНО ПОЗИЦИОНИРАНЕ в обществото и пред държавата.

Българите не са етнос, а са народ/народност, и освен това са ядро на нацията, както и граждански носител на историческата национална идентичност.
Турците в България не са етнос, са малцинство с културна своя традиция и религиозна идентичност, могат да бъдат използвани като диаспора на Труция – „външни турци”, съгласно тяхната Нео-Османска стратегия.
Езикът като същност на културната, историческата, био-социалната, държавническата идентичност. Официален държавен език, език в образованието, майчин език, език по време на избори.
Проблемът „истинската Родина” при малцинства, национални малцинства и диаспори.
                                                               /М.М. Социална динамика …, с. 462-470/


        ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ И МОДЕЛИ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
        При социална работа в мулти-културна среда,
        с етно-малцинствени групи и общности.
                         /тези въпроси по КОЛЕВА, Ирина. Етнопсихологически модел … С., 2012/

21. Теории за мулти-етнически диалог и рефлексии.
Школа КУЛТУРА И ЛИЧНОСТ, национален характер. Традиция от 30-те години на XX век.
                                                             /И.К. Етнопсих. модел …, с. 14-18, 56-57/
22. Теория за СОЦИАЛЕН ХАРАКТЕР по Ерих Фром (Рийзмън, Адорно, Ериксон).
Методология и конкретни изследвания от 30-50-те години на XX век.
Човешката енергия и социален опит изкристализират в характерологични черти на съсловие и класи, нации и малцинства, различни общества.
Адаптиране към социално-икономическите условия – стремеж към оптимален успех при минимална конфликтност.
Социализацията като отнасяне към другите. „Ние” сред-до-срещу „Другите”.
                                                             /И.К. Етнопсих. модел …, с. 19-23, 24-25/
23. БИХЕЙВИОРИСТИЧНА теория и подход при изучаване на етноси и малцинства.
Традиция от 50-60-те години на XX век.
Културата като заучено поведение. Поведенчески матрици в различна културна среда – изследвания от 60-те години.
Етно-малцинствени традиции. Комплекси от обичаини дейности, стериотипи, навици.
Проблемът за културна автономия. Между полюсите на акултуриране и сегрегиране.
                                                             /И.К. Етнопсих. модел …, с. 26-33, 34-40/
24. ЕПИСТЕМОЛОГИЧЕН подход по Жан Пиаже.
Играта – като механизъм за личностно развитие и социализиране. Инфантилизъм.
Имитацията – като форма на комформизма, общностна индентичност и колективно включване.
Развитие на моралните оценки.
Етно-малцинствена специфика. Културна съвместимост или цивилизационен сблъсък.
                                                                  /И.К. Етнопсих. модел …, с. 43, 46-51/
25. МОДЕЛИ за ефективно междукултурно разбирателство.
Способност за комуникация. Преодоляване на културен шок и стрес.
Способност за разбиране на другите и различните.
Приспособяване към различна културна среда.
Изграждане на междуличностни взаимоотношения.
Поведенческа скала за комуникация в мултикултурна среда (1988-1993 г.).
                                                                  /И.К. Етнопсих. модел …, с. 52, 53-56/
26. Образователно ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ в мулти-етническа среда.
Етно-народностно, културно-религиозно, расово-социобиологично многообразие в ЕС.
Харта на основните човешки права – етно-малцинствена приложимост.
Стратегия за социално включване, 2011. Уязвими етно-малцинствени общности.
                                                                        /И.К. Етнопсих. модел …, с. 58-66/
27. Етно-психологически АСПЕКТИ на ситуацията за личностно развитие.
Индивидуални ценности и личностен смисъл. Ценностно-ориентирано поведение.
Жизнена стратегия и специфики на дейностната активност.
Спицифика на Аз-концепцията. В общностен, групов и индивидуален порядък.
                                             /И.К. Етнопсих. Модел …, с. 67-81, 81-85, 299-301/
28. Етно-психологически ПАРАДИГМИ на образователното взаимодействие.
Философски и психологически аспекти.
Самосъзнание и рефлексия.
                                                        /И.К. Етнопсих. модел …, с. 86-93, 101-121/
29. ТИПОЛОГИЯ на образователното взаимодействие.
При болести на родителите и специфичен състав на семейството.
При нервнопсихични разстройства.
При проблеми с емоционалната идентификация.
Етапи в развитието на комуникацията – междуличностна, групово и общностна.
                                                                    /И.К. Етнопсих. модел …, с. 122-148/
30. Експериментална програма на етно-психологичния МОДЕЛ.
Инструментариум и извадка.
Методика на тренинга.
                                     /И.К. Етнопсих. модел …, с. 149-156, 157-168, 336-399/
31. Социално-педагогически и професионално-психологически ТРЕНИНГ.
Основа за образователно взаимодействие.
Ефективност на методиката.
Иновативност на педагогическата технология.
Анализ на силните и слабите страни на образователните институции.
                                     /И.К. Етнопсих. модел …, с. 237-242, 243-254, 255-267/
32. Дидактически МЕТОДИ.
Метод на свободните асоциации.
Метод светкавица.
Метод пазар.
Езиков метод Ти-Аз.
                             /И.К. Етнопсих. модел …, с. 420-1, 412-3, 424-431, 432-436/

 


     ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА (за изпита)
 
МИРЧЕВ, Михаил. Социална динамика и цивилизационно разслояване.
     Възпроизводство на населението, човешкия капитал и трудовите ресурси в България.
     Изд. “М-8-М”, С., 2009. Стр. 544. (http://www.assa-m.com/katalog12.php)

КОЛЕВА, Ирина. Етнопсихологически модел на образователното взаимодействие.
     Изд. „РААБЕ”, С., 2012. Стр. 438. (http://www.assa-m.com/soc_deinosti12.php)

www.assa-m.com / за моите студенти / социални дейности и маркетинг / ...

Видео лекции на Михаил Мирчев / youtube
 

     ПРЕПОРЪЧАНА ЛИТЕРАТУРА (за мислещи студенти)

Република Австрия. Закон за Исляма. Приет на 20 февруари 2015.

МИРЧЕВ, Михаил. Текстове 2, Покана за социология. 2-ро доп. и прер. издание.
     Изд. “М-8-М”, С., 2011. Стр. 800.

МИРЧЕВ, Михаил. Социална дифференциация в годините на Прехода и Кризата
     (1990-2008, 2008-2012). Сборник „Изследвания по история на социализма”, Том 4, ЦИПИ,
     София, 2013, стр. 338-407.
     (http://www.assa-m.com/kniga_pdf/socialna_diferenciacia_pub.pdf)

ТОФЛЪР, Алвин. Третата вълна. 1980. Реферативно представяне на книгата от
     Михаил Мирчев, 10.05.2008 г. (http://www.assa-m.com/sociologia21.php)


Край
 

Обратно към началото



СЪБИТИЯ
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
НОВИ КНИГИ