УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
Катедра „Икономическа социология”, 2-ри курс "Социология"
 

 
Въпросник за изпит: 15 юни 2018
СОЦИОЛОГИЯ НА ПОЛИТИКАТА
 
Преподавател:Проф. д.с.н. Михаил Мирчев
Учебна година:2017-2018, Февруари-Май 2018
Изпит:15 юни 2018, 11.00 часа, зала 3034
СЪЩНОСТ на политиката – институционални проекции

1.Политиката като РЕГУЛИРАНЕ между ИНТЕРЕСИТЕ в обществото. Общодържавни и регионални, обществени и национални интереси. Класови и съсловни, общностни и групови интереси. „Частни” интереси. Постигане на синхрон и единство в сложната и динамична обществена система – като изкуство в политиката и властта. Егоистична политика и злоупотреба чрез властта – групово, общностно, класово.

2.Политиката като създаване и удържане на ОБЩЕСТВЕН РЕД и СИГУРНОСТ. Законов и институционален. Административен и процедурен. Санкции и съд. Култура на обществена дисциплина. Уважение към закона и легитимността. Регулиране на конфликти. Съчетаване на потребности и интереси. Публичен дебат по обществени проблеми и цели.

3.Политиката като ПОСТАВЯНЕ И ДОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИ. Моделиране на обществото като система – като начин на живот, като икономика и култура, като ценности и отношения между общностите и слоевете, съсловията и класите. „Социално/обществено инженерство”. Политика на „реформи”. Краткосрочни, средносрочни и стратегически цели.

4.Политическа ПЛАТФОРМА. Конкретна ПРОГРАМА за управление. ЦЕЛИ, условия и ресурси за успешен/и управленски мандат/и. План за оптимизиране на закони и институции, за реформи по сфери на обществото. Практическа реализация – критерии за оценка на успеха или неуспеха.

5.Партийно ОВЛАСТЯВАНЕ. Спечелване на избори. Позициониране във властта. Легитимност – формална и гражданска, степени и форми на властова легитимност. Управленски мандат – самостоятелен или в коалиция. Други властови партньори.

6.Партийна НОМЕНКЛАТУРА. Назначени служители и ръководители. Експерти и влиятелни симпатизанти. Бизнес кръгове и мрежи. Овладяване на реалното управление и власт чрез своя лоялна и организирана номенклатура в държавните органи и администрации.

7.Политическа РЕКЛАМА и МАРКЕТИНГ. В предизборни кампании – създаване и рушене на образ на кандидат, партия, идейна платформа, политическа програма. Политическа реклама като пропаганда. Интернет-медиите и социалните мрежи в политическия процес и изборите. Специфично говорене и визуализация във и чрез тях. Организирани тролове и fake-news като инструмент.

8.Политическо ГОВОРЕНЕ: лидерско, екипно, експертно, гражданско. Многогласно и организирано говорене или самотно и хаотично говорене. Ентусиазирани победители или гузни пораженци. „Спирала на мълчанието” и изборни изненади. Политическа коректност. Цензура и авто-цензура в медиите – реален и мним плурализъм. /виж Мирчев. Персонификацията... 2015. http://www.assa-m.com/marketing13.php/

9.„ЛЯВА” политика. Леви идеологии и политически проекти. Същност и позициониране съобразно социологическия модел за социалната пирамида на обществото. Спецификата на лявото обществено регулиране, строителство, инженерство – социално, социалдемократично, социалистическо, комунистическо. Новите леви в Европа – мними или реални, перспективи, социална база и адекватно лидерство.

10.„ДЯСНА” политика. Десни идеологии и политически проекти. Същност и позициониране съобразно социологическия модел за социалната пирамида на обществото. Спецификата на дясното обществено регулиране, строителство, инженерство – елитарно, капиталистическо, нео-либерално, фашистко. Крайно дясно. Олигархизиране на елитите. Умерено дясно. Обясними и поносими социални неравенства.

11.Политическите ИДЕОЛОГИИ. Като илюзорно съзнание. Като мотивиращ и мобилизиращ инструмент. Като светска религия. Идеологиите от МОДЕРНАТА епоха – при индустриално общество, с всеобщо благоденствие, при уж безкласово общество. Деидеологизираното ляво. Олигархизиране на дясното.

12.Идеологиите от ПОСТ-ПОСТ-МОДЕРНАТА епоха. Нео-Либерален фундаментализъм. Елитаристкият консерватизъм и новият протекционистичен консерватизъм. Безпартийният популизъм и съвременен анархизъм. Десните социал-демократи. Изопаченият „културен марксизъм”. Бариерите пред автентичния социализъм и мечтата за комунизъм. Ислямът като завоевателна политическа доктрина.

13.ПРИНЦИПИ на демокрацията (1): Плурализъм – партиен, идеологически, ценностен, програмен. Публичност – достъп до информация, право на отговор, разследващи комисии, интерент-регистри. Права и свободи – на словото и съвестта, на вярата и идеологията, на асоциирането и активността, на достойнството и интересите. Will of People – народовластие, овластеност чрез мнозинство, пряка политическа активност, политическо представителство. Регулация – политическо и изборно законодателство, на медиите и реатинговите агенции, етични правила и кодекси.

14.ПРИНЦИПИ на демокрацията (2): Разделение на властите – нужда от специализация и конкретна отговорност. Контра-власти – нужда от взаимен институционален и от граждански контрол. Унитарност и централизация, частична децентрализация във форми на местно самоуправление.

15.ПРИНЦИПИ на демокрацията (3): Равенство пред закона по достойнство и права (Конституция, чл. 6). Ограничителни условия за уседналост при избори, основания за задължително гласуване. Индивидуални граждански права, както и вина. Граждански отговорности, интегрираност и дисциплина – първичност на отговорностите и условност на правата.

16.ПРИНЦИПИ на демокрацията (4): Толерантност – към малцинствата, към обезвластените, към опозицията, към различните, към имигранти и бежанци. Културна автономия на малцинства, на религиозни групи, на традиционни общности. Не използване на религията като политическа доктрина.

17.Демократичен ДУАЛИЗЪМ. Между съгласие и съпротива, отговорност и некомпетентност. Между сложност на решенията и къс мандатен хоризонт. Между визионерство и емоционалност на популизма. Между ключови политики и театрална политическа игра. Между политическа активност и масово деполитизиране. Между гражданска бдителност и приспиване в апатия. /по Розанвалон. … с. 80-94, 113-130, 27-31, 215-223, 257-262, 40-59, 256-266/

18.ЗАКОНОДАТЕЛНА власт: Избор, състав и структура на парламента. Висш представителен орган. Избор на правителство, парламентарен контрол. Промени в правителството. Парламентарни комисии, експерти. Законодателство, конвенции, ратификация. Конституционен съд.

19.ИЗПЪЛНИТЕЛНА власт: Правителство. Висши органи да изпълнителната власт. Министерства, агенции, изпълнителни държавни органи: на национално, регионално и местно равнище. Упражняване на държавния бюджет. Дознание и доказателства.

20.СЪДЕБНА власт: Прокуратура, главен прокурор и институционална йерархия. Съд и институционална йерархия. Самоуправление чрез Висш съдебен съвет. Следствие и дознание – Процесуален кодекс. Адвокатска защита. Съдебни заседатели.

21.ПРЕЗИДЕНТЪТ на Република България. Конституционен съд и правомощия. Държавен глава, представител на държавата и нацията, медиатор между трите основни държавни власти, има ключови кадрови квоти, консултативни съвети, отлагателно вето и други форми на контра-власт. Дискусията за промени в Конституцията и преход към полу-президентски политическа система в България.

22.МЕСТНА власт: Местна законодателна и изпълнителна власт. Местно самоуправление. Държавни и местни институции на общинско равнище. Интеграция към държавата и нацията. Местна автономия или национална сегрегация.

23.Българската политика в РЕГИОНАЛНИТЕ ОБЕДИНЕНИЯ, в които сме включени – Балканите, Източна и Южна Европа, Европейски съюз. Икономически и културни измерения, традиционни и характерологични, църковно-верски и ценностни характеристики. Инфраструктурни мрежи и комуникация. Травматично минало и съвместно бъдеще.


ПОЛИТИЧЕСКИ МОДУСИ В РАЗЛИЧНИТЕ СЪВРЕМЕННИ „ОБЩЕСТВА”

24.ИНДУСТРИАЛНО обществос Homo Faber. /Реймон Арон, Даниел Бел, с. 116-117, 111-113, 397-398, 446-450, 469-471/ „Втората вълна”. /www.Толър/ „Всеобщото благоденствие”. /с. 121-122, 421-427/ Преход през XIX век, разцвет през XX век.

25.Теория на КОНВЕРГЕНЦИЯТА. /Р. Арон, Дж. Гълбрайт, П. Сорокин, с. 118/ / “Пост-индустриално общество”. /с. 116-117/ Реални конвергентни общества – шведски модел, китайски модел. Германски модел – „социално-пазарна икономика”. /Л. Ерхард/

26.ПОТРЕБИТЕЛСКО общество” – Homo Cosumericus/Ludens/Felix. От „Покачване на равнището” и до “Всеобщо благоденствие”. Масово формиране на не-истински потребности в модуса „да имам” – форма на „западен деспотизъм”. /с. 121-123, 697-707, 399-407, 421-429, 444/

27.ИНФОРМАЦИОННО общество”. „Трета вълна, електронна къща”, /www.Тофлър/ Икономиката, властта и демокрацията в епохата на Интернет. КОГНИТАРИАТ – новото привилегировано професионално съсловие – специфична власт, ново лице на технократизма. /по лекция/ „Чипиране на хората” – опит за тотален институционален контрол. /виж Оруел, книгата „1884”/

28.ЕГАЛИТАРНО общество. Малки дистанции между ниските и високите подоходни слоеве, със социална кохезия. Капитализъм със „социална държава” и „развит социализъм” от 60-80-те години. „Всеобщото благоденствие” в така нар. „безкласово общество”. „Социална държава” и връщане към „социализирана икономика”. /Конституция на РБ, 1991; Европа 2020, 2010/

29.НЕО-ЛИБЕРАЛНА държава. Глобализацията от 90-те години. Олигархичен капитализъм на 1% срещу 90%. Масово обедняване и декласиране на средната класа. ПРЕКАРИАТ – свръхексплоатирани обедняващи бедни работещи. ГЕТООБЩНОСТИ и „сиви зони” на мизерия, лумпенизиране и криминализиране. Резултат от /по лекция/ Догми на „икономически растеж”. Механизми за „пране на пари”. Криминализиране на бизнеса. Олигархизиране на елитите. /по лекция/

30.Общностна йерархия в съвременното общество. ЕТНО-НАРОДНОСТНИ общности. Национално мнозинство и малцинства, чужди диаспори. Демографска стратегия, демографска бомба. Цивилизационна несъвместимост със стари и още повече нови внасяни малцинства. /с. 533-553, 758-776/ Нацията ще оцелее ли? /по лекция/

31.ПРЕХОДЪТ в България (1989-2009). „Стратегическата инициатива” – кой и за кого трансформира икономиката и политиката? „Обществено инженерство” – в печеливша или сбъркана формула? Моралната и човешката цена на Прехода. Краят на Прехода и кризата след него. /Виж Михаил Мирчев. Преходът в България. … 2010. http://www.assa-m.com/npechat01.php/


БЪЛГАРИЯ И ПОЛИТИКАТА Й – АДАПТИРАНЕ КЪМ ГОЛЕМИЯ СВЯТ

32.КУЛТУРНИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ на капитализма” като обществена система – 40 години по-късно. /Даниел Бел, 1976/ Три сфери с три принципа на функциониране. „Социалист в икономиката, консерватор в културата, либерал в политиката”. Нео-либерализмът и Глобализацията разместват принципите – и така водят към криза сферите на обществото. Същност на кризата след 2008. Криза на либерализма като основна буржоазна идея. Откъсване на икономиката от моралните цели. Хедонизмът като разкъсващ социалните връзки.

33.Глобализацията като „ИСТОРИЧЕСКО ИНЖЕНЕРСТВО. /по Ноам Чомски/ Неуспехът на концепцията за Еднополюсен световен ред и нова световна империя – 1991-2018. Утопията, 3-десетилетния опит и катастрофата на „Вашингтонски консенсус” – като идеология и системен модел, като субекти и легитимност, като средства за трансформацията, като гражданска и национална поносимост.

34.ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА след 1991 г. като системна трансформация на обществата и обхванатите в Новия Световен Ред държави. Доминация на групата институции на „Световното правителство”. Свръх-монополизация на глобалните корпорации, на финансовия капитал, на медиите и масовата култура. Доминация на банките и „банкстерите”, фетишизиране на парите и печалбата, „икономика на парите”. Доминация на нео-либералната идеология („евро-атлантически ценности”) и демократичен завоевателен поход.

35.WORLD SYSTEM” (Immanuel Wallerstein). Теоретичен модел на „Новия световен ред” като имперска конструкция. Ядро и два вида периферии в Световната система. Позицията на България – имаме ли избор?. Формиране на алтернативен световен полюс – с мрежова структура, вместо с йерархична власт. /по Мирчев. Преструктуриране…, с. 36-45/

36.КАПИТАЛИЗЪМ 4.0”. Капитализмът ще надживее ли Кризата? 4 мега-тенденции. Раждане на нов тип икономика – технологични и психчни, социални и политически императиви. Връщане към социализирана и социално балансирана икономика /виж Европа 2020/. Обществен просперитет без икономически растеж – дефлацията не като проклятие, а като спасение. /по Анатол Калецки, …/

37.СОЦИАЛНА държава” – през 60-70-80-те години на XX век и сега. /по Лудвиг Ерхард, „Европа 2020”/ Целта „Социална кохезия и преодоляване на социалните разломи”. Икономически растеж и социално поляризиране. /по Thomas Piketti/ Изгубеният профил на „общество на средната класа”. /схеми на М. Мирчев, съпоставка между 1986, 2001 и 2011 г./ Утопия в условията на глобален монополизъм и финансово-корпоративен фетишизъм.

38.Големият РАЗЛОМ”. Предсказва рисковете пред Хегемона. Иска „игра по правилата”. „Революционен преход” в икономиката. Упадък на брака и семейството, демографска криза. Загуба на морал и криминализиране. Религиозно и цивилизационно смесване. Миниатюризиране. /по Фукуяма. Големият разлом. 1999./ /Political Order and Political Decay. 2014/

39.Социална ПОЛЯРИЗАЦИЯ – антагонизъм и нова класова борба. “Цената на неравенството”. /по Джоузеф Стиглиц/ Нетърпима поляризация. Политическо събуждане на класата на угнетените. Борба на 99-те процента срещу кастата на 1-ния процент. Масово обедняване и пропадане на стандарта на живот до нива на оцеляване. Демокрацията е под заплаха – отдолу има умора от демокрацията, отгоре теглят към олигархична диктатура. Дали е възможен един друг и различен свят?.

40.Капитализъм на БЕДСТВИЯТА. Шокова доктрина”. /по Нейоми Клайн, в: Т.2, с. 784-798/ Контрареволюция на Милтън Фрийдмън от 80-те. Омагьосващата митология за свободния пазар. Преправяне на Света. Голямата лъжа. Утопията в практиката. Анти-Глобализация и Алтер-Глобализация.

41.Новото СРЕДНОВЕКОВИЕ”. Принцип на силата. Корупция и мафиотизиране. Общество без разум. Изключените в „зони на здрача” – колективна безпомощност. /по Ален Менк, 1993: с. 731-753/ Сиви зони, „зоните на здрача”. При гето-малцинства. При религиозно-народностни диаспори. Племенни анклави. /с. 731-748/ Население, връщано към феодална зависимост – корпоративна, криминална, религиозна. Global Slavery Index – измерва брутални форми на трафик на хора и робство. Г-Локал-Изация.

42.Цивилизационно РАЗСЛОЯВАНЕ. Основни етно-народностни общности. Три етажа в етно-народностната структура на нацията. Национално мнозинство, традиционно ядро на нацията – устойчивост и развитие или упадък и изместване. Малцинства – интегриране или сегрегиране, приобщаване или изолиране, културно вплитане или противопоставяне. Усилване на пред-цивилизационния сегмент. /по Михаил Мирчев, 2009: с. 763-781; студии от 2016/

43.Цивилизационна НЕ-СЪВМЕСТИМОСТ”. Специфични стратификационни и културни профили. Различна раждаемост, поколенческо разминаване. Цивилизационна несъвместимост и сблъсък. /с. 755-763/ „Бежанската вълна” от 2015-2016 като хибридна война срещу Европа и нейната цивилизация. Демографско и културно превземане на Европа. /по студии на Михаил Мирчев, 2016/

44.СБЛЪСЪКЪТ между цивилизациите през XXI век – между християнска и ислямска, между Запада и Изтока, между Севера и Юга. Предречено от Самюъл Хънтингтън в зората на Глобализацията (1993). Войните и цветните революции в Северна Африка и Близкия Изток и вълната от бежанци и емигранти към Европа. Раздвоени страни и нови групирания. Упадък на господството на Запада. Утопията за универсална цивилизация и обща модернизация. /по Хънтингтън. „Сблъсъкът…”/

45.УПАДЪК на „Глобалната сила”. Вътрешна уязвимост. Преместване на Изток. Залез на американската мечта и моралното й превъзходство. Хаотично прегрупиране на Света след господството на „Америка”. Алтер-Глобализация (Стиглиц, Кругмън). /по Бжежински. Стратегическа визия. 2012/

46.Глобалната КРИЗА след 2008-9 и след 2013-14. Реален мащаб и същност. От финансово-банкерска до системно-политическа, ценностна и идеологическа. Системни причини и възможни изходи. Геополитическо преструктуриране на Света – с алтернативен полюс Русия-Китай-Иран през 2016-18 г. Алтер-Глобализацията и Анти-Глобализацията. /виж М. Мирчев. Преструктуриране…, с. 16-27/

47.Новата световна ВОЙНА – 2013-2018. Войни по линиите на разломите: религиозни и демографски, социални и икономически, културни и расово-характерологични. 20 години след предупреждението на Хънтингтън. /по Фр. Фукуяма, Сб. Бжежински/ 4-ри основни фактора за сблъсък и война, за национализъм и екстремизъм. /по М. Мирчев, студии от 2016/

48.ДЖЕНДЪР идеологията. Джендър-прогресизъм – „диктатура на неопределеността”. Разграждане на фундаментални мъжко-женски и майчинско-таткови социални роли и общностни отговорности. Радикално отделяне от и срещу Природата, от и срещу Бога. Обезсилване на родителството и семейството. /по лекция/ Истанбулска конвенция и хипнотичните идеологеми на натрапваните свободи, на репресивната де-сублимация. /по лекция; с. 403-407, 413-419/



 

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА
 
1.  МИРЧЕВ, Михаил. (2007) Текстове 2. Покана за социология. 2-ро доп. изд. “М-8-М”, София, 2007. Стр. 672. /към въпросите са показани страници за четене по това издание/

2.  ДЮВЕРЖЕ, Морис. (1966) Социология на политиката. Изд. „Кама”, С., 1999. Стр. 335

3.  РОЗАНВАЛОН, Пиер. (2006) Контрадемокрацията. Изд. „Изток-Запад”, С., 2012. Стр. 267.

4.  КОНСТИТУЦИЯ на Република България, 1991. / http://parliament.bg/?page=const&lng=bg /

5.  МИРЧЕВ, Михаил. Преструктуриране на политическото пространство и властовата география. В сборника: Преструктуриране на политическото и идеологическото пространство. УНСС, С., 2015, с. 15-47.

6.  МИРЧЕВ, Михаил. 20 години преход: да се смеем ли, да плачем ли? В: сп. „Понеделник”, бр. 3/4, София, 2010, с. 13-31. (http://www.assa-m.com/npechat01.php)

7.  МИРЧЕВ, Михаил. Социална поляризация. Бедствие, до което ни доведе Преходът. В: Текстове 2, С., 2011, с. 502-532.

8.  МИРЧЕВ, Михаил. Цивилизационно разслояване. България като гостоприемен наш дом или разграден двор. В: Текстове 2, С., 2011, с. 755-781.

9.  МИРЧЕВ, Михаил. Персонификацията и кръговете на политическото говорене. В сб. „Проблеми на обществената комуникация”. УНИБИТ, С., 2015, с. 26-42. /http://www.assa-m.com/marketing13.php/

10. ХЪНТИНГТЪН, Самюел. (1993) Сблъсъкът на цивилизациите. Изд. „Обсидиян”, С. 1999. Стр. 526.

11. СТИГЛИЦ, Джоузеф. (2003) Глобализацията и недоволните от нея. Изд. на УНСС, С., 2003. Стр. 542.

12. СТИГЛИЦ, Джоузеф. Цената на неравенството. Как днешното разделено общество застрашава бъдещето ни. Изд. „Изток-Запад”, С., 2014. Стр. 542.

13. ЧОМСКИ Ноам. Необходимите илюзии. Промиване на мозъците в демократичните общества. Изд. „Бард”, С., 2005. Стр. 592.

14. БЕЛ, Даниел. (1976) Културните противоречия на капитализма. Изд.”Народна култура”, С., 1994. Стр. 420.

15. КЕКЕШ, Джон. (1997) Против либерализма. Изд.”Критика и хуманизъм”, С., 2001. Стр. 308.

16. КАЛЕЦКИ, Анатол. (2010) Капитализъм 4.0. Раждането на новата икономика след Кризата. Изд. Класика и стил”, С., 2013. Стр. 462.

17. ФУКУЯМА, Франсис. (1999) Големият разлом. Човешката същност и възстановяването на Световния ред. Изд. „Рива”, С., 2001. Стр. 328.

18. БЖЕЖИНСКИ, Збигнев. Стратегическа визия. Америка и кризата на Глобалната сила. Изд. „Обсидиан”, С., 2012. Стр. 288.

19. КЛАЙН, Нейоми. Шоковата доктрина. Възходът на капитализма на бедствията. В: Мирчев, Михаил. Текстове 2. 2-ро доп. и прераб. Изд. „М-8-М”, С., 2011, с. 783- 798.

20. МЕНК, Ален. (1993) Новото средновековие. В: Мирчев, Михаил. Текстове 2. С., 2011, с. 731-753.


ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

21. НАНЕВА, Димитрина (съст.). Основи на политическата социология. Пловдив, 2014.

22. ГЪЛБРАЙТ, Джон. Анатомия на властта. Изд. „Христо Ботев”, С., 1993. Стр. 174.

23. ЛУКАЧ, Джон. Демокрация и плурализъм. Страх и омраза. Обсидиан, С., 2005, стр. 224.

24. ЛАШ, Кристофър. Бунтът на елитите и предателството към демокрацията. В: Мирчев, Михаил. Текстове 2. 2-ро доп. и прераб. Изд. „М-8-М”, С., 2011, с. 713- 730.

25. ГЪЛБРЕЙТ, Джон. (1994, англ.) Пътуване през икономическото време. Свидетелство на един очевидец. Изд. „Дамян Яков”, С., 1999. Стр. 304.

26. ДЖАНГ, Хаджун. (2010, англ.) 23 неща, които не се казват за капитализма. Изд. „Изток-Запад”, С., 2015. Стр. 326.

27. FILCHER, James and John Scott. (2003) Sociology. 2-nd edition. Oxford University Press. Reprinted 2005. Pp. 933.

28. PIKETTY, Thomas. Capital in the Twenty-first Century. Harvard University Press, London, 2014. Pp. 452.

29. STANDING, Guy. The Precariat. The new dangerous class. “Bloomsbury Academic”, New York, 2011. Pp. 200.

30. WALLERSTEIN, Immanuel. (2004) World systems analysis. Durham, North Carolina: Duke University Press. 2004.
 

Обратно към началото



СЪБИТИЯ
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
НОВИ КНИГИ