УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
Катедра "Икономическа социология"
 

 
УНСС: Въпросник за изпит, 27 май 2015
ИСТОРИЯ НА СОЦИОЛОГИЯТА
 
Преподавател:Проф. д.с.н. Михаил Мирчев
Учебна година:2014-2015, Февруари-Май 2015
Специалност:социология, 1 курс
Изпит:27 май 2015, 14 часа
НАУКА В И ЗА ОБЩЕСТВОТО
 
1.Наука. Вътрешна структура на науката – трите етажа на развитата обществена наука. Теория и методология. Методи и инструментариум. Емпирични изследвания и информация./с. 47-51, 240/

Научно познание и всекидневно знание. /с. 9-15; по лекция/ Обект и предмет. Дедукция и индукция, методология и агрегиране. /с. 239/ Логика и рационализъм в науката. „Здравият смисъл” и истинното знание. /Джон Ст. Мил/

2.Обективно знание. Материализъм и диалектика. /по лекция/ “Първи Позитивизъм” – наука за действителното. /Огюст Конт, с. 237-239, 245-247, 50-51/

Обект и субект в науката. Методът в изследването и анализа.

3.Логически основания на позитивизма. /Дж. Ст. Мил, по лекция/ Рационализъм в науката, икономиката, властта, културата. Достоверност на информацията, обективност при интерпретацията, точност в прогнозите. /по лекция/

4.ЕСИ – Емпирични социологически изследвания. Количествени представителни. Извадка, валидност, претегляне. Достоверност, филтри за истинност, контролни въпроси и техники.

Международни сравнителни изследвания. Световни индекси. Системен мониторинг на развитието/деградирането на отделните страни, региони, континенти, на Света като цяло.

5.Развитие на методиката през 30-те /Пол Лазарсвелд/. Индустрия на ЕСИ след 50-те години. Изборни/електорални изследвания. Демоскопски изследвания. Маркетингови изследвания. /по лекция/

Феноменология и качествени изследвания. Разбираща социология и етнометодология – 70-90-те години.


ВЪЗНИКВАНЕ НА СОЦИОЛОГИЯТА
 
6.Възникване на социологията като наука. Преход към капиталистическо общество (XVIII-XX век). Социологията като “мисловен инструмент”. /по лекция/

Социологията като фундаментална наука – за общностния състав и за институционалната структура на обществото. За интегритета между макро-, мезо- и микро-анализ и перспективи. /по лекция/

7.Социология. /с. 13-15, 19-22, 32-40, 28-30; схема с. 49, 286/ История на социологията. /с. 56-64, 261-262/

8.Холизъм, системен подход. /с. 65-68, 22-24, 32-33, 36-40, 240-243/ Публичните професии – нужда от социологически начин на мислене. /с. 19-22, 22-24, 30-31/

9.Ветрило на съвременната социология. Наука за общностите и стратификацията, за обществения ред и институциите, за културните значения и обществените символи, за дейността и обществената производителност, за обществото като сложна, динамична и саморазвиваща се система. /с. 15-19, 289-295/


БЪЛГАРСКАТА СОЦИОЛОГИЯ: биография и институции

10.Социологическа мисъл в България. Лекции в Софийски университет (1890). Неокантианска школа. Марксистко направление. Иван Хаджийски, Живко Ошавков, Любен Николов. /с. 70-73, 24-36; схема с. 286/ Стоян Михайлов: Емпирично социологическо изследване – 1972. Обществото като социологическа система – 1965. Ташо Пачев: Икономическа социология – 1996, 2007.

11.Мащабни и ключови български емпирични изследвания. ЕСИ на религиозността – 1962. ЕСИ на града и селото – 1968, 1986. ЕСИ на българското семейство – 1977. Характеристика на българското население – 1978, 1986. Изследвания за младежта – 70-80-те години.

12.VII световен конгрес на МСА (1970, Варна). Пробив на българската социология отвъд ”Желязната завеса”. Международни позиции от 60-те до 90-те години.

13.Български социологически институции: БСАсоциация; Институт по социология при БАН; Катедра “Социология” в СУ, Катедра “Икономическа социология” в УНСС, други катедри; НИИМ, Институт по труда; НЦИОМ, социологически агенции; социологически звена към ведомства. /с. 74-76/


МАКРО-СОЦИОЛОГИЯ: комплексен и системен подход

14.Огюст Конт. “Колективен организъм” – постановка към, теоретичен модел. Социална статика и динамика. Фактори за равновесието на системата, динамично равновесие. /с. 240-243/ Традиция на холизма и системността в социологията.

15.Политикономия. Основа за социологията. Адам Смит: разделението на труда и производителността; цената на стоките в труд и в пари; трудът и богатството на народите (1812); егоистичен интерес и алтруистична мотивация; невидима ръка на пазара; трите задачи на Владетеля; разходи за Владетеля. /с. 220-235/

16.Политикономия. Основа за социологията. Дейвид Рикардо: теория за стойността; потребителна и разменна стойност; актуален и минал труд; количеството труд като мярка за стойността на стоките; съвкупен работник; разпределение на възнаграждението и благата в 3-те класи на капитала и труда, златото като универсална мярка; сравнителни предимства на държавата и нацията. /по лекция/

17.Политикономия. Теоретично ветрило на Карл Маркс: Материалист и системна политикономия. Диалектика на обществените феномени и развитието. Обществени условия за формите и начина на производство. Обществени отношения. Класови отношения. Труд и експлоатация. Структурна основа за пролетарска революция. /по лекция/

18.Макро-моделбаза и надстройка” (Карл Маркс, 1870). Производителни сили и производствени отношения. Форми на собственост и експлоатация. Норма на експлоатация. Надстройка: идеологическа и политическа, ценностна и културна, идентификационна и интеграционна. /с. 249-256, 67-68/

19.Макро-модел Карл Маркс. Класова структура на обществото. Отношенията на собственост, между капитала и труда. Класов антагонизъм. От общество с „лична зависимост” към общество с доминираща “вещна зависимост”. Овещняване на отношенията. Отчуждение: четири степени. /схема с. 295; с. 248-259, 741-748, 93-97/

20.Кибернетика. Норбърт Винер (1948). Контрол и регулиране. Принцип на черната кутия. Силата на информацията. Обратна връзка. Функционални и информационни мрежи. /с. 61-62/

21.Система. Структура и функции. Граница и среда. Обмен и информация. Динамично равновесие, качествено равнище на функциониране. Устойчива/просперираща или кризисна/аномична. /лекция; с. 18-19, 28-38, 61-64/ Питирим Сорокин за множествата и системите. /с. 292-295/

22.Макро-моделсоциологическата структура” на обществото като система (България, 1965). Обществените потребности като императив, производителните дейности като средство. Основни сфери и системни функции. /с. 305-314, 325-330, 331-332/

23.Обмен между структурните компоненти, мрежа от взаимодействия в макро-системата на обществото. Принцип на качествено съответствие – пропорционалност и равновесие между компонентите. /с. 317-319, 30-31, 40-41/

24.Шеста потребност на системата – потребност от (само)развитие. /с. 332-336, 336-348/ Генериране на развитие, спирала на развитието. Генериране на деградация, спирала на деградацията. Социална активност на хората и общностите. Сферата „обществено управление” като постигане на цели – „социално и обществено инженерство”.

25.Социологически критерии за ефективност. Системен подход. Функционална верига от последици и ефекти от всяка дейност. /с. 319-321, 332-335, 41-46, 475-484, 791-798/

26.Макро-модел AIGL (Толкът Парсънз, 1951-1956). Структурно-функционална парадигма. Функционални императиви. Основни сфери. Кумулиране на енергията и силата – морална спойка. Движение на нормативната информация в системата – кумулиране на интеграция и мобилизиране. /с. 297-303, 32-38, 66, 58/

27.Макро-модел AIGL. Ос на базовите условия – интеграция и адаптация. Ос на гаранцията за устойчиво развитие – управление и саморегулиране. Двете нормативни системи – осигуряване на социална връзка. Икономиката като база за адаптивност на системата. Политиката като “социално инженерство”. /лекция; с. 793-798/

28.Противоречията на капитализма. Даниел Бел (1976). Три основни сфери в системата на обществото: икономика, политика, култура. Специфика на характера им в съвременното устойчиво развито общество: консерватизъм, либерализъм, социалистически характер.

29.Социологията като наука за системата на обществото, за системността на обектите. /с. 18-21, 36-41, 240-243, 307-310, 318-321/ Микро-, мезо- и макро-равнище: взаимни преходи на социологическия анализ.


Проблемът за ИНТЕГРАЦИЯТА: в МАКРО- и МЕЗО-перспектива

30.Социален ред. “Обществен договор”. Гражданско общество. / с. 76-81/ Гражданин, поданик, крепостен, роб. / по лекция/ Интереси. /с. 348-359/

31.Томас Хобс. Възникване на обществото: човекът и гражданинът. „Естествени индивиди” и интересът от „обществен договор”. Държавата като машина: механистичен модел. /с. 639; схема с. 643/

32.Емил Дюркем. Механична и органична солидарност - видове общества. Дуализмът на човешката природа. Аномия и самоубийство. /с. 264-271/

33.Аномия. /по Емил Дюркем/ Отклоняващо се поведение, отчуждение, самоубийство. /с. 90-97, 268-271/. Принцип на силата и бруталността. Максимализъм. Снобизъм. /с. 728-730/

34.Поколенчески отношения. Гражданска приемственост и иновация. Ювентизация. Ейджизъм. /с. 146-151/ Сблъсъкът между поколенията. “Поколенията Х, Y и Z”. /виж Ланкастър/

35.Едноизмерен човек”. Масова култура. /с. 125-128, 397-403, 703-707/ Измамните свободи: “нови форми на контрол”, „западен деспотизъм”, “репресивна де-сублимация”. /с. 399-420, 665-69/ “Индустриална религия, пазарен характер”. /с. 449-458/

36.Потребителско общество”. “Всеобщо благоденствие”. Не-истински потребности. /с. 121-123, 697-705, 399-407, 421-429/


Проблемът за ИДЕНТИЧНОСТТА: търсене на синтез между МАКРО- и МИКРО-социологията

37.Джон Стюарт Мил. Баланс между икономическа и социологическа перспектива. Етология (1843): наука за нравите и социалния характер. Колективни и индивидуални характери. Темперамент и интелект. Мотивация и воля. Утилитаризъм, рационален избор. /по лекция/

38.Емил Дюркем. Социален феномен. “Колективно съзнание”, индивидуализиране на социалното. Възпитание, социализация. Ритуал, обичай, традиция. /с. 261-264, 267, 138-142, 143-146/

39.Макс Вебер. Социално действие. Социални отношения. Групи и класи. Партии, власт, типове господство. Легитимност на трите типа господство. /с. 273-278

40.Макс Вебер. Рационалността. Духът на капитализма, икономическа рационалност на протестантството и юдейството. /с. 281-285/


МИКРО-СОЦИОЛОГИЯ: обръщане към феноменология на всекидневието. Проблемът за САМОТАТА

41.Макс Вебер. Субективно-хуманистична парадигма: разбиращи методи на “разбираща социология”. Херменевтика. Субективен смисъл, “идеални типове”. Алтернатива на “обясняващите теории”. /с. 273-282/

42.Интерпретативно разбиране. Субективно конструирана и преживяна реалност. Вътрешен опит на човека. Интерсубективост. Феноменологична социология. (Алфред Шутц) /с. 154-155, 158-161/

43.Джордж Мийд. Символен интеракционизъм. Социалните символи като посредници. Усвояване на роли и обществени нагласи, рефлексивност. „Обобщеният друг”. Субективно-обективно конструиране на реалността. (Mind, Self and Society) /с. 155-157/

44.Етнометодология. Всекидневни методи при непосредствените взаимодействия. Рутинизирани правила и интерпретативни схеми. (Харълд Гарфинкел) /с. 157-158/

45.Егоизъм и алтруизъм” (Конт). “Дуализъм на човешката природа” (Дюркем). /с. 237- 247, 266-271/ “Принцип на солидарността”, “принцип на реалността”. /с. 264-266, 390-396/ “Принцип на удоволствието”, де-сублимация. Хедонизъм. Homo Ludens./с. 705, 129-130, 399-410/

46.Отчуждение./с. 94-96, 256-258/ Солидарност и притежание. /Фром, с. 428-440/ Механична солидарност. /Дюркем, с. 264-266/

47.Самоубийство - социален феномен, видове /с. 96-97, 269-271/. Стигматизация и самостигматизация. Самоубийствени форми на живот.


ОБЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ и ПЕРИОДИЗАЦИЯ на историята

48.Огюст Конт. Закон за трите стадия/епохи в историята на цивилизацията. Системообразуващ признак/способност на обществото. Позитивна политика и образованост – преодоляване на „умствената анархия”. /с. 243-247/

49.Маркс и Енгелс. Обществено икономическа формация – пет начина на производство. Феодализъм. Капитализъм. Комунизъм. Разделение на труда, класи, класова борба. Частна собственост и обобществяване на отношенията. Марксизъм. /с. 67-68/

50.Индустриално и пост-индустриално общество. Конвергентна теория. (Реймон Арон, Уолт Ростоу, Даниел Бел) /с. 116-118/

51.Ерих Фром. „Новото общество” „Здрава иконономика за здрави хора”. Норми на здравословно потребление. /с. 455-460, 421-424, 375-379, 488/

52.Римски клуб, доклади за глобалното развитие на света. /с. 119-121/ Екологична криза. Устойчиво развитие. Кризата на либерализма и новите центрове на глобална власт. Кризата на империята. /с. 461-471, 713-716, 783-789/






ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА (за изпита)
 
1.  МИРЧЕВ, Михаил. Текстове 2, Покана за социология. 2-ро доп. и прер. издание.
     Изд. “М-8-М”, С., 2011. Стр. 800.
 
2.  ФОТЕВ, Георги. История на социологията. Том II. Ун. Изд. "Св. Климент Охридски", С.,      1993. Стр. 685.

3.  МИХАЙЛОВ, Стоян. Социологията в България. След Втората световна война. Изд.
     “М-8-М”, С., 2003. Стр. 160.
 
4.  МИРЧЕВ, Михаил. В: Социологията в България през погледа на поколенията. Изд.
     „Пенсофт”, С., 2012. Стр. 267-276.
( http://www.assa-m.com/kniga_pdf/Sociologiata_v_BG_prez_pogleda_na_pokoleniata_Cover+MM.pdf )

5.  ТОФЛЪР, Алвин и Хайди Тофлър. Третата вълна. Изд. "Пейо К. Яворов", С., 1991. Стр.      576. Без ISBN. (реферативно представяне: http://www.assa-m.com/sociologia21.php)
 
6.  www.assa-m.com / за моите студенти / социология


ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА
 
1.  КАСТЕЛС, Мануел. Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха. Том I.
     Изд. „ЛиК”, С., 2004. Стр. 496.

2.  МИРЧЕВ, Михаил. Социална динамика и цивилизационно разслояване.
     Възпроизводство на населението, човешкия капитал и трудовите ресурси в
     България
. ИК "М-8-М", С., 2009. Стр. 544.

3.  КОЛЕВ, Благой. Икономическа култура. УИ "Стопанство", С., 2002. Стр. 282.
 
4.  ТОДОРОВА, Елка. Поглед към социология на модерното общество. Ун. Изд.
     "стопанство", С., 2010. Стр. 184.

5.  ПАЧЕВ, Ташо. Нова икономическа социология. УИ "Стопанство", С., 2007. Стр. 172.
     (икономическият подход като всеобхватен - във всички обществени сфери: още Адам      Смит и Карл Маркс, ..., Гари Бекер, Марк Грановетер - с. 22-40, 134-149; социалните      мрежи - с. 41-58; социален капитал - с. 59-75; икономическа култура - с. 76-100;      стопански организации - с. 101-117; социология на парите - с. 118-133)
 

Обратно към началото



СЪБИТИЯ
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
НОВИ КНИГИ