УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
Направление: Политически науки, 1-ви курс
Специалности: Политология и Международни отношения
 

 
УНСС: Въпросник за изпит, ... юни 2021
СОЦИОЛОГИЯ (обща и политическа)
 
Преподавател:Проф. д.с.н. Михаил Мирчев
Учебна година:2020-2021, пролетен семестър
Изпит:... юни 2021, ... часа, ауд. ...; или Онлайн изпит
     ВНИМАНИЕ!
     Този въпросник е много голям – като брой въпроси и като ветрило на разглежданите теми.
     Оставям го такъв, за да го прочетете и така да придобиете представа за тематичния и проблемен обхват на ОБЩАТА СОЦИОЛОГИЯ, нужна на едни добре подготвени специалисти в полето на политиката и международните отношения днес, през 2021 и предстоящите години на политическа турбуленция и обществена бифуркация.

     Много от въпросите тук няма да бъдат изисквани на изпита – в последната ни лекция, на 20 май, ясно и конкретно казах по кои въпроси ще се проведе изпитът и тестът по дисциплината.

     Останалото е за Ваша информация, какво още би следвало човек да прочете и учи, за да има една по-цялостна представа за социологията като модерна фундаментална наука с изключителна приложна сила.



НАУКАТА в съвременното общество. Наука и технологии

1.НАУКА. Научно познание. Вътрешна структура – трите етажа на развитата обществена наука. /с. 47-49, 240, 9-13, схема/ Теория и методология – научен подход в практически дейности. Методи и инструментариум – за мониторинг и управленски прогнози. Емпирични изследвания – информация за граждански и политически процеси.

2.ВСЕКИДНЕВНО знание. От житейския опит – личен, предаден, усвоен. „Здрав смисъл” и „социална чувствителност” в политиката и властта. Латентна ценностна и нормативна подсистема – „съхраняване на образци” в макромодела на Парсънз.

3.РАЦИОНАЛНА епоха. /преход от феодализъм към капитализъм, ”модерна епоха”, „индустриална епоха и общество”, общество на „втората вълна”/ Социология на знанието: рационалност, мит, утопии. /с. 51-56/ Сциентизъм, активно познание, вместо фатализъм – политика и етика въз основа на науката. /с. 50/

4.Наука и ТЕХНОЛОГИЯ. Науката като „непосредствена производителна сила”. „Научно-технически прогрес”. Наука-Технология-Производителност-Успех-Власт. /с. 112-114, 492-494/ 4-та индустриална революция, 6-та технологична революция. AI Revolution.

5.ОБЕКТИВНО знание – истинно и неистинно знание. „Първи позитивизъм” – наука за действителното. „Позитивизъм, позитивна наука, позитивна епоха”. /с. 237-239, 245-247, 50-51, 492-494/ Материализъм и диалектика.

6.Социологията като наука за СИСТЕМАТА на обществото, за системността на обектите. /с. 18-21, 36-41, 240-243, 307-310, 318-321/ Микро-, мезо- и макро-равнище: взаимни преходи на социологическия анализ.

7.ВЕТРИЛО на съвременната социология. Socio-Logos. Наука за общностите и стратификацията, за дейността, за символите и значенията, за институциите и властта, за системата на обществото. /с. 15-19, 289-295/ “Парадигма” (Томас Кун). /с. 51/

8.Социологията като СИНТЕЗ. На политическата икономия, материалистическата философия, немската диалектика. Идеята за цялост, холизъм, системност. Идеята за динамика, развитие на обществото - саморазвитие в системата. /по лекция/


НАЧАЛОТО на социологията като ФУНДАМЕНТАЛНА наука.
Заедно с „модерните” общество и държава


9.ВЪЗНИКВАНЕ на социологията като наука – след XVIII, през прехозния XIX век, към XX и XXI. Преход към капиталистическо общество – индустриално и урбанизирано, динамично и технологично, образовано и правово, еманципирано и демократично. Демокрацията има нужда от социология. Но и обратното, социологията като опасност – неудобната „пета власт”. /по лекция/

10.Огюст КОНТ. От „социална физика” към „социология”. /с. 237-243, 56-61/ Фундаментална наука. /с. 247, 13-15, схема с. 49/ Холистичен подход – от цялото към частта. Разграничаване между субект и обект в изследванията. Теоретичен модел – вплитане на макро-, мезо- и микро-перспективите. /по лекция/

11.Огюст КОНТ. “Колективен организъм” – перспектива към теоретичен модел за обществото. Социална статика и динамика – в органично единство. Динамично равновесие – фактори за равновесието на системата. Три епохи-фази-стадия в развитието на мисленето, знанието и обществото. /с. 240-248/

12.Томас ХОБС. „Естествено състояние” – на човека, хората и обществото. Но се стига до „война на всеки срещу всички”. Нужда от съгласие, ред, дисциплина – „обществен договор”. /с. 76-80, схема с. 643/ Съвременни измерения на обществен договор и национално съгласие, на социална кохезия и институционален консенсус. /по лекция/

13.Емил ДЮРКЕМ. Обща социология и социологически метод. Социален феномен. /с. 261-264, 267/ Социална интеграция – взаимозависимост между хората, съгласуваност в дейността, взаимна ценност и отговорност, социални норми и стереотипи. /с. 83-90/

14.Емил ДЮРКЕМ. “Колективно съзнание” – съвместимост, групова принадлежност, общностна идентичност. Адаптиране и конформизъм на индивидите. Обратно, индивидуализиране на социалното. /с. 138-140, 260/ Възпитание, социализация. /с. 140-143/ Ритуал, обичай, традиция. /138-142, 143-146/ /Виж и: http://www.assa-m.com/sociologia33.php/ /

15.Емил ДЮРКЕМ. Солидарността като морален и институционален феномен. „Механична и/или органична солидарност” - съответни видове общества. /с. 264-268/ Вплитане между ценностно, институционално и политическо. Синхрон или колизии между микро-, мезо- и макро-измеренията на феномена и проблемите.

16.Емил ДЮРКЕМ. Дуализмът на човешката природа – индивидуализъм и колективи-зъм, егоизъм и алтруизъм. /с. 264-268; Адам Смит/ Егоизъм или мисия в политиката. Моралността като потребност, очакване, липса, злоупотреба във и чрез политиката.

17.Макс ВЕБЕР. Социално действие – „разбираща социология”. „Интерпретативно разбиране” и феноменологична социология. /с. 273-275, 160/ Социални отношения – организации. Групи и класи. Партии и власт. /с. 275-279/

18.Макс ВЕБЕР. Рационалността, икономическа рационалност. Духът на капитализма – протестанство и юдейство, социален характер. /с. 281-285, 421-427/ Три типа господство – гражданска легитимност. /с. 279-281/


БЪЛГАРСКА СОЦИОЛОГИЯ: биография и институции

19.Социологията в МОДЕРНА БЪЛГАРИЯ. 100 години биография. Ключови автори. Основни институции. Международно вграждане. /с. 70-73, 74-76/

20.Мащабни и ключови български ЕМПИРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ. ЕСИ на религиоз-ността – 1962. ЕСИ на града и селото – 1968 и 1986. ЕСИ на българското семейство – 1977. Характеристика на българското население – 1978 и 1986. Изследвания за младежта – 70-80-те години. /Виж Михайлов, Стоян. Някои по-значими ЕСИ. В: Социологията в..., http://www.assa-m.com/kniga_pdf/katalog24_ch4.pdf/

21.VII СВЕТОВЕН конгрес на МСА (1970, Варна). Пробив на българската социология отвъд ”Желязната завеса”. Международни позиции от 60-те до 90-те години. /Виж Михайлов, Стоян. Международна активност. В: Социологията в..., http://www.assa-m.com/kniga_pdf/katalog24_ch2.pdf/

22.БЪЛГАРСКА ШКОЛА в социологията. Макро-модел „социологическа структура”, 1965. Теория и методология за емпирични изследвания, 1973. Тезаурус от индикатори, 1982. История на социологията, 1993. Енциклопедичен речник по социология, 1996. Сравнителни изследвания, Евробарометър, 1986. / Виж Михайлов, Стоян. Развитие на социологическата теория. В: Социологията в..., http://www.assa-m.com/kniga_pdf/katalog24_ch3.pdf/


Социологически ПЕРСПЕКТИВИ и обществен РЕД.
Индивидуализъм и свобода. Проблемът за ИНТЕГРАЦИЯТА


23.ДВЕТЕ социологически перспективи. КЪМ ОБЩНОСТИТЕ и тяхното позициониране в обществото. Обществени отношения и политическото им регулиране. КЪМ ИНСТИТУЦИИТЕ и тяхната организирана ефективност във и за обществото. Административен капацитет за политиките. Репресивна сила на администрациите, парите и медиите. /по лекция/

24.СОЦИАЛЕН РЕД. Роб, крепостен, поданик. Гражданин и гражданско общество. “Обществен договор”. /схема с. 643; с. 76-81, 68-74, 83-90, 639/ Политически и граждански ЛИДЕР – харизма и подчинение, власт и организация, сподвижници и съмишленици. Партийна властова НОМЕНКЛАТУРА – овладяване на властта, норма на управляемост, стабилност на властта. /по лекция/

25.ЧОВешки фактор в политиката и икономиката. Ценности и компетентност. Труд и производителност. Енергия и борбеност. „Силата на идентичността”. За модерна и демократична или за олигархично мафиотизирана политика. За високо-технологична или за примитивизирана икономика. С висок личностен капацитет и либерални нагласи или с малограмотен капацитет и антидемократични нагласи. (по лекция)

26.РОДОвата човешка същност – колизии и изпитания в съвременното общество. От Homo Sapiens и трудово-производителния принцип, към Модерния човек и Homo Faber. После към Homo Ludens and Homo Cosumericus. Накрая, утопията за Homo Economicus. И в перспективата на AI Revolution.

27.ИНДИВИД, индивидуал-НОСТ, индивидуал-ИЗЪМ – от статистика към идеология. Творчески и колективен, или егоистичен и атомистичен индивидуализъм. /с. 69-70, 658-661/ Адаптация и вграждане, или сблъсък и изолация.

28.АЛТРУИЗЪМ или ЕГОИЗЪМ в човешката мотивация – доминанти в политиката и икономиката. /с. 425, 423-424, 438-440, 457/ Диалектика на вплетените мотивации. Рискът бизнесмени и адвокати да стават политици. Рискът политици да са и бизнесмени. /по лекция/

29.Методологически ИНДИВИДУАЛИЗЪМ” в либералната икономическа парадигма. „Атомизъм” в социологията на отчуждението и социалната антропология. Постмодерния егоистичен индивидуализъм на Homo Ludens и Homo Felix. /по лекция/

30.Отклоняващо се поведение, девиация и криминалност – МАФИОТИЗИРАНЕ. /с. 94-96, 638-643/ Лумпенизиране на социалните низини, на прекариата, на гетата и анклавите, на „излишната работна сила и население”. Лумпенизиране на елитите – политици, администратори, бизнесмени, журналисти, шоу звезди. Корупцията като културен и ценностен феномен – властови и икономически поражения от нея. /по лекция/

31.СОЦИАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ. „Кой-Какъв-Защо съм Аз?, Кои и какви сме Ние?, Какви са другите – Significant Others?” /с. 83-90, 586-595/ Модуси на взаимоотношенията сред Ние и срещу Другите. Диалог в публичната сфера. Днешната властова дилема: още политика на Глобализацията или напред към консервативна Контра-Глобализация. /по лекция/

32.ПРИРОДНА, НАСЛЕДЕНА и/или ПРИДОБИТА идентичност. Самоидентифицирането като форма на „репресивна толерантност”. В пост-пост-модерната ни „епоха на неопределеността”. Да си избираме етноса и народността, културата и държавата, пола и формата на родителство – като „катастрофа на освобождаването”. /с. 416-419/ Гражданската и политическа дилема: Истанбулска конвенция. /по лекция, с. 403-407/

33.ПОКОЛЕНИЯ и междупоколенчески отношения. Видове общества по Маргарет Мийд. Гражданска приемственост и реализация на младите. Обществена иновация, социална Ювентизация. Агресивност между поколенията, Ейджизъм. /с. 146-151/ Сблъсъкът между поколенията. “Поколенията Х и Y”. /виж Ланкастър/

34.Ние сме тъжно поколение, но със щастливи снимки/селфита в Интернет“. /Втора работна задача – семинар/ Фалшива индивидуалност и показност. Виртуален площад депресирано поколение. В капана на технологиите и коварността на XXI век. Провокиране на завист и отчуждаване. „Социална валута“ в желанието за изява и в умението но „инфлуенсъра“.

35.Психология на ТЪЛПАТА. /с. 619-628, 637-641, 662-665/ Разпръснатите тълпи – силата на масовите медии. Телевизионните избори – политически популизъм. Източен и западен деспотизъм, забрана да се мисли. /с. 630-634, 665-669, 677-685/

36.ЕДНО-ИЗМЕРЕН човек”. Масова култура, идеология на индустрално развитото западно общество. /с. 125-128, 397-403, 703-707/ Измамните свободи: “нови форми на контрол”, „западен деспотизъм”. /с. 399-420, 665-669/ “Индустриална религия, пазарен характер”, Homo Economicus. /с. 449-458/ /http://www.assa-m.com/sociologia31.php/

37.ЧОВЕКЪТ-ГРАЖДАНИН и неговите ценностно-психични модуси. Двата вида мотивации по Адам Смит. Естествено и обществено състояние на човек по Томас Хобс. Неотчужден и отчужден човек по Карл Маркс. Дуализъм на човешката природа по Емил Дюркем. В модусите „да имам“ или „да бъда“ по Ерих Фром. Между модусите на егоизма и асертивността днес. Различните модуси на политиката и популизма в тези различни обществени епохи. /по лекция/

38.НЕ-ИСТИНСКИ потребности. „Безрадостни удоволствия”, “репресивна де-сублимация”. /с. 403-407, 413-419, 399-403, 444, 447-450, 665-669/ Франкфуртска школа – културни аспекти на господството. „Западен деспотизъм“. /с. 449-458/

39.ОТЧУЖДЕНИЕ – като масов граждански феномен при капитализма и градското общество, под културата и икономиката на парите. /с. 94-96, 256-258/ Солидарност и притежание. /по Фром, с. 428-440/ Самоубийството – като феномен на аномия или на интегрираност. /с. 269-271, 96-97/

40.АНОМИЯ – в обществен мащаб. Отклоняващо се поведение, масово отчуждение, увеличени самоубийства. /с. 90-97, 268-271/. Субективна аномия – отчуждение, самоубийство. Обективна аномия – отклоняващо се поведение. Принцип на силата и бруталността. /с. 728-730/ Максимализъм. Снобизъм. /http://www.assa-m.com/sociologia32.php/

41.АНТАГОНИЗЪМ – социален, класов, културен, религиозен. Поради свръх-експлоатиране. Поради цивилизационна несъвместимост. Поради дискриминиране и расизъм. Поради сепаратизъм и хибридна война. /по лекция/


СТРУКТУРНО-ФУНКЦИОНАЛНА парадигма: макро-модели

42.СИСТЕМЕН подход и теория. Обществото като сложна и динамична система. Структура и функции. Граница и среда. Динамично равновесие, качествено равнище на функциониране. Устойчива/просперираща или кризисна/аномична. /лекция; с. 18-19, 28-38, 61-64/ Питирим Сорокин за множествата и системите. /с. 292-295/

43.КИБЕРНЕТИКА. Норбърт Винер (1948). Контрол и регулиране. Принцип на черната кутия. Силата на информацията. Обратна връзка. Функционални и информационни мрежи. /с. 61-62, 302-303/ „Кибернетична религия”. /с. 449-450/

44.Макро-моделБАЗА И НАДСТРОЙКА” (Карл Маркс, 1870). Производителни сили и производствени отношения. Форми на собственост и експлоатация. Норма на експлоатация. Надстройка: идеологическа и политическа, ценностна и културна, идентификационна и интеграционна, институционална и държавна. /с. 249-256, 67-68/

45.Макро-модел Карл Маркс. КЛАСОВА СТРУКТУРА на обществото. Основни обществени отношения. Класов антагонизъм. От общество с „лична зависимост” към общество с доминираща “вещна зависимост”. Овещняване на отношенията. /схема с. 295; с. 248-259, 741-748, 93-97/

46.Макро-модел AIGL (Толкът Парсънз, 1951). СТРУКТУРНО-ФУНКЦИОНАЛНА парадигма. Проблемът за устойчивостта. Функционални императиви. Основни обществени потребности и сфери. Кръговрат на енергията и силата на обществото. Кръговрат на нормативната информация. Кибернетичен модел.Кумулиране на енергията и силата – морална спойка. Движение на нормативната информация в системата – кумулиране на интеграция и мобилизиране. /с. 297-303, 32-38, 66, 58/

47.Макро-модел AIGL. Ос на базовите условия – интеграция и адаптация. Ос на гаранцията за устойчиво развитие – управление и саморегулиране. Двете нормативни системи – осигуряване на социална връзка. Икономиката като база за адаптивност на системата. Политиката като “социално инженерство”. /лекция; с. 793-798/

48.Макро-модел “СОЦИОЛОГИЧЕСКАТА СТРУКТУРА на обществото като система (България, 1965). Проблемът за производителноста и развитието. Обществени потребности като като системен императив. Производителните дейности като средство, специфичен продукт и разпределение. Основни сфери и техните системни функции. /с. 305-314, 325-330, 331-332/ Мрежи от взаимодействия в системата на обществото.

49.Качествено подобие между сферите, дейностите, продуктите, институциите. „Принцип на съответствие” в ЕС. Конвергенция между икономиките и държавите. Социална кохезия между народите. Цивилизационна съвместимост между културите. ЕС и „развитието на 2 или 3 скорости”. Равновесие на високо или ниско равнище. /с. 317-319, 30-31, 40-41/

50.Петте екстремни АНТАгонизма, в кризисната ситуация на 2020. Непоносимост на социалните неравенства – свръх-експлоатиране, дискриминиране, нов расизъм. Мащабност, иновативност и макро-обобществяване на производителните сили срещу егоистичността и алчността на частната собственост. Свръх технологичност срещу западащ разум, духовност и хуманност – digital natives and digital emigrants. Възрастов расизъм и ейджизъм. Миграция към Европа, утопията и пораженията от Melting Pot – цивилизационна несъвместимост. (видеолекция на ММ)

51.Големите РАЗЛОМИ в съвременното общество. (по Фукуяма, 1999) Назряване на екстремни социални и институционални противоречия, и на съответно гражданско революционизиране. Устойчиво общество и държава, социологически проекции въз основа на ТРИТЕ макро-модела. (видеолекция на ММ)

52.ИНДУСТРИАЛНО общество”. /Реймон Арон, Даниел Бел, с. 116-117, 111-113, 397-398, 446-450, 469-471/ „Втората вълна”. /www.Толър/ „Всеобщото благоденствие”. /с. 121-122, 421-427/ Преход през XIX век, разцвет през XX век.

53.Теория на КОНВЕРГЕНЦИЯТА. /Р. Арон, Дж. Гълбрайт, П. Сорокин, с. 118/ / “Пост-индустриално общество”. /с. 116-117/ Реални конвергентни общества – шведски модел, китайски модел. Германски модел – „социално-пазарна икономика”. /Л. Ерхард/

54.ПОТРЕБИТЕЛСКО общество” – Homo Cosumericus/Ludens/Felix. „Покачване на равнището” и “Всеобщо благоденствие”. Не-истински потребности. /с. 121-123, 697-707, 399-407, 421-429, 444/

55.ИНФОРМАЦИОННО общество”. „Трета вълна, електронна къща”, /www.Тофлър/ Икономиката, властта и демокрацията в епохата на Интернет. КОГНИТАРИАТ – новото привилегировано професионално съсловие – специфична власт, ново лице на технократизма. /по лекция/ „Чипиране на хората” – опит за тотален институционален контрол. /виж Оруел, книгата „1884”/

56.СОЦИАЛНА БАЗА на политическите партии движения. Специфични граждански интереси и търсене на политически представители. Вторичност на субективния и емоционалния фактор. Сексуален фактор в политиката и за харизмата на лидерите. /по лекция/

57.ЕГАЛИТАРНО общество. Малки дистанции между ниските и високите подоходни слоеве. Капитализъм със „социална държава” и „развит социализъм” от 60-80-те години. „Безкласово общество” със социална кохезия. „Социална държава” и социализирана икономика. /Конституция; Европа 20-20/ „Общества на средната класа” и „всеобщото благоденствие”.

58.Освобождаване на човека от ЕГОизма и АЛЧността. „Принцип на любовта“. Срещу „анатомията на човешката деструктивност“. „Сърцето на човека и неговата способност за добро и зло“. /по Ерих Фром: с. 450, 455-57, 457-59, 459-460/ (видео лекции на ММ)

59.НЕО-ЛИБЕРАЛНА държава. Олигархичен капитализъм на 1% срещу 90%. Масово обедняване и декласиране на средната класа. ПРЕКАРИАТ и гетообщности. Резултат от Глобализацията от 90-те години. /по лекция/ Догмите на „икономическия растеж”. Механизмите за „пране на пари”. Криминализиране на бизнеса. Олигархизиране на елитите. /по лекция/

60.Обществено ИНЖЕНЕРСТВО при Глобализацията и от Глобализаторите. Идеологията и политиката на „отворено общество” – Курт Левин и Джордж Сорос. Диктатът чрез „евро-атлантически ценности”. Вашингтонски консенсус за формиране и удържане на Нов Световен Ред след 1991. „Шокова терапия” за бърза Глобализация. Идеологията Tricle-Down и анти-кризисното лекарство Austerity. /по лекция/


Социален статус и неравенства, човешки капитал и СТРАТИФИКАЦИОНЕН ПРОФИЛ

61.Социален СТАТУС. Позициониране в стратификационния профил. Според система от критерии, характеристики, качества – на хората, групите и общностите. Те са в баланс и съответствие – или са в „статусна несъвместимост”. /по лекция/

62.ЧОВЕШКИЯТ капитал. Терминологично избистряне – редом с така нар. „културен, социален и символен капитал”. Дефиниция на понятието – човешкият капитал като конкурентно предимство. /с. 562-567, 595/ Многомерност на бедността и благосъстоянието – модел на Световната банка. /с. 555-561, 595/

63.СОЦИОЛОГИЧЕСКА СТРУКТУРА на човешкия капитал – модел с 3 х 3 елемента. /с. 568-595/ Социална позиция и СТАТУС – съвременни измерения по Макс Вебер. /с. 569-577/ СУБЕКТЕН капитал – социалното здраве на съвременния гражданин за да постига успех и удържа благоденствие. /с. 577-586/. ИНТЕГРИРАНОСТ и идентичност – за житейска адаптивност и устойчивост. /с. 586-595/

64.Статусна СЪВместимост – в индивидуален, групов и общностен план. В системата на обществото, социална кохезия, социален мир, … Статусна НЕсъвместимост – в индивидуален, групов и общностен план – по 3+1 критерия (Герхард Ленски, 1954) Социални разломи, агресивни отношения, гражданска енергия за политическа „революция”.


БАЛАНСИРАН и УСТОЙЧИВ социален статус –
в ракурса на „класови” противоречия,
под патиска на динамична и масирана социална мобилност,
след изпускане на идентичността


65.Социално НЕРАВЕНСТВО. Първично – естествено, природно, от личността към статуса. Вторично – по принадлежност, класово, политическо. Социална (не)справедливост. Социална диференциация. /с. 161-165/

66.Социална СТРАТИФИКАЦИЯ, разслояване. Йерархия от неравенства между общности и групи. Социална пирамида. /с. 173-176, 163-164/ Типове стратификационни профили. Профили по Кели. Модели за изследване на социалния статус. /с. 502, 499-501/

67.ЕЛИТИ. Капиталова, властова и престижна роля. Стари и нови елити. Циркулация на елитите. /с. 181-183/ Демократични и олигархични елити – при Глобализацията. Легитимни и мафиотски елити в кризата от 2020 г. /по лекция/

68.НОВИТЕ елити. Изолирането на богатите – сиви елитарни зони. Бунтът на елитите и предателството им към демокрацията. „Транзитни пътници”. /с. 714-728, 461-474, 711-712/ Личностен портрет на съвременния „корпоративен психопат”.

69.ДЕМОкрацията заслужава ли да оцелее?“ Политическа и гражданска дилема в Западния свят. Обратна тенденция от демокрация и либерализъм към хибридни властови режими, към централизъм и диктаторско лидерство. Олигархията като субект на авторитаризма. Информационна и медийна цензура, информационна и пропагандна война. Глобалният проект Great ReSet, Net Zero Transition – 2020-21

70.Слоеве на СРЕДНАТА класа. Личен ресурс. Професионализъм и деловитост. Адаптивност и мобилност. Свобода и конформизъм. Самочувствие и индивидуализъм. Интеграция и гражданска отговорност. Здраве и консервативност. Стабилност и перспектива. /с. 180-181, 494-500, 506-507/

71.НИСКА СРЕДНА класа. Масова интелигенция и чиновничество, дребен семеен бизнес и занаятчийство, квалифицирани работници. Просперитет и демократичност при обществен възход. Страх и декласиране при общество в криза. /по лекция/ Социална база за диктатори. /Виж Ерих Фром. Бягство от свободата…/

72.ОТНОСИТЕЛНА бедност. Вътрешен и външен критерии за сравнение. Стимул за интеграция и труд. Адаптивност и усилие. Социален минимум. Социална защита и подпомагане. /с. 177-180; по лекция/

73.АБСОЛЮТНА бедност. Асоциалност и изолация. Апатия и лумпенизиране. Жизнен минимум. Социална благотворителност и маркетинг. /с. 177-180, 741-745; по лекция/

74.Бедност и ОБЕДНЯВАНЕ. Декласиране при обедняване. Деформации при бедност и обедняване. Социално изключване и асоциалност. Дълбочина на бедността – двата подслоя в „ниската класа”, с противоположни обществени хоризонти. /по лекция/

75.МНОГОмерност на БЕДността и БЛАгоденствието. Четири компонента на бедността– комплексност методика на Световна банка – до 2010. (с. 398-409, 559-561) Жизнена спирала на забогатяването. Жизнено умение да се спре спирала на обедняване и деградиране. Стандарт и качество на живот. /видео лекция на ММ/

76.Социална МОБИЛНОСТ. Хоризонтална – професионална, институционална, териториална, семейна. Вертикална – цензови механизми, бариери на достъп, удържане на своите. Кариера и успех. Самореализация. /с. 183-187, 725-728/ Вертикална социална мобилност – като благо или като катастрофа. /по лекция/


ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА и смачкването на средната класа.
Масово обедняване, бедност и маргинализиране


77.РИМСКИ КЛУБ, доклади за глобалното развитие на света. /с. 119-121/ Екологична криза. Устойчиво развитие. Кризата на либерализма и новите центрове на глобална власт. Кризата на империята. /с. 461-471, 713-716, 783-789/

78.ВАШингтонски консенсус – като доктрина. Austerity- като методика. Trickle-Down като утопия. /по видео-лекция/ Мега-корпорациите. Свръх-монополизъм (във финансите и икономиката, медиите и търговията, сигурността и инфраструктурите). „Икономически растеж”. Криминализиране на „бизнеса”, „пране на пари”. Олигархизиране на елитите. /видео лекция на ММ/

79.Капитализъм на БЕДСТВИЯТА. Омагьосващата митология на свободния пазар. Нео-либералната глобализация чрез Шоковата терапия на Чикагските момчета. „Greed is Good”. Алтер-Глобализъм – виж Нейоми Клайн срещу Милтън Фрийдмън. /с. 783-798, 461-471, 713-730, 665-669, 28, 503-514/

80.КРИЗАТА от 2020. ЕПИдемия от CoViD-19 и механизмът на Извънредно положение (13 март – 14 юни). Статистиката срещу пропагандата. Двата подхода към заплахата, различия и еднаквост на изхода от кризата. „Кризата – като беда и срив и/или като нова възможност.“ /Трета работна задача – семинар/

81.ДЖЕНДЪР идеологията. Джендър-прогресизъм. „Диктатура на неопределеността”. Разграждане на фундаментални мъжко-женски и майчинско-таткови социални роли и общностни отговорности. Радикално отделяне от и срещу Природата, от и срещу Бога. Обезсилване на родителството и семейството. /по лекция/ Истанбулска конвенция и хипнотичните идеологеми на натрапваните свободи, на репресивната де-сублимация. /по лекция, с. 403-407, 413-419/

82.СЕКСУАЛНОСТТА в човешката цивилизация. Подтискане на човешките инстинкти. Трансформация на сексуалността в Ерос и Любов. Спиране на цивилизационното развитие в обществото на сексуалните маниаци. Принципа на удоволствието срещу принципа на реалността. Проблемът за гражданската свобода и сублимацията – репресивна или нерепресивна. /с. 387-396/

83.Гтоно политически призрак на ЕВГЕНИКАта. Наука за „човешкото подобряване“. Платон и „брачната селекция“. Приложна генетика и родители със „златни души“. Спарта и мъжката селекция. Римска цивилизация – „Четвъртата таблица“. Дилемата на цивилизационния избор през XXI век – избор между законите на природата и „въобразените конструкти“, политическа селекция сред хуманизъм на състрадание. Идеалният донор и стерилизация на рискови контингенти. Социално инженерство – био генетично, семейно планиране, джендър флуидност, расово смесване, нано-RNC ваксини.

84.Свиване и деформиране на средната класа при Глобализацията. Отказ от свободата и демокрацията. СОЦИАЛНА ПОЛЯРИЗАЦИЯ при Глобализацията. Откъсване на елитите. Изключване на крайната бедност. /с. 721-725, 503-514, 474-480, 455-460; схеми с. 734/ Преразпределение чрез държавата: крайно-дясна или контра-лява политика. /по лекция/

85.Новото СРЕДНОВЕКОВИЕ”. Племенни анклави. Г-Локал-Изация. Анти-общества. Мафиотизиране. Връщане към брутална личностна зависимост от работодател и властник. /с. 731-748/ Сиви зони, „зоните на здрача”. /с. 731-748/ При гето-малцинства. При религиозно-народностни диаспори. При кастовизиращи се елити. При неинтегриращи се имигрантски общности.

86.ПОЛЯРизиране на работната сила. Привилегировани професионални съсловия – когнитариат. Дискриминирани професионални съсловия – прекариат. Политически, информационни, технологични фактори. Digital natives vs emigrants. /по лекция/

87.МОНОПОЛизиране на икономиката. ОЛИГАРХизиране на политиката. Глобалните монополи над държавите – ТТИП и СЕТА. МАФИОТизиране, държава-мафия. Господство на крайно десния и мафиотския интернационал.

88.ИЗЛИШНОТО население. Малцинствени гета, ислямистки анклави и лумпенизирани периферии. „Зони на здрача – сиви зони“, безпомощност на държавата и силите за сигурност. /с. 731-748/ Чужди диаспори. Мигрантски анклави. Етнически гета. Кастови елитни квартали. /по лекция/

89.КАПитализъм срещу КАПитализъм“. Кой вид капитализъм да изберем? Какъв вид капитализъм е по-здравословен? Рейнски срещу Американски капитализъм. (по Мишел Албер, 1998) Кой модел е по-жизнеспособен? Капитализмът на америиканската или на европейската мечта? (по Джереми Рифкин, 2004) /видео лекции на ММ/

90.Общностна йерархия в съвременното общество. ЕТНО-НАРОДНОСТНИ общности. Национално мнозинство и малцинства, чужди диаспори. Демографска стратегия, демографска бомба. Цивилизационна несъвместимост със стари и нови малцинства. /с. 533-553, 758-776/ Оцеляване на нацията. /по лекция/

91.ПРЕХОДЪТ в България (1989-2009). „Стратегическата инициатива” – кой и за кого трансформира икономиката и политиката? „Обществено инженерство” – в печеливша или сбъркана формула? Моралната и човешката цена на Прехода. Краят на Прехода и кризата след него. /Виж Михаил Мирчев. Преходът в България. … 2010. http://www.assa-m.com/npechat01.php/


 

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА (за изпита)
 
1.МИРЧЕВ, Михаил. Текстове 2, Покана за социология. 2-ро допълнено и преработено издание. ИК “М-8-М”, С., 2011. Стр. 800.
(по-горе показаните страници за четене по всеки от въпросите са по това издание)

2.МИРЧЕВ, Михаил. Социологическа структура на човешкия капитал. В: Социална динамика и... Изд. “М-8-М”, С., 2009. (http://www.assa-m.com/kniga_pdf/Socialna_dinamika_13_glava.pdf)

3.Мирчев, Михаил. Новата класова структура на българското общество. В сп. "Понеделник", бр. 5/6, София, 2008. (http://www.assa-m.com/sociologia23.php)

4.Мирчев, Михаил. Две нови класи в структурата на българското общество. В сп. "Понеделник", бр. 7/8, София, 2008. (http://www.assa-m.com/sociologia24.php)

5.Мирчев, Михаил. 20 години преход: да се смеем ли, да плачем ли? В: сп. „Понеделник”, бр. 3/4, София, 2010, с. 13-31. (http://www.assa-m.com/npechat01.php)

6.ТОФЛЪР, Алвин и Хайди Тофлър. Третата вълна. Изд. “Пейо К. Яворов”, С., 1991. Стр. 576. Без ISBN. (реферативно представяне: http://www.assa-m.com/sociologia21.php)

www.assa-m.com / за моите студенти / социология

     YouTube Михаил Мирчев – над 10 видео лекции,
     по основни теми от въпросника,
     по разглеждани в курса актуални проблеми.



ПРЕПОРЪЧАНА ЛИТЕРАТУРА (за мислещи студенти)
 
МИРЧЕВ, Михаил. Социална динамика и цивилизационно разслояване. Възпроизводство на населението, човешкия капитал и трудовите ресурси в България. ИК “М-8-М”, С., 2009. Стр. 544.

ФОТЕВ, Георги. История на социологията. Том II. Ун. Изд. "Св. Климент Охридски", С., 1993. Стр. 685.

МИХАЙЛОВ, Стоян. Социологическа система. Изд. “М-8-М”, София, 2010. Стр. 272.

МИХАЙЛОВ, Стоян. Социологията в България. След Втората световна война. Изд. “М-8-М”, С., 2003. Стр. 160.

БЖЕЖИНСКИ, Збигнев. Стратегическа визия. Америка и кризата на глобалната сила. Изд. „Обсидиан”, С., 2012. Стр. 288.
(упадък-безсилие-атрофия на Америка-САЩ – с. 10, 29, 57-68, 81, 97, 106-7, 109, 143, 171; залез на американската мечта – 57-68; политическо пробуждане – 41-55, 98, 250, 252, 253; прегрупиране на глобалната сила, световен хаос – с. 10, 109-128, 211, 217, 234; застрашени държави – 128-147; Кризата от неограничена алчност – 12-13; интернет свобода и хоризонти – 46-7, 160-1, 156-7; проблемът за човешкото оцеляване – 9; Турция – 180-1, 186-194, 199, 215-217.)

ХЪНТИНГТЪН, Самюъл. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред. Изд. „Обсидиан”, С., 1999. Стр. 526.
(много оспорвана книга, но за съжаление е все по-актуална; тя е нещо като „самоосъществило се пророчество”)
 
БЕЛ, Даниел. Културните противоречия на капитализма. Изд. "Народна култура", С., 1994. Стр. 420.
(социалист в икономиката, либерал в политиката, консерватор в културата - с. 10, 9-18, 71; против да се отделя икономиката от моралните цели - с. 10; безграничност на капитализма - с. 22; хедонизмът като разплитащ и скъсващ социалните връзки - с. 35, 120-128, 128-134, 150, 174-187, 231-238; край на буржоазната идея, импулсът е изчерпан, кризата на либерализма - с. 46-50, 55-56, 103-105, 144, 313, 332-341, 348, 387-392; разрушаване на протестантската етика - с. 64, 125; паролите нов секс, освобождаване и пуританство - с. 115-120, 113-114, 106-113; политическата икономия като фискална социология - с. 69, 319-226, 309-318; революция в сетивността - с. 148-152, 169-173, 188-207, 216-219; нестабилната Америка - с. 260-261, 256-274; структурните революции, национално и комунално общество, провалът на либерализма - с. 274-308; социологическа структура , три сфери на системата - с. 36, 50-56; единиците на обществото, свобода и равенство, справедливост и ефективност, публично и частно - с. 358-387.)
 
ДРАКЪР, Питър Ф. Пост-капиталистическото общество. Изд. "ЛиК", С., 2000. Стр. 252. ISBN 954-607-374-1. (DRUCKER, Pter F. Post-capitalist society. Harper Business Publishers, 1993)
(капитал + технология, раждане на нова цивилизация - с. 24-29; познанието, като основен източник на богатството, генератор на икономическото и общественото развитие - с. 9, 12-14, 29-35, 49, 52-54, 194-201; училището, образованият човек - с. 209-227, 228-237; "революцията на мениджърите" - с. 11, 49-51; организацията, цели и критерии, специализираност, симф. оркестър като прототип, иновация като "творческа деструкция", отговорността - с. 55-70, 107-120 ; общество на "нови класи" - с. 10; връщане към общности от племенен тип, "връщане към средновековие", в см. на отказ от материални блага и технологии, трайбализъм - с. 16, 19, 164-168; заобикаляне на националната държава - с. 14-19; индустриална революция, след 1700-1830 г. - с. 33- ; революцията в производителността, тейлъризъм - с. 39-44, 92-102; "пролетариатът" става средна класа - с. 45; от национална към мегадържава - с. 122-151; 184-192)
 
ЛИПОВЕЦКИ, Жил. Парадоксалното щастие. Изд. "Рива", С., 2008 (2006). Стр. 374.
(цивилизация на желанията, на консумирането, homo consumericus от 3-ти вид - с. 5-14, 17-19, 88-100, 134-137; хедонизъм, комфорт и сетивно благополучие - с. 91-93, 192-217, 226-234, 279-286, 257-261; емоционалното консумиране, фетишизъм, сила и безсилие, метаморфози на завистта - с. 32-52, 118-130, 302-311; подмладяване на консумирането, детето хиперконсуматор - с. 61-67, 108-113; екзистенциална неудовлетвореност, несигурност и див индивидуализъм - с. 145-186; homo felix, една утопия - с. 312-332, 347.)
 
ЛАНКАСТЪР, Лин. К., Дейвид Стилман. Сблъсъкът на поколенията. Традиционалисти, представители на бейби-бума, поколение Х, деца на хилядолетието. Изд. "Класика и стил", С., 2004. Стр. 402. /Lynne C. Lancaster. 2004/
(кои са поколенията, защо се сблъскват, с. 17-57; различието по поколение - по-силно от различието по раса, религия, пол, с. 67-72; различен тип житейска кариери, с. 75-96; различен тип успех, награждаване, с. 97-126; пенсионирането; забавлението - и на работното място; ученето в работата и живота, с. 327-350; езикът и етикетът на поколенията, QS, с. 363-374)
 
СТИГЛИЦ, Джоузеф. Глобализацията и недоволните от нея. УИ "Стопанство", ИК "ИнфоДар", С., 2003. Стр. 324. /Joseph E. Stiglitz. Globalization and its discontent. W. W. Norton & Company, Inc., 2002/ Нобелова награда по икономика, 2001.
(опустошителен ефект на глобализацията в развиващите се страни и върху бедните; идеологически, а не икономически решения и подход на МВФ и СБ; двоен стандарт, асиметрия на подхода, на правата и задълженията, на информацията; нужда от благоприличие и социална справедливост, съвест на местните капиталисти, с. 64, 76; Вашингтонски консенсус - фискални ограничения, приватизация, пазарна либерализация, с. 59-75; чуждестранни инвестиции, Холандска болест - с. 75, 81; Community Reinvestment Act - с. 79; остаряла презумпция, че парите сами се справят, без регулацията и инициативата на държавата; отвратителни антидемократични отношения, Trickle Down - с. 88-90)
 
РИФКИН, Джеръми. 2004

ФУКУЯМА, Франсис. 1999

ФУКУЯМА, Франсис. 2014

АЛБЕР, Мишел. 1998


 

Обратно към началото



СЪБИТИЯ
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
НОВИ КНИГИ