УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
 

 
УНСС: Въпросник за изпит, ... Юни 2021
ИКОНОМИЧЕСКА СОЦИОЛОГИЯ
Поток – „икономика с чуждоезиково“
 
Преподавател:Проф. д.с.н. Михаил Мирчев
Учебна година:2020-2021, Февруари-Май 2021
Специалност:Поток „Икономика с чуждоезиково“, 1 курс
Изпит:... Юни 2021, ... часа, ... зала. Или ОНЛАЙН изпит
Социологията като ФУНДАМЕНТАЛНА НАУКА

1.Наука. Научно познание и всекидневно знание. Наука и технология. „Непосредствена производителна сила“. ДилематаТехнологичен прогрес или хуманно развитие“. /по лекция/ „Общество, основано на знанието”, „Европа 2020”. /лекция/

2.Вътрешна структура на науката – трите етажа на развитата обществена наука. Теория и методология. Методи и операционализация. Емпирични изследвания и данни. Критика на инструментариума и ново теоретизиране. /с. 47-49, 240, 9-15/

3.Рационална епоха. /”модерна”, „индустриална”, „втора вълна”/ “Позитивизъм” в науката, обективно знание. /с. 237-239, 50-51, 492-494; по лекция/ Социология на знанието: рационалност, мит, утопии. /с. 51-56/

4.Технократизъм, мениджъризъм. /с. 112-114, 480-484/ Сциентизъм. /с. 50/ Научно Тех-нически Прогрес, нанотехнологии и изкуствен интелект – AIRevolution, 2046 г. Great ReSet чрез вируси и ваксини, криза и трансформации от 2020-21.

5.Социологията като фундаментална наука – за обществото и човека. /схема с. 49; с. 237-240/ Socio-Logos – субстанциално ядро в термина. /лекция/ Икономиката като основна сфера в системата на обществото и жизнения свят – теоретични модели. /по лекция/

6.Социологията като наука за системата на обществото, за системността на обектите. /с. 18-21, 36-41, 240-243, 307-310, 318-321/ Микро-, мезо- и макро-равнище: преходи и диалектика в социологическия анализ.

7.Ветрило на съвременната социология. Наука за общностите и стратификацията, за об-ществената дейност, за символите и значенията, за системата на обществото. /с. 15-19, 289-295/ “Парадигма” (Томас Кун). /с. 51/

8.Защо е полезно да се учи социология от публичните професии? /с. 9-15, 19-24, 28-31/ Социологията като мисловен ресурс и изследователски метод – в „позитивната епоха” на науката и технологиите, при обществена динамика и държавни реформи. Ползата от изучаване на социология от икономисти и политици, от администратори и журналисти, от социални работници и граждански активисти. /схема с. 49, 286/


Икономиката В СИСТЕМАТА на обществото – МАКРО-модели.
Икономиката ЗА или ПРОТИВ обществото


9.Производство-потребление: основна икономическа и социологическа структура. Потребности-търсене-предлагане-достъп-платежоспособност-притежаване-потребяване. Степен на удовлетвореност. Разпределение и пре-разпределение на благата.

10.Пазар и потребности. Йерархия на потребностите. Рационални и изкуствени потребности. „Повишаване на равнището”, висок стандарт и за ниските класи. „Хипер- и турбо-потребление”. „Кредитните карти” като благо или като ново заробване. /по лекция, по Липовецки и Манинг/

11.НОВА икономическа социология, НИС” – принцип на „вградеността. /Марк Грано-ветер, 1985; след Маркс, Парсънз и Михайлов, Бел/ Преоткриване на системния подход и структурно-функционалната парадигма. /с. 22-24; виж и Ташо Пачев/ /студия на Мирчев, 2012: http://www.assa-m.com/kniga_pdf/k13_MMirchev.pdf /

12.Биографични фундаменти на НИС: Политическа Икономия – класици от XVIII век; диалектико-материалистична Икономика и Социология на Капитализма от XIX век; Социология за обществото като Система – структурно-функционална парадигма – 30-те-70-те години на XX век; либерално-глобалистка Икономика и Политология от началото на XXI век.

13.Макро-моделсоциологическата структура” на обществото като система (1965). Модел за висока производителност и саморазвитие на обществото. Потребностите като императив, производителните дейности като средство. Основни сфери и системни функции. /с. 305-314, 322-330, 331-336, 63-64/

14.Материално производство и икономика. Икономическо отношение във всички сфери. Естествени монополи, социални и обществени инфраструктури, стратегически ресурси и конкурентни предимства. /лекция; виж Ташо Пачев, с. 22-40, 134-149/

15.Качествено подобие между сферите, дейностите, продуктите, институциите. „Принцип на съответствието” в ЕС. Конвергенция между икономиките и държавите. Социална кохезия между народите. Цивилизационна съвместимост между културите. ЕС и „развитието на 2 или 3 скорости”.

16.Макро-модел AIGL (Толкът Парсънз, 1951-1956). Как обществото да е устойчива и енергийно заредена система? Структурно-функционална парадигма. Функционални императиви. Основни сфери. Кумулиране на енергията, сила и самоувереност. Движение на информацията в системата – нормативна и мобилизираща. /с. 297-303, 32-38, 66, 58/

17.Макро-модел AIGL. Ос на базовите условия – интеграция и адаптация. Ос на гаранцията за устойчиво развитие – управление и саморегулиране. Двете нормативни системи – осигуряване на социална връзка. Икономиката като база за адаптивност на системата. Политиката като “социално инженерство”. /лекция; с. 793-798/

18.Макро-моделбаза и надстройка” (Карл Маркс, 1870). Диалектико-материалистическа парадигма. Производителни сили и производствени отношения. Форми на собственост. Надстройка: идеологическа и политическа, ценностна и културна, идентификационна и интеграционна. /с. 249-256, 67-68/

19.Макро-модел Карл Маркс. Класова структура на обществото. Отношенията на собственост. Класов антагонизъм. /схема с. 295; с. 249-259, 741-748/ “Вещна зависимост” – експлоатация. Овещняване на отношенията. Отчуждение: четири степени. /с. 248-254, 254-258, 93-97/

20.Петте екстремни АНТАгонизма, в кризисната ситуация на 2020. Непоносимост на социалните неравенства – свръх-експлоатиране, дискриминиране, нов расизъм. Мащабност, иновативност и макро-обобществяване на производителните сили срещу егоистичността и алчността на частната собственост. Свръх технологичност срещу западащ разум, духовност и хуманност – digital natives and digital emigrants. Възрастов расизъм и ейджизъм. Миграция към Европа, утопията и пораженията от Melting Pot – цивилизационна несъвместимост.

21.Големите РАЗЛОМИ в съвременното общество. (по Фукуяма, 1999) Назряване на екстремни социални и институционални противоречия, и на съответно гражданско революционизиране. Устойчиво общество и държава, социологически проекции въз основа на ТРИТЕ макро-модела. (по видеолекции на ММ)


ЧОВЕКЪТ, ОБЩНОСТИТЕ И ИКОНОМИКАТА
в макро- и в микро-социологическа перспектива


22.Дилема на Томас Хобс. “Естествено състояние”, “всеки срещу всички”. Анархия, хаос, аномия. Интерес от включване и интегриране. Социален ред. “Обществен договор”. Гражданско общество. /схема с. 643; с. 76-81, 68-74, 639/

23.ЧОВешки фактор в икономиката. За модерна и високо-технологична икономика. За изоставаща и примитивизираща се икономика. Човешки стимул или ограничаване на финансова ефективност и производителност. (по лекция)

24.РОДОвата човешка същност – колизии и изпитания в съвременното общество. От Homo Sapiens и трудово-производителния принцип, към Модерния човек и Homo Faber. После към Homo Ludens and Homo Cosumericus. Накрая, утопията за Homo Economicus.

25.Поколения и междупоколенчески отношения. Видове общества по Маргарет Мийд. Гражданска приемственост и реализация на младите. Обществена иновация, социална Ювентизация. Агресивност между поколенията, Ейджизъм. /с. 146-151/ Сблъсъкът между поколенията. “Поколенията Х и Y”. /виж Ланкастър/

26.Ние сме тъжно поколение, но със щастливи снимки/селфита в Интернет“. /Втора работна задача – семонар/ Фалшива индивидуалност и показност. Виртуален площад депресирано поколение. В капана на технологиите и коварността на XXI век. Провокиране на завист и отчуждаване. „Социална валута“ в желанието за изява и в умението но „инфлуенсъра“.

27.Не-истински потребности. „Безрадостни удоволствия”, „репресивна де-сублимация”, „пазарен характер”/с. , 403-407, 413-419, 399-403, 444, 447-450, 665-669/ Франкфуртска школа, културни аспекти на господството. /с. 123-130

28.Едноизмерен човек”. Масова култура. /с. 125-128, 397-403, 703-707/ Измамните свободи: “нови форми на контрол”, “западен деспотизъм”, “репресивна де-сублимация”. /с. 399-420, 665-69/ “Индустриална религия, пазарен характер”, Homo Economicus. /с. 449-458/

29.Аномия. Отклоняващо се поведение, масово отчуждение, увеличени самоубийства. /с. 90-97, 268-271/. Принцип на силата и бруталността. /с. 728-730/ Криза обществена. “Пиратството в бизнеса”, „омагьосаните бизнесмени“. /Ли Йакока: с. 467-469, 473, 464-467, 469-471/


ВЪЗНИКВАНЕ на СОЦИОЛОГИЯТА – БАЩИТЕ на социологията

30.Обособяване като наука при прехода от феодализъм към капитализъм – XIX век. От земеделско към индустриално, от селско към градско, от консервативно към динамично, от малограмотно към образовано общество, от строг патриархат към еманципиране на жената и младите. От „първа към втора вълна”. (по Тофлър) Социологията като мисловен и аналитичен инструмент в политиката и икономиката. /с. 492-494; въвеждаща лек-ция/

31.От полит-икономия и философия към социология. Политиката и икономиката в единство – като база в обществената система. Диалектика, вплитане и съчетаване на противоположности. Материализъм, интереси и структури. Диалектика между обществен и частен интерес, между мащабно и микро, между рационално и ценностно.

32.Адам Смит. Източник на общественото богатство. 2 вида ефективност и 2 вида мотивация. Свободна конкуренция – утопията за „невидимата ръка на пазара“. 3-те основни класи в обществото. Задълженията на Владетеля – за стабилност на държавата и просперитет на обществото. /с. 221-235/

33.Дейвид Рикардо. Потребителна и разменна стойност. Актуален и минал труд. Трудът като мярка на стойността. Натрупване на обществено богатство в хора и вещи, в обществени условия и инфраструктура, в институции и държавен порядък.

34.Огюст Конт. “Колективен организъм”, теоретичен модел. Социална статика и динамика. Динамичното равновесие на системата, икономически и неикономически фактори за равновесие. /с. 240-248/

35.Емил Дюркем. Обща социология. Социален феномен. “Колективно съзнание” и обратно – индивидуализиране на социалното. Възпитание, социализация. Ритуал, обичай, традиция. /с. 261-264, 267, 138-142, 143-146/

36.Емил Дюркем. Механична и органична солидарност в обществото, в икономиката и държавата. Видове общества. /с. 264-266/ В пенсионната и здравната системи. В социалното подпомагане и обществения ред.

37.Макс Вебер. Рационалността. Духът на капитализма, икономическа рационалност на протестантството и юдейството. /с. 281-285/


ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА ИСТОРИЯТА – икономическа същност

38.ИНДУстриално общество”. Р. Арон, Д. Бел. /с. 116-117, 111-113, 397-398, 446-450, 469-472/ “Втората вълна”. /www. Тофлър/ “Всеобщо благоденствие”. /с. 121-122, 421-427/

39.Теория на КОНВЕРгенцията. /Р. Арон, Дж. Гълбрайт, П. Сорокин; с. 118/ “Постиндустриално общество”. /с. 117/ Реални конвергентни общества – шведски модел, китайски модел. Германски модел – “социално-пазарна икономика”. (Ерхард)

40.ПОТРЕБителско общество”. Покачване на равнището и “всеобщо благоденствие”. /с. 122-123, 697-707, 399-407, 421-429, 444/ „Втора и трета вълна”. /по Тофлър/

41.ИНФОрмационно общество”. “Третата вълна, електронна къща”. /www. Тофлър/ Икономиката в информационната епоха. Корпоративен шпионаж и институционален контрол. /по Оруел, книгата „1984”/ Новата прослойка „когнитариат”.

42.ЕГАЛитарно общество. Малки дистанции между ниските и високите подоходни слоеве. Капитализъм със „социална държава” и „развит социализъм” от 60-80-те години. Общества на „средната класа” и „всеобщото благоденствие”. „Безкасово общество” и социална кохезия.

43.СОЦиална държава” и социализирана икономика. /Конституция; Европа 20-20/ „Общество на средната класа”, на „всеобщото благоденствие”. /Джон Гълбрайт, с. 121-122, 421-427/ „Благоденствие за всички” /по Лудвиг Ерхард, лекция/. Развити страни от 60-80-те години на XX век.

44.Нео-либерална държава. Олгархичен капитализъм на 1% срещу 90%. Масово обедняване и декласиране на средната класа. Обедняване на работническата класа. Прекариат и гето-общности. Резултат от Глобализацията от 90-те. /по лекция/

45.ВАШингтонски консенсус – като доктрина. Austerity- като методика. Trickle-Down като утопия. /по видео-лекция/ Мега-корпорациите. Свръх-монополизъм (във финансите и икономиката, медиите и търговията, сигурността и инфраструктурите). „Икономически растеж”. Криминализиране на „бизнеса”, „пране на пари”. Олигархизиране на елитите. /по видео-лекция/

46.Капитализъм на БЕДствията”. Нео-либерална глобализация чрез Шокова терапия на Чикагските момчета. “Greed is Good”. Алтер-глобализъм. Нейоми Клайн срещу Милтън Фрийдмън. /с. 783-798, 461-471, 713-730, 665-669/ /по видео-лекция/

47.ПРЕХОДЪТ в България (1989-1999-2007-2014-2020). Обществено инженерство и шокова терапия. Цикличност на кризите. Социална поляризация. Масово обедняване и бедност. Модернизация или примитивизиране на елитите. Масова емиграция и атомизиране. /виж „20 години Преход…”/

48.КРИЗАТА от 2020. ЕПИдемия от CoViD-19 и механизмът на Извънредно положение. Статистиката срещу пропагандата. Двата подхода към заплахата, различия и еднаквост на изхода от кризата. „Кризата – като беда и срив и/или като нова възможност.“ /Трета работна задача – семинар/


НЕРАВЕНСТВА И СТРАТИФИКАЦИЯ – обществени отношения

49.Неравенства. Първични и вторични. Социална справедливост. Социална връзка или антагонизъм. Социална поляризация. Устойчиво общество или аномия, ред или анархия, модернизация или революция.

50.Човешки капитал. Терминологията – културен и символен капитал, социален капитал, иономически и властови капитал, субектен и институционален капитал. Социологическа структура на ЧК. /по Михаил Мирчев/ /с. 557-559, 562-567, 568-595/

51.Социална стратификация, разслояване. Йерархия от неравенства между общности и групи. Икономически класи, социални слоеве, професионални съсловия. Социална пирамида. /с. 173-176, 163-164; ИС: с. 134-139/

52.Елити. Капиталова, властова и престижна роля. Аристократични, демократични и олигархични елити. Свръх-елити и суб-елити. Нови елити. Циркулация на елитите. /с. 181-183, 705-707/

53.Новите елити. Изолирането на заможните и богатите – 10-15%. “Бунтът на елитите” – 1% срещу остана-лите. “Транзитни пътници”. Къде изчезнаха лидерите? /по Ли Якока/ /с. 711-712, 461-474, 719-730, 738-741/

54.Средна класа. Три слоя. Личен ресурс. Професионализъм и деловитост. Адаптивност и свобода. Самочувствие и индивидуализъм. Интеграция и гражданска отговорност. Здраве и консервативност. Стабилност и перспектива. /с. 180-181, 494-500, 503-507/

55.Ниска класа. Съвременен „пролетариат” – промишлен, земеделски, занаятчийски, чиновнически, търговски. Рутинен, нископатен и непрестижен труд. „Покачване на равнището” и „обуржоазяване” – 50-те до 80-те на XX век. Масова несигурност, безработица и обедняване, ново класово революционизиране – от 90-те на XX век, и особено след 2008 г. /по лекция/

56.Относителна бедност. Вътрешен и външен критерии за сравнение. Стимул за интеграция и труд или апатия и лумпенизиране. Социален минимум. Социална защита и подпомагане. /с. 177-180; по лекция; ИС: с. 134-139, 145-147/

57.Абсолютна бедност. Асоциалност и изолация. Жизнен минимум. Социална благотворителност и маркетинг. /с. 177-180, 741-745; по лекция; ИС: с. 134-139, 145-147/

58.МНОГОмерност на БЕДността и БЛАгоденствието. Четири компонента на бедността– комплексност методика на Световна банка – до 2010. (с. 398-409, 559-561) Жизнена спирала на забогатяването. Жизнено умение да се спре спирала на обедняване и деградиране. Стандарт и качество на живот. /лекция/ “Хуманистичен протест”. /с. 458-463/


ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА след 90-те – възход и падение,
социална поляризация и ново средновековие


59.Кризата на либерализма и на Глобализацията. Фундаменталният либерализъм като утопия. /с. 461-480, 396-407, 783-798/ Генериране на мощна обратна вълна към суверенни държави и национализъм, към икономически протекционизъм и национален капитал. Тръмпизъм срещу Глобализъм.

60.Глобализацията и промените в социалната стратификация. Свиване и деформиране на средната класа. Социална ПОЛЯРизация. /с. 721-725, 503-514, 28, 474-480, 455-460; схеми с. 734/

61.ПОЛЯРизиране на работната сила. Привилегировани професионални съсловия – когнитариат. Дискриминирани професионални съсловия – прекариат. Политически, информационни, технологични фактори. Digital natives vs emigrants. /по лекция/

62.Монополизиране на икономиката. Олигархизиране на политиката. Глобалните монополи над държавите – ТТИП и СЕТА. Мафиотизиране, държава-мафия. Господство на десния и мафиотския интернационал.

63.Ново СРЕДНОвековие” през XXI век. 1% свръхбогатство срещу 40% дълбока бедност и мизерия. GINI-коефициент – неточност и прикриване на реалната поляризация. Анти-общества. Сива икономика и (анти)социалност на монополния капитал. Сиви зони, “зоните на здрача”. /с. 731-748/ Семейна икономика и гражданско самосъхраняване.

64.Класата на ИЗЛИШните”. Интегрирано и дез-интегрирано население. Основни фактори. /схема с. 295; с. 741-745; http://www.assa-m.com/sociologia23.php/

65.Класата на ЛЕНИВите”. Консумативно и производително население. Преразпределение на доходи и блага. /схема с. 295; с. 711-712; http://www.assa-m.com/sociologia24.php/

66.ИКОномика и ЦИВилизационна съвместимост в съвременното общество. Конфликтност и включване, проблеми на НЕсъвместимостта. Цивилизационно разслояване в България. /с. 755-781, 514-523, 529-532, / Цивилизационна НЕсъвместимост между класите, малцинствата и мнозинството, бежанците и приемащия народ.

67.ИКОномика по време на световна хибридна война и спирала на кризите. „Бежанска вълна” след 2014. Хибридна война срещу Европа и християнството – „Еврабия”. Религиозна война – „сблъсък на цивилизациите”. /по Хънтингтън/ Епидемична война, 2020. /по лекции/

68.ОБЩностна йерархия в съвременното общество. Етно-народностни общности – етажи на интегрирането или дезинтегриране и сегрегиране. Оцеляване на нацията. Антагонистични демографска стратегии. /с. 533-553, 758-776/



ИКОНОМИЧЕСКА СОЦИОЛОГИЯ -
въпроси от учебника
(по желание на студента)

 
1.  Социология и икономикс в Европа и САЩ. /ИС: с. 52-62/
 
2.  Сепаративната ориентация в модерната икономическа социология. Функционална отграниченост. Релативна автономност. /ИС: с. 30-38/
 
3.  Интегративната ориентация в модерната икономическа социология. Регулативни принципи. Отношенията икономика- неикономика. /ИС: с. 38-43/
 
4.  Икономически системи и институции. /ИС: с. 81-84/
 
5.  Докапиталистическа еволюция на икономическите системи и институции. Икономически системи и институции при капитализма. /ИС: с. 84-103/
 
6.  Икономически институции на модерния капитализъм. /ИС: с. 104-113; Текстове 2: с. 457-483/
 
7.  Механизми за регулиране на размяната. Социологическа интерпретация на пазара. /ИС: с. 114-132/
 
8.  Модерните концепции за социалната стратификация - функционална и конфликтна. /ИС: с. 154-166/ Изграждане на стратификационни системи. /ИС: с. 154-166; http://www.assa-m.com/katalog119.php/
 
9.  Икономика и социална политика на държавата. /ИС: с. 168-183/
 
10. Организациите в икономическия живот на обществото. Социетална роля. /ИС: с. 211-220, 223-230/
 
11. Формална и неформална структура на икономическите организации. /ИС: с. 220-230/ Неформалната икономика. /ИС: с. 367-378/ "Зоните на здрача, сивите зони" /Виж Текстове 2: 731-741/
 

ЕМПИРИЧНО СОЦИОЛОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ
Упражнения. Курсова задача и оценка. /ИС: с. 383-421/
 
1. Цели и предмет на ЕСИ в икономическия и обществения живот.
2. Подготовка на ЕСИ. Програма. Операционализация.
3. Генерална съвкупност и извадка. Методика на извадката. Представителност.
4. Методика на регистрацията. Комбиниране на методи. Достоверност.
5. Въпросник. Тестове. Наблюдение. Съдържателен анализ. Фокус групи.

 

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА (за изпита)
 
1.  МИРЧЕВ, Михаил. (2011) Текстове 2, Покана за социология. 2-ро доп. и прер. изд. ИК "М-8-М", С., 2011. Стр. 800. (по-горе показаните страници за четене по всеки от въпросите са по това издание)
 
2. МИРЧЕВ, Михаил. Икономическата социология: дилеми на развитие при Глобализация или Алтер-Глобализация. В сб. "Обществената трансформация в България, Европа и Света". УНСС, С., 2012. Стр. 268. / http://www.assa-m.com/kniga_pdf/k13_MMirchev.pdf /
 
3.  Мирчев, Михаил. Новата класова структура на българското общество след прехода. В сп. "Понеделник", бр. 5/6, София, 2008. (http://www.assa-m.com/sociologia23.php)
 
4.  Мирчев, Михаил. Две нови класи в структурата на българското общество след прехода (в условията на глобализация). В сп. "Понеделник", бр. 7/8, София, 2008. (http://www.assa-m.com/sociologia24.php)
 
5.  ТОФЛЪР, Алвин и Хайди Тофлър. Третата вълна. Изд. "Пейо К. Яворов", С., 1991. Стр. 576. Без ISBN. (реферативно представяне: http://www.assa-m.com/sociologia21.php)
 


ПРЕПОРЪЧАНА ЛИТЕРАТУРА (за мислещи студенти)
 
1.  Икономическа социология. Учебник на УНСС. Съст. и научни ред. Т. Пачев и Бл. Колев, УИ "Стопанство", С., 2005 (1999).
 
2.  Икономическа социология. Учебник на УНСС. Андрей Нончев и кол. УИ "Стопанство", С., 2017 . Стр. 378.

3.  МИРЧЕВ, Михаил. Социална динамика и цивилизационно разслояване. Възпроизводство на населението, човешкия капитал и трудовите ресурси в България. ИК "М-8-М", С., 2009. Стр. 544.
 
4.  КОЛЕВ, Благой. Икономическа култура. УИ "Стопанство", С., 2002. Стр. 282. (рите - с. 118-133)

5.  ПАЧЕВ, Ташо. Нова икономическа социология. УИ "Стопанство", С., 2007. Стр. 172. (икономическият подход като всеобхватен - във всички обществени сфери: още Адам Смит и Карл Маркс, ..., Гари Бекер, Марк Грановетер - с. 22-40, 134-149; социалните мрежи - с. 41-58; социален капитал - с. 59-75; икономическа култура - с. 76-100; стопански организации - с. 101-117; социология на парите - с. 118-133)

6.  ЕРХАРД, Лудвиг. Благоденствие за всички. Ун.изд. „Стопанство”, С., 1993. Стр. 364. (социалното в „социалната пазарна икономика” се състои в това, че повишаването на обществената производителност на труда води до повишаване благосъстоянието на всички слоеве; предпоставка е реалната, а не мнима свобода за конкуренция; картелите са врагове на потребителите; непосредствено изразяване на мнение и справедливи трудови доходи; всеобщото социално осигуряване и модерна лудост)

7.  ЧАВДАРОВА, Таня. Неформалната икономика. Изд. "ЛиК", С. 2001. Стр. 340.

8.  МИХАЙЛОВ, Стоян. Социологията в България. След Втората световна война. ИК "М-8-М", С., 2003. Стр. 160.

9.  БЕЛ, Даниел. Културните противоречия на капитализма. Изд. "Народна култура", С., 1994. Стр. 420. (социалист в икономиката, либерал в политиката, консерватор в културата - с. 10, 9-18, 71; против да се отделя икономиката от моралните цели - с. 10; безграничност на капитализма - с. 22; хедонизмът като разплитащ и скъсващ социалните връзки - с. 35, 120-128, 128-134, 150, 174-187, 231-238; край на буржоазната идея, импулсът е зчерпан, кризата на либерализма - с. 46-50, 55-56, 103-105, 144, 313, 332-341, 348, 387-392; разрушаване на протестантската етика - с. 64, 125; паролите нов секс, освобождаване и пуританство - с. 115-120, 113-114, 106-113; политическата икономия като фискална социология - с. 69, 319-226, 309-318; революция в сетивността - с. 148-152, 169-173, 188-207, 216-219; нестабилната Америка - с. 260-261, 256-274; структурните революции, национално и комунално общество, провалът на либерализма - с. 274-308; социологическа структура , три сфери на системата - с. 36, 50-56; единиците на обществото, свобода и равенство, справедливост и ефективност, публично и частно - с. 358-387.)
 
10. ЛИПОВЕЦКИ, Жил. Парадоксалното щастие. Изд. "Рива", С., 2008 (2006). Стр. 374. (цивилизация на желанията, на консумирането, homo consumericus от 3-ти вид - с. 5-14, 17-19, 88-100, 134-137; хедонизъм, комфорт и сетивно благополучие - с. 91-93, 192-217, 226-234, 279-286, 257-261; емоционалното консумиране, фетишизъм, сила и безсилие, метаморфози на завистта - с. 32-52, 118-130, 302-311; подмладяване на консумирането, детето хиперконсуматор - с. 61-67, 108-113; екзистенциална неудовлетвореност, несигурност и див индивидуализъм - с. 145-186; homo felix, една утопия - с. 312-332, 347.)
 
11. МАНИНГ, Робърт. Нация на кредитните пари. Последиците от пристрастеността на Америка към кредита. Изд "Сиела", С., 2005. Стр. 506. (Manning, Robert D. 2000.) (разрастваща се пропаст на богатството, с. 171-, 210; вместо спестовност, дух на потреблението, с. 175-189-, 218-, 331-, 489; познавателното объркване, плюс културно опиянение при харченето, с. 186-190-198-205-, 471; безмилостен маркетинг на потребителки кредит, грабителски кредити, с. 205-, 348-, 473; видове карти и режими по социални класи, с. 210-214, 417; живот на ръба, максимално задлъжняване, лични фалити, с. 215-221-226-233-253, 429; зависимостта на студентите, "инфлация в колежа", с. 265-272-276-282-298-307, 442, 503-505)
 
12. ЛАНКАСТЪР, Лин. К., Дейвид Стилман. Сблъсъкът на поколенията. Традиционалисти, представители на бейби-бума, поколение Х, деца на хилядолетието. Изд. "Класика и стил", С., 2004. Стр. 402. /Lynne C. Lancaster. 2004/ (кои са поколенията, защо се сблъскват, с. 17-57; различието по поколение - по-силно от различието по раса, религия, пол, с. 67-72; различен тип житейска кариери, с. 75-96; различен тип успех, награждаване, с. 97-126; пенсионирането; забавлението - и на работното място; ученето в работата и живота, с. 327-350; езикът и етикетът на поколенията, QS, с. 363-374)
 
13. РИФКИН, Джереми. (2004) Европейската мечта. Как бъдещето на Европа затъмнява Американската мечта. Изд. „Прозорец“, С., 2005. Стр. 440.
 
14. СТИГЛИЦ, Джоузеф. Глобализацията и недоволните от нея. УИ "Стопанство", ИК "ИнфоДар", С., 2003. Стр. 324. /Joseph E. Stiglitz. Globalization and its discontent. W. W. Norton & Company, Inc., 2002/ Нобелова награда по икономика, 2001. (опустошителен ефект на глобализацията в развиващите се страни и върху бедните; идеологически, а не икономически решения и подход на МВФ и СБ; двоен стандарт, асиметрия на подхода, на правата и задълженията, на информацията; нужда от благоприличие и социална справедливост, съвест на местните капиталисти, с. 64, 76;
Вашингтонски консенсус - фискални ограничения, приватизация, пазарна либерализация, с. 59-75; чуждестранни инвестиции, Холандска болест - с. 75, 81; Community Reinvestment Act - с. 79; остаряла презумпция, че парите сами се справят, без регулацията и инициативата на държавата; отвратителни антидемократични отношения, Trickle Down - с. 88-90; .........)
 
15. ФУКУЯМА, Франсиз. (1999) Големият разлом. Човешката същност и възстановяването на обществения ред. Изд. „Рива“, С., 2001. Стр. 328.
 
16. SWEDBERG, Richard. Principles of Economic Sociology. Princeton University Press, Oxford, 2003. Pp. 366.
 
17. BLOCK, Fred. Postindustrial possibilities. A critique of economic discourse. University of California Press, Berkeley , CA, 1990.
 
18. УИЛКИНСЪН, Ричард и Кейт Пикет. (2009) Патология на неравенството. Защо по-голямото равенство прави обществата по-силни? Изд. „Изток – Запад“, С., 2014. Стр. 407. /The Spirit Level. Why greater equality makes societies stronger?/
(бедност или неравенство, социални градиенти; цената на неравенството; неравенството като „структурнонасилие; степени на цивилизованост; нефункционални общества; .. корпоративната власт като слон в хола; .. изследванията срещу политиката.)
 
19. РИКАРДС, Джеймс. (2019) След кризата. Как да запазим парите си по време на задаващия се хаос? Изд. „Изток – Запад“, С., 2020. Стр. 397.
(финансова Троянска война; завръщане на финансова нормалност; кривата на Филипс; кривата на Лафер; хипер синхроничност – от QE към QT; Споразумението от Хелзинки, 1975; революцията на Рейгън; делото на Джерълд Форд; легализиране на златото като лична собственост.)
 

Обратно към началото



СЪБИТИЯ
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
НОВИ КНИГИ