УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
Катедра „Икономическа социология”, 2-ри курс "Социология"
 

 
Въпросник за изпит: ... юни 2021
„МОДЕРНИ“ СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ТЕОРИИ
 
Преподавател:Проф. д.с.н. Михаил Мирчев
Учебна година:2020-2021, Февруари-Май 2021
Изпит:... юни 2021, ... часа, зала ... или онлайн
XXI век – епоха на СМЯНА НА ПАРАДИГМИТЕ в социологията
и другите обществени науки


1.Модерна епоха“. Научен термин – различен от всекидневния за ново, снобско, провокиращо, обновяващо. Визира преходът през XIX век от Феодализъм към Капитализъм, от земеделска към индустриална икономика, от неграмотно към образовано население, от селско към градско живеене, от строг патриархат към еманципираност на жените и младите, от закрепостеност и консервативност към мобилност и либерализъм, от царства-господарства към демокрация. Модерната епоха на XX век. Пост-модерната епоха в края на XX век и началото на XXI век.

2.ЗАЩО УЧИМ „МОДЕРНИ” теории в сегашната пост-пост-модерна епоха? Спирала на развитието на обществото. Паралелна спирала в развитието и обръщането в социологията. Актуалност на класическите автори – холистични и системни, в переспективата на мащабните обществени процеси и човешка трансформация.

3.СМЯНА на парадигмите. Трансформиране на ветрилото от парадигми и школи в социологията. Ново търсене на системност и холизъм. Връщане към макро-социологията. Проблемът за интегриране между разични парадигми и школи – вместо досегашните разломи и сегрегиране. Търсене на смислово и парадигмално единство в разнопосочността и многообразието.

4.PUBLIC Sociology. /по Майкъл Буравой/ Ясна обществено-политическа вграденост – ново политизиране в социологията. Но в съчетаване с хуманизъм – срещу проекта и тенденцията към обезчовечаване. Съвременни измерения на прагматизма в социологията като наука – в микро- и мезо-, в макро- и глобална перспектива.

5.IMPACT sociology – фетишизирането на „impact factor“ при рейтинг на учени и университети. Демократизиране или империализъм в науката. /по Духомир Минев, 2014/ “Public globally, parish locally”. /по Sarry Hanafy/ „Rich media, poor democracy”. /по Robert McChesney/ Linking Theory and Empirical Researche.

6.GRAND theory днес (1). Макро-перспективата и теории за обществото като динамична система. Холизмът – от началото при Огюст Конт и Карл Маркс. Структурно-функционални теории от XX век – Толкът Парсънз, Стоян Михайлов, Даниел Бел.

7.GRAND theory днес (2). Три ВЪЛНИ в историческото развитие – земеделско общество, индустриално общество, информационно общество – Алвин Тофлър (1980). Мрежовото, флуидно, мобилно общество – Мануел Кастелс (1996). Световният проект Great Reset с всеобщата и повсеместната дигитализация.

8.GRAND theory днес (3). World SystemTheory – Емануел Уолърстийн (2004). Социологическа перспектива в мащаба на Света като цяло – преди всичко геополитически и геоикономически. Имперски център, полупеериферия, облагодетелствани периферии, опустошавани периферии. /виж студия на Михаил Мирчев: Преструктуриране …/

9.ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА след 1991 г. като системна трансформация на обществата и обхванатите в Новия Световен Ред държави. Доминация на групата институции на „Световното правителство”. Свръх-монополизация на глобалните корпорации, на финансовия капитал, на медиите и масовата култура. Доминация на банките и „банкстерите”, фетишизиране на парите и печалбата, „икономика на парите”. Доминация на нео-либералната идеология („ценности”), на мултикултурализма и джендър-революцията.

10.ГЛОБАЛНАТА КРИЗА след 2008-9, след 2013-14, след 2020-21. От финансово-банкерска до системно-политическа и ценностна. Геополитическо преструктуриране на Света – с алтернативен полюс Русия-Китай-Иран през 2016-18 г. Алтер-Глобализацията и Анти-Глобализацията, както и Г-Ликализацията като търсене на алтернативен обществен модел. Нужда от ново макро-социологическо теоретизиране и моделиране. Обръщане към холизма в теорията и методологията, към комплексност и системност в анализите и прогнозите.

11.Схватката между цивилизациите и преправянето на Световния ред“, Самуъл Хън-тигнтън (1996). Сблъсъкът и схватката през XXI век, при Мултикултурализма, особено през последните 10 години – между християнска и ислямска култура, между Запада и Изтока, между Севера и Юга. Критики към мултикултурния нихилизъм на Хънтингтън. Проектът Net Zero Transition.

12.Алтернативата на GROUNDED theory днес (ситуативни теории и методология). Господство на феноменологичния индивидуализъм и субективизъм през последните три десетилетия на XX век. Инерция на феноменологичния структурализъм, постмодерния субективизъм и психологизирането в социологията.

13.Атомистичният индивидуализъм през второто десетилетие на XXI век. Пропагандата и хедонистичното внушение „Be yourself“. „Методологичен индивидуализъм“ в сферата на икономиката и в полето на бизнеса и предприемчивостта – в търсене на личен успех и юпи-кариера, при атомизиран индивидуализъм, с философията на „Greed is Good“.

14.Търсене на нов социологически СИНТЕЗ. Сплитане на методологията и анализа на макро-, мезо- и микро-равнище. Вграждане на феноменологията в обновените структурно-функционални теории, институционално-нормативни модели и системни подходи. Така те ще се „хуманизират”, стават „ситуативно гъвкавост”, не плашат със своята макро-абстрактност, стават разбираеми за всекидневното мислене.


КАПИТАЛИЗМЪТ на кръстопът – над пропаст и упадък,
пред предизвикателства и алтернативи


15.КУЛТУРНИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ на капитализма” като обществена система – 45 години по-късно. /Даниел Бел, 1976/ Три сфери с три принципа на функциониране. „Социалист – в икономиката, консерватор – в културата, либерал – в политиката”. Криза на нео-либерализма след кризата от 2008 и след 2020 г. Отделяне на икономиката и политиката от моралните цели.

16.Глобализацията като „ИСТОРИЧЕСКО ИНЖЕНЕРСТВО. /по Ноам Чомски/ Неуспехът на концепцията за Еднополюсен световен ред и нова световна империя – 1991-2021. Утопията, 3-десетилетен опит на „Вашингтонски консенсус” – като идеология и системен модел, като субекти и легитимност, като средства за трансформацията, като гражданска и национална поносимост.

17.Новото НЕОЛИБЕРАЛНО И ОТВОРЕНО общество срещу предишното западно обществото на средната класа и „всеобщото благоденствие”. Нео-Либерализъм и реалната демокрация. Нео-Либерализъм и Нео-Колониализъм. Нео-Либерализъм и Мега-Монополизъм. Great Reset на Мултикултурализма и Дендър-Прогресизма.

18.КРИЗАТА в Света от 2008-2021. Реален мащаб и същност. Системни причини и възможни изходи. Поляризиране и упадък на стратификационния профил. Tricle-Down като идеология и Austerity като лекарство – Стиглиц, Фукуяма, Бжежински, Улф. /виж М. Мирчев. Преструктуриране…, с. 16-27/

19.WORLD SYSTEM” (Immanuel Wallerstein). „Новият световен ред” като имперска конструкция. Ядро, полупериферия и два вида периферии в Световната система на Глобализма. Позицията на България. Формиране на алтернативни възможности – критичната 2021 г. /по М. Мирчев. Преструктуриране…, с. 36-45/

20.Големият РАЗЛОМ”. „Революционен преход” в икономиката. Упадък на брака и семейството, демографска криза. Загуба на морал и криминализиране. Религиозно и цивилизационно смесване. Миниатюризиране. Предсказва рисковете пред Хегемона. Иска „игра по правилата”. /по Фукуяма. Големият разлом. 1999./ /Political Order and Political Decay. 2014/

21.УПАДЪК наГлобалната сила”. Вътрешна уязвимост. Преместване на Изток. Залез на американската мечта и моралното ú превъзходство. Хаотично прегрупиране на Света след господството на „Америка”. Алтер-Глобализация (Стиглиц, Кругмън). /по Бжежински. Стратегическа визия. 2012/

22.Капитализъм на бедствията. ШОКОВА ДОКТРИНА”. /по Нейоми Клайн, в: Т.2, с. 784-798/ Контрареволюция по Милтън Фрийдмън от 80-те и 90-те години. Омагьосващата митология за свободния пазар. Преправяне на Света. Утопията в практиката. Голямата лъжа. Анти-Глобализация и Алтер-Глобализация.

23.Нео-Либералната ДОКТРИНА от 90-те години. Утопията за уж загрижената за гражданите и народите регионална или световна свръх-държава. Утопията за реална „пълна” демокрация и непомрачени демократичност и либерализъм. Утопията за гарантираните граждански свободи и права, за личен избор и достойнство, за защитена индивидуалност и свобода на словото, за минимален контрол и неограничавана мобилност. Утопията за край на войните и примитивната агресивност. Утопията за линейно развитие без кризи и сътресения. /по Фукуяма. Краят на историята и последният човек. 1992/

24.Търсене на алтернатива в УСТОЙЧИВО общество. Социална кохезия и устойчива идентичност. Класов мир и умерена „безкласовост“. Възстановяване на гражданската маса и демократизма на средната класа. Социално повдигане на гето-аутсайдерските и затъналите в дълбока мизерия общности. Но без „Всеобщ Базов Доход“ – доколкото той тласкащ към паразитизъм финансов инструмент. Преоценка програмите на ООН за устойчиво общество.


Социологическо осмисляне на АЛТЕРНАТИВИТЕ пред Света:
назад към бъдещето или напред към миналото


25.Световното търсене на Карл Маркс – отново на мода, 30 години след уж историческото погребение на марксизма. Преоценка и приемственост. От структурна криза и нова революционна ситуация до теоретично осмисляне – според материалистическата диалектика и теорията за експлоатацията. Преоткриване на обществената трансформация като класова, като класов антагонизъм и борба – макар и в друга форма и с други лица. Нужда от трансформации в базата и в надстройката на обществото. /по лекция/

26.Капитализъм 4.0”. Пазарен фундаментализъм – криза и преоценка. 4 мега-тенденции. Капитализмът ще надживее ли Кризата? Раждане на нов тип икономика. Връщане към социализирана и социална икономика. Обществен просперитет без икономически растеж – дефлацията не като проклятие, а като спасение. /по Анатол Калецки, …/

27.СОЦИАЛНА държава” – през 60-70-80-те години на XX век и сега. /по Лудвиг Ерхард, „Европа 2020”/ Целта „Социална кохезия и преодоляване на социалните разломи”. Икономически растеж и социално поляризиране. /по Thomas Piketti/ Изгубеният профил на „общество на средната класа”. /схеми на Михаил Мирчев/ Утопия в условията на глобален монополизъм и финансово-корпоративен фетишизъм.

28.Социална ПОЛЯРИЗАЦИЯ – антагонизъм и нова класова борба. “Цената на неравенството”. /по Джоузеф Стиглиц/ Нетърпима поляризация. Политическо събуждане на класата на угнетените. Борба на 99-те процента срещу кастата на 1-ния процент. Масово обедняване и пропадане на стандарта на живот до нива на оцеляване. Демокрацията е под заплаха. Един друг свят е възможен.

29.НОВОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ”. Принцип на силата. Колективна безпомощност. Корупция и мафиотизиране. Изключените в „зони на здрача”. Общество без разум. /по Ален Менк, 1993: с. 731-753/ Население, връщано към феодална зависимост – корпоративна, криминална, религиозна. Global Slavery Index – измерва брутални форми на трафик на хора и робство.

30.ЦИВИЛИЗАЦИОННО РАЗСЛОЯВАНЕ. Основни етно-народностни общности. Три етажа в етно-народностната структура на нацията. Национално мнозинство, традиционно ядро на нацията – устойчивост и развитие или упадък и изместване. Малцинства – интегриране или сегрегиране, приобщаване или изолиране, културно вплитане или противопоставяне. Усилване на пред-цивилизационния сегмент. /по Михаил Мирчев, 2009: с. 763-781; студии от 2016/

31.Цивилизационна НЕ-СЪВМЕСТИМОСТ”. Специфични стратификационни и културни профили. Различна раждаемост, поколенческо разминаване. Цивилизационна несъвместимост и сблъсък. /с. 755-763/ „Бежанската вълна” от 2015-2016 като хибридна война срещу Европа и нейната цивилизация. Демографско и културно превземане на Европа. /по студии на Михаил Мирчев, 2016/

32.Сблъсъкът между цивилизациите и преобразуване на световния ред”. /по Самюъл Хънтингтън, 1996/ Ислямско възраждане. Раздвоени страни. Нови групирания. Упадък на господството на Запада. Утопията за универсална цивилизация и модернизация. Идентичност и нарастване на цивилизационното самосъзнание.

33.Страхът от ВАРВАРИТЕ” (по Цветан Тодоров, 2008). Колективни идентичности – „колективно НЕсъзнавано”. Характери на човешките култури. Да бъдеш варварин или цивилизован. Първопричина на тероризма. Мъжки и женски принцип в културите. Коя култура ще оцелее във войната между световете?

34.Новата световна ВОЙНА – 2013-2021. Войни по линиите на разломите: религиозни и демографски, социални и икономически, културни и расово-характерологични, информационни и пропагандни. 20 години след предупреждението от Хънтингтън. /по Фр. Фукуяма, Сб. Бжежински/ 4-ри основни фактора за сблъсък и война, за национализъм и екстремизъм. /по М. Мирчев, студии от 2016/

35.Утопията на МУЛТИ-КУЛТУРАЛ-ИЗМА. Развитие без нациите – без тях като фундаментален посредник и медиатор между личността и Света. Пълноценност след отказ от своята традиционна култура и национална идентичност. Приемане на западния универсализъм: културен и идеологически. Смесване на културите като взаимно обогатяване и съвместно развитие. /по лекция/


Социологическите теории от СРЕДНО РАВНИЩЕ днес

36.MIDDLE-RANGE theory днес. Промените в стратификационния профил на обществата. От общество на средната класа, през рязко масово обедняване, до неофеодална стратификационна структура. Преход от стабилна идентичност към хаос от плаващи идентичности. В условията на масова емиграция и ново преселение на народите. Под пропагандата на хедонизма и играещия индивидуалист. /по лекция/

37.Новите ЕЛИТИ. Старите „благороднически” елити и новите „транзитни пътници”. /по Ортега-и-Гасет и Кристофър Лаш/ Болестта на демокрацията – тя заслужава ли да оцелее? „Бунтът на елитите и предателството към демокрацията”. /по Лаш, 1996: с. 713-730/. Омагьосаните нови бизнесмени и пиратството в глобалния бизнес. /. 461-481/ „Къде изчезнаха лидерите?” /по Якока, 2007/

38.Социална ПОЛЯРИЗАЦИЯ. 1% свръхбогати. Олигархичен кастов елит. Свиване и пропадане на средната класа. Обедняване на класата на труда. 40% дълбока бедност. Гето мизерстващи и изключени общности. Класа на излишните. Бедствието на Прехода. /по Мирчев, 2009: с. 503-520/

39.ПРЕКАРИАТ” /по Гай Стендинг/ Дълбока бедност и обедняване. Декласиране на ниската средна класа. Поляризиране на „работническата класа”, класата на труда. Поляризиране в доходите и начина на живот, в политическото участие и активност. От обедняване и дълбока бедност към лумпенизиране и социално изключване. /по лекция/

40.КОГНИТАРИАТ”. Привилегированите професии на информационното общество, новите комуникационни технологии, на 4-та индустриална и 6-та технологични революции. Образовани и висококвалифицирани срещу малограмотни и ниско производителни – новият антагонизъм.

41.ИНФОРМАЦИОННО общество”. /по Алвин Тофлър, Джон Нейсбит, Мануел Кастелс/ Съвременната комуникационна революция. Интернет, социални мрежи и медии. Електронни услуги. Дигитално разслояване – професионално и властово, гражданско и класово. Нов антагонизъм. /по Владимиров, 2008; Катя Михайлова, 2016/ Разпространение на иновациите като власт и дискриминация. /по Калецки/

42.Утопията на информационното общество. Повече достъп до информация, но не повече знание и мъдрост. По-бърза, дистанционна и многоканална комуникация, но не по-пълноценно общуване и социална близост. Желание за повече свобода и неприкосновеност, но технология за тотално наблюдение и контрол над хората. Утопията за технологиите и „бекласовия” капитализъм. /по лекция/

43.Индустриално и ПОСТ-ИНДУСТРИАЛНО общество”. /по Даниел Бел, Уолт Ростоу/ Теория на конвергецията от 50-те. Конвергентни обществени модели в началото на XXI век. Европейският съюз като конвергентен модел или конвергентна утопия. Евразия и БРИКС като конвергентно усилие.

44.ПОТРЕБИТЕЛСКО общество” на Homo Consumericus/Ludens/Felix. Покачване на равнището. /по Ортега-и-Гасет, с. 697-707/ Култура на забавлението. „Амбулантно благополучие”. /по Пол Кругмън, 2012/ Бедност и обедняване. Социално поляризиране. Утопията навсеобщото благоденствие”. Цивилизация на опаковката, играта и забавлението.

45.ПОТРЕБЛЕНИЕ И ХЕДОНИЗЪМ преди труд, производство и производителност. Спасяването на капитализма от 70-те на XX век чрез изпреварващо масово потребление и потребителско търсене. Потребителски кредити и механизъм на кредитните карти. /виж „Нация на кредитните карти”, Р. Манинг/ Ефективна форма за масова хипноза в модусада имам”, вместо в модуса „да бъда”. /по Ерих Фром/

46.Парадоксалното ЩАСТИЕ”. /Жил Липовецки, 2006/ Цивилизация на желанията и консумирането. Хедонизъм и сетивно благополучие. Метаморфози на завистта, сила и безсилие, вещен и брандов фетишизъм. , при Хипер- и турбо-потребление, които вместо удовлетвореност водят хората към невротизъм. Див индивидуализъм. Утопията на Homo Felix.


ЧОВЕШКИ КАПИТАЛ – социологическа структура и качествено равнище,
динамика към деградиране или към развитие


47.СОЦИАЛНИ ПОЛЕТА. На символния, културния и икономическия капитал. Религиозно и научно полета. Литературно и интелектуално полета. Дистинкция. Хабитус. Теория на магията. /по Бурдийо, 2012/ Теория за полетата: институционални, дейностни, общностни, междуличностни. "Полета" и "сфери" в социологическата методология. /по лекция/

48.СОЦИАЛЕН И КУЛТУРЕН капитал. Символен капитал. /по Пиер Бурдийо, Теменуга Ракаджийска/. Социални инвестиции. Социален маркетинг. Социални политики. Комплексност, кумулативност, обществена ефективност.

49.Теории за ЧОВЕШКИЯ КАПИТАЛ. От Макс Вебер, през Пиер Бурдийо, до съвременна системна концептуализация. Конкретизиране на термините. Значимост за общественото развитие.

50.СОЦИОЛОГИЧЕСКА СТРУКТУРА на човешкия капитал – 3 групи по 3 елемента. Многомерност на бедността и благосъстоянието. Социална позиция и статус. Статусен капитал. Субектен капитал. Интегрираност и идентичност. /по М. Мирчев, 2009: с 555-595/.

51.Многомерност на СОЦИАЛНИЯ СТАТУС. Специфичен комплексен профил за всеки човек, група и общност, народ и нация. Статусна балансираност и синронност. „Статусна НЕсъвместимост” и полярна несинхронност. /по Герхард Ленски/


GROUNDED theory днес. Феноменологичен ситуационен анализ.
Личност и реализация в конкретна социална и обществена среда


52.ИДЕНТИЧНОСТ. Социална и обществена. Културна и религиозна. Историческа и цивилизационна. Национална и класова. Полова и безполова: женска еманципация, лесбийски феминизъм, гей-култура. Фундаментализъм: ислямски и християнски.

53.Социална идентичност и ОБЩЕСТВЕНА ИНТЕГРИРАНОСТ. Социална кохезия или обществена изолация. „Чужденецът, маргиналът, аутсайдерът” – съвременни модуси. Проблемът за идентичността при емиграция. Проблемът за идентичността при обезсилване и разпадане на нацията. Проблемът за идентичността при атомизиране на хората, непълни семейства, при биография на „транзитни пътници”. /по лекция/

54.СИЛАТА на идентичността”. /по Мануел Кастелс, 1997/ Идентичността като колективен Рай или Ад. Нации и национализъм. Патриотизъм без национализъм. Нации без държава. Стесняващо се семейство и край на патриархата – втори демографски преход и след него. Криза и реконструиране на демокрацията, политиката като шоу.

55.ИНДИВИДУАЛНА активност/предприемчивост. „Методологически индивидуализъм” в бизнеса, при капитализма. Принципите на рационализма – максимизиране на печалбата, освободена от ценности песметливост, хладнокръвност на планиране, организиране и пазарно поведение.

56.КУЛТУРНА И НАЦИОНАЛНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ на „глобалния” капитал. „Капиталът има националност”. /по Хаджун Джанг/ Героят на Глобализацията е ТрансНационалната Корпорация. Те действат в глобален мащаб, но е заблуда, че са не-национални. В тази светлина помръкналите модели за социално предприемачество и благотворителност от страна на бизнеса, както и за CRM – социален маркетинг с обществена кауза.

57.ЕТНОМЕТОДОЛОГИЯ. Поведенческа микро-социология и феноменология на бита. Характерология и социометрия. Техника на качествени изследвания. Хуманистична чувствителност на емпиричната социология. /по Джордж Хоманс/ Релативистичният скептицизъм спрямо емпричните изследвания. /по Пиер Бурдийо, „Общественото мнение не съществува”/


 

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА ЗА ИЗПИТА
 
1.  МИРЧЕВ, Михаил. (2007) Текстове 2. Покана за социология. 2-ро доп. изд. “М-8-М”, София, 2007. Стр. 672. /към въпросите са показани страници за четене по това издание/

2.  МИРЧЕВ, Михаил. Човешки капитал. Значимост и социологическа структура. В: Текстове 2, С., 2011, с. 555-595.

3.  МИРЧЕВ, Михаил. Цивилизационно разслояване. България като гостоприемен наш дом или разграден двор. В: Текстове 2, С., 2011, с. 755-781.

4.  МИРЧЕВ, Михаил. Социална поляризация. Бедствие, до което ни доведе Преходът. В: Текстове 2, С., 2011, с. 502-532.

5.  МИРЧЕВ, Михаил. Преструктуриране на политическото пространство и властовата география. В сборника: Преструктуриране на политическото и идеологическото пространство. УНСС, С., 2015, с. 15-47.

6.  ЛАШ, Кристофър. Бунтът на елитите и предателството към демокрацията. В: Мирчев, Михаил. Текстове 2. 2-ро доп. и прераб. Изд. „М-8-М”, С., 2011, с. 713- 730.

7.  МЕНК, Ален. (1993) Новото средновековие. В: Мирчев, Михаил. Текстове 2. С., 2011, с. 731-753.

8.  ХЪНТИНГТЪН, Самюел. Сблъсъкът на цивилизациите. Изд. Обсидиян”, С. 1999. Стр. 526.
(The Clash of Civilizations and Remaking of World Order, 1996)

9.  БЖЕЖИНСКИ, Збигнев. Стратегическа визия. Америка и кризата на Глобалната сила. Изд. „Обсидиан”, С., 2012. Стр. 288.

10. МАНИНГ, Робърт. Нация на кредитните пари. Последиците от пристрастеността на Америка към кредита. Изд. “Сиела”, С., 2005. Стр. 506. (Manning, Robert D. 2000.)

11. ЛИПОВЕЦКИ, Жил. (2006) Парадоксалното щастие. Изд. "Рива", С., 2008. Стр. 374.

12. КАСТЕЛС, Мануел. (1997) Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура, Т.1. Изд. „ЛиК”, С., 2006. Стр. 390.

13. БУРДИЙО, Пиер. Полетата на духа. Том I. Изд. „Изток Запад”, С. ,2012. Стр. 584.

14. ТОДОРОВ, Цветан. Страхът от варварите. Изд. „Изток-Запад”, С., 2009. Стр. 310.

15. СТИГЛИЦ, Джоузеф. Глобализацията и недоволните от нея. Изд. на УНСС, С., 2003. Стр. 542.

16. СТИГЛИЦ, Джоузеф. Цената на неравенството. Как днешното разделено общество застрашава бъдещето ни. Изд. „Изток-Запад”, С., 2014. Стр. 542.

17. ЧОМСКИ, Ноам. Необходимите илюзии. Промиване на мозъците в демократичните общества. Изд. „Бард”, С., 2005. Стр. 592.

18. БЕЛ, Даниел. (1976) Културните противоречия на капитализма. Изд.”Народна култура”, С., 1994. Стр. 420.

19. КАЛЕЦКИ, Анатол. (2010) Капитализъм 4.0. Раждането на новата икономика след Кризата. Изд. Класика и стил”, С., 2013. Стр. 462.


ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

20. МИРЧЕВ, Михаил. (2009) Социална динамика и цивилизационно разслояване. Възпроизводство на населението, човешкия капитал и трудовите ресурси в България. Изд. “М-8-М”, София, 2009. Стр. 544.

21. ВЛАДИМИРОВ, Желю. Дигиталното разделение или информационното измерение на социалното неравенство. В „Социологически проблеми”, бр. 3-4, С., 2008, с. 214-220.

22. ДЖАНГ, Хаджун. (2010, англ.) 23 неща, които не се казват за капитализма. Изд. „Изток-Запад”, С., 2015. Стр. 326.

23. КЛАЙН, Нейоми. Шоковата доктрина. Възходът на капитализма на бедствията. В: Мирчев, Михаил. Текстове 2. 2-ро доп. и прераб. Изд. „М-8-М”, С., 2011, с. 783- 798.

24. МИХАЙЛОВА, Катя. Медии и общество. С., 2016.

25. РАКАДЖИЙСКА, Теменуга и М. Мишева, М. Христова. Социалният капитал като личностно достояние в мрежовата социална структура. В: Научни трудове на УНСС, Том 2, С., 2015, с. 179-231.

26. ФУКУЯМА, Франсис. (1992) Краят на историята и последният човек. Изд. „Обсидиян”, С., 2006. Стр. 544.

27. ФУКУЯМА, Франсис. (1999) Големият разлом. Човешката същност и възстановяването на Световния ред. Изд. „Рива”, С., 2001. Стр. 328.

28. ЯКОКА, Лий. (2007) Къде изчезнаха лидерите? Изд. „Сиела”, С., 2007. Стр. 200.

29. CHOMSKY, Noam and HERMAN, S. Edward. Manufacturing Consent: The Political Economy of the Mass Media, 1988.

30. DiMAGGIO, Paul, HARGITTAI Eszter, CELESTE, Coral, and SHAFER, Steven. From unequal access to differentiated use: a literature review and agenda for research on digital inequality. Russell Sage Foundation, 2001.

31. PIKETTY, Thomas. Capital in the Twenty-first Century. Harvard University Press, London, 2014. Pp. 452.

32. STANDING, Guy. The Precariat. The New Dangerous Class. "Bloomsbury Academic", New York, 2011. Pp. 200.

33. WALLERSTEIN, Immanuel. (2004) World systems analysis. Durham, North Carolina: Duke University Press. 2004.


 

Обратно към началото



СЪБИТИЯ
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
НОВИ КНИГИ