УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
Сп. "Социология", сп. "Журналистика", 2 курс
 

 
Въпросник за изпит, 25 януари 2015
СОЦИОЛОГИЯ НА КОМУНИКАЦИИТЕ


 
Преподавател:Проф. д.с.н. Михаил Мирчев, Гл. ас. д-р Катя Михайлова
Учебна година:2014-2015, Октомври-Декември 2014
Изпит:25 януари 2015, 13 часа
 Комуникациите в СИСТЕМАТА на обществото

1.ОСНОВНИ СФЕРИ в системата на обществото (по макро-модел Михайлов, 1965). Основни обществени потребности и производствени дейности.
Качествено подобие – системна кохерентност.
Динамично равновесие или криза и структурен дисбаланс.
Общосистемен критерии за обществена ефективност.
6-та основна потребност на системата: потребност от развитие, способност за саморазвитие. Вътрешни и външни фактори. Системен механизъм на промяната и развитието.
Комуникациите като генератор на промяна и развитие, като ускоряващ динамиката фактор.
2.Сфера на ОБЩЕСТВЕНА КОМУНИКАЦИЯ.
Вътрешна структура по продукт. Институционални подсистеми.
Професионални съсловия: подготовка и реализация. Новите професии.
Модернизация и глобален критериú за ефективност. Модернизация и глобален критерии за ефективност.
Гражданска, корпоративна и обществена визия за значимост. Обществена и хуманна потребност в цивилизационното развитие.
Светът като „голямо село”. Технологични и икономически, граждански и политически детерминанти.
Информационно общество и трансформации при глобализацията.
3.Комуникационни инфраструктури: ТРАНСПОРТ.
Транспортна инфраструктура. Селищна, държавна, регионална, глобална мрежа.
Развитие на техниката и технологията: за търговия и удобство, за власт и стопанска инвазия. Развитие по суша и вода, въздух и в Космоса.
Кумулативни вълни на развитие: транспортни кораби и канали, железница, пътна мрежа и магистрали, автомобили и ТИР транспорт, тръбопроводи, летищна мрежа и авиация, космически транспорт.
Развитие от малки до свръхголеми, от бавни до свръхбързи, от скъпи до евтини и достъпни транспортни средства.
Велики преселения на народите. Морски имперски нации, държави.
Стратегически канали, мостове, пътища.
Глобален контрол. Корпоративна достъпност, привилегии или изолиране.
Глобални транспортни и логистични корпорации.
Организация и динамичност, „мрежови графици” при промишлено асемблиране.
Гражданска достъпност – алтернативни възможности, ниски цени, туристическа логистика.
Транспортната инфраструктура като възможност и стимул за социална мобилност и гражданска свобода, за междукултурна толерантност и реална демокрация.
„Алтернативна мобилност” – движение след 2002 г. Екологична ефективност.
4.Комуникационни инфраструктури: ПОЩА.
История – от пощенския гълъб и писмо в бутилка до централизирана кралска поща. Гражданска и бизнес кореспонденция. Колети. Телеграф, телекс, факс. Разпространение на печата. Комунални, данъчни и финансови услуги. Куриерски услуги.
Пощенски бонове, пощенска спестовна каса (1895).
Далекосъобщения и телекомуникация.
Интернет-комуникацията като алтернатива на пощата и телефона. Конферентна връзка. Специфична култура на е-комуникацията.
Нов конфликт между поколенията, между народите и цивилизационните зони, между основните класи, между интелигенцията и „обикновените” хора.
5.Комуникационни инфраструктури: Е-ПРАВИТЕЛСТВО.
Онлайн административни услуги, дистанционно е-обслужване „на едно гише”.
Единен портал. ЕЗК (единно звено за контакт) за бизнеса.
Стандартизиране и публично документиране.
Свиване на възможностите за корупционен натиск.
Пестене на индивидуално и обществено време.
Електронен подпис. Електронно гласуване. Електронно банкиране.
Дигитално разслояване – социално поляризиране според достъпа до онлайн услуги, публична информация и възможности за контрол над фирми и власти.
Машинно и електронно гласуване в политически избори.
6.Комуникационни инфраструктури: Е-ТЪРГОВИЯ.
Начало и развитие. Нова форма за глобализиране на пазара.
Нови възможности за малък бизнес, с минимални начални инвестиции и разходи за режийни, самонает труд.
„Електронна къща” (по Алвин Тофлър) като гъвкавост не само на труда, но и на търговското предприемачество и услугите.
Електронно банкиране. Електронни библиотеки. Електронни услуги.
Проблемът за гаранция на качеството, затруднен държавен контрол.
Динамичен сегмент в сивата икономика. Държавата да стимулира или ограничава?
Поле за младите, инициативните, изобретателните, но и за мошениците, измамниците, престъпните.
7.Комуникационни инфраструктури: ИНТЕРНЕТ.
Персоналният компютър: от Правец до Galaxy Note IV.
Ново ветрило от възможности за контакти и информиране, за общуване и работа, за реализация и политическа активност.
Достъп до интернет, умения в интернет, нива и дълбочина на ползване.
Интернет свобода, интернет развиване, инернет зомбиране.
Социални мрежи във и чрез интернет. Онлайн среда.
Дублиращо или алтернативно пространство? Зона на свободата или за нова зависимост? Модерна реалност или следваща утопия? Среда за съзидание и хуманност, или бруталност и престъпност?
Нови културни кодове, език, начин на мислене в интернет комуникацията. Нов цивилизационен преход. Ciber-para-language.
Информационен невротизъм.
8.НОВИТЕ ПРОФЕСИИ в сферата на комуникациите.
В транспорта, пощите и съобщенията.
В медиите и масовите комуникации. В пи-ар и публичната реклама.
В информационните мрежи и интернет пространството.
Новите професии на „интеграторите” (по Алвин Тофлър).
Модерност, самочувствие, високи възнаграждения.
Привилегиите и властта на новите професии.
Поколенческо разслояване – дигитални форми на социален ейджизъм.
9.ЛИДЕРИ на обществено мнение.
Публични лидери – държавни, на партии, религиозни авторитети, синдикални водачи, учени и експерти.
Потребност от авторитети и публична компетентност.
Каскаден модел на Дойч. Формиране на обществено мнение. Gate keepers.
Двустепенен или многостепенен поток на комуникацията.
Формиране на обществено мнение. Публичен дебат. Задочен референдум.
Манипулиране на обществена психика, „тирания на мнозинството”.
„Масови медии” и „масово общество”.
10 правила-прийоми за манипулация (по Ноам Чомски).
10.ДИГИТАЛНО разслояване (digital divide-stratification-inequality) в информационното общество. Достъп, грамотност, умения, начин на мислене и общуване
Проекции в трудово-професионалните и политическите неравенства.
Цивилизационни проекции – развитие с различни скорости, трансформации в различни посоки, глобализацията и глокализацията като алтернативи. (Михаил Мирчев, Желю Владимиров, Ди Маджио и Харигати, Ян ван Дик)
Поколение Z /М2/ на новото хилядолетие. Подмладяване на публичното общуване. Комуникативна стратификация, информационна криза в отношенията между поколенията. Междупоколенческа дистанция. (Фаусто Коломбо, Кристина Понте, Пиер Марко Аролди, Катя Михайлова)
11.МЕДИЙНА СТРУКТУРА – видове медии.
Глобални, национални и местни медии.
Официозни-казионни, опозиционни и алтернативни медии.
Държавни и „обществени” медии (Public Service Broadcasting).
Частни национални медии. Търговски интерес и обществена отговорност.
Партийни медии. Граждански медии (съсловни, синдикални, регионални, етно-народностни, религиозни, според интерес на целева аудитория).
Медии на индустриалната и на информационната епоха.
Пресата – първа и основна публична медия.
Радиото – основна фонова медия.
Телевизията – съвременна тотална медия.
Вертикални йерархични отношения: медията е господар на своята публика, с привидни свободи за обратна връзка и реакция в студиото.
Интернет медии. Онлайн комуникация. Социални мрежи.
Нови социални медии.
12.Новите СОЦИАЛНИ МЕДИИ (SNS, Social Networking Site).
Фрагментиране на аудиторията. Пулсиране във времето и като общност.
Многоканалност на възприятието и мрежовата комуникация.
Виртуалните мрежи и комуникация като хипер-реалистична илюзия.
Хоризонтални мрежови отношения: сливане на публика и авторство (prosumer = producer + cosumer).
Реална демократичност, ново измерение на гражданската свобода. Нецензурирана интерактивност – положителни и негативни мотивации/активност/ефекти.
Гражданските медии-мрежи като алтернативни контра-медии (напр. чрез flashmob).
Официалните власти срещу свободата в интернет – законът АСТА.
WEB.3 – структуриране на интернет комуникацията. „Семантичност” – филтриране на съдържание, цензуриране на значения, организиране на обмен.
13.ВЕРТИКАЛНО И ХОРИЗОНТАЛНО отношение между медия и аудитория.
Медиите като власт над аудиторията и общественото мнение.
Медиите като споделено пространство за обмен и взаимодействие.
Официозни, опозиционни и алтернативни медии.
Политически натиск и контрол върху медиите.
Свобода, независимост и обективност на медиите.
Цензура в медиите. Авто-цензура, „политическа коректност”.
14.ЕЗИКЪТ в обществената комуникация.
Книжовен публичен език. Общностни, поколенчески, субкултурни езици.
Медиите и вулгаризирането на езика. Политиците и цинизмът в езика.
Политическа коректност. Идеологеми и бариери на мисленето. Догматизъм.
Етническа, национална и/или космополитна принадлежност. Етажи на социалната идентичност.
Интернет езикът – лексика, азбука, граматика. Норми на уважението. Инерция на фриволността.
15.Медийна РЕГУЛАЦИЯ заради обществен интерес.
Юридически или социологически подход? Законодателство и специализирани органи. Обществено мнение и граждански натиск.
Държавните медии обществени ли са? Частните медии обществени ли са? Как се съчетава търговска печалба и обществен интерес?
Свобода на словото и медиите. Свобода ОТ или свобода ЗА? Свободата като ценност и мисия или като злоупотреба и бруталност. „No Frame Media
Консерватизъм в либералното общество. „Медиите под контрол” /по Ноам Чомски/. Платена политическа реклама в медиите?
16.БИЗНЕСЪТ в медиите, медиите като бизнес.
Търговски” или „частни” медии. В търсене на адекватния термин.
Държавно, обществено и частно финансиране. Зависимост от рекламодателите.
Публична или офшорна собственост.
Медиите като продаващи информация и ценности или като продаващи публика и гражданско влияние.
Политически интереси, идеен и граждански сблъсък, обществен плурализъм, в медиите. Рекламна и шоу инвазия в медиите.
Богати медии – бедни демокрации”. Като парадокс на Глобализацията. Регула-ция на националното и европейско дигитално комуникационно пространство. Ди-ректива за аудиовизуални медийни услуги на ЕС (2007). Закон за радио и телевизия (2010).
17.КОМУНИКАЦИОННИ права и свободи на гражданите (Конст., чл. 6, 11-20, 23, 25-57)
  • публичност и гласност; достъп до публична информация; право да се търси, получава и разпространява информация;
  • плуралистична публичната информация, алтернативни източници, обществен дебат;
  • информиран избор;
  • право свободно да се изразява и разпространява мнение, свобода от цензура;
  • автономност на медиите, делегиране права на журналистите, защита от репресии, индекс за свободата на медиите;
  • журналистическо разследване, гражданска смелост, дела за клевета и обида (Конст., чл. 32, 39-40-41, 57);
  • задължение за авто-цензура, за не нарушаване на обществени норми и национална сигурност; не злоупотреба с правото за свобода на словото (Конст., чл. 57);
  • задължение да се пазят „добрите нрави”, „общественото благоприличие”, да се поддържа „нравствения интегритет” в обществото.
18.Обществени ФУНКЦИИ на медиите.
Осведомяване за събития и информиране за важни неща.
Проблематизиране. Анализ и прогноза. Early Warning.
Артикулиране (Елизабет Н.-Н.) – гражданско, политическо и експертно изговаряне, назоваване и обсъждане.
Гражданско представителство, обществена видимост, политическо зачитане.
Медиите като „огледало и бинокъл”.
Обществен диалог, достъп до експертиза. Формиране на обществено мнение.
Манипулиране на обществено мнение като „обществена черупка”.
Силата на общественото мнение за промяна. 2014: drastic changes, critical elections.
Политическа пропаганда, налагане на идеология, запечатване в идеологеми.
„Политическа коректност” или алтернативност.
Масово образоване, знание и разбиране, наука и прогностика.
Масово забавление, спорт и шоу. Култура и изкуство. „Цивилизация на забавлението”.
Светски живот и клюка. „Цивилизация на Homo Ludens”.
Девиация и престъпност. Черна хроника.
Търговска реклама, потребителски ценности, снобизъм на марката (брандиране).
Хипер- и турбо-потребителство. Хипнотизиране във вещите и модата.
Медиите като обслужващи и/или като формиращи своята публика. Демократични или репресивни? Хуманни или примитивизиращи? Мотивиращи или депресиращи?
19.Медиите като ЧЕТВЪРТА ВЛАСТ – сила на контра-власт.
Медиатор в политиката, притъпяване или стимулиране на гражданска активност.
Журналистическо разследване. „Изваждане на светло”.
Публичен контрол. Поводи за активност, насочване и стимули за опозицията.
Медиите като “филтър” на сведения и информация, на мнения и оценки, на знание и експертиза, на истината.
Обществено мнение. Активност на общественото мнение. Организиране и мобилизиране.
Мултиплициране на гражданска и политическа активност на малко хора. Множество привърженици и симпатизанти. Страх на властта и политиците от общественото мнение.
Медиите като ускорител: на процеси, конфликти, дебати, решения, последици.
Медиите като „интегратор” или разединител, като „bridgebuilder” или разрушител на социална връзка (Конституция, чл. 37-41).
20.„Социологическите” изследвания и агенции – като ПЕТА ВЛАСТ.
Медиатор между властващи и опозиция, между политици и граждани.
Органичен елемент в демократичното общество. Защо не може без такива изследвания?
Изследванията като неофициален референдум – предварителен.
Стратегия и тактика на кампаниите – формули на успех и поражение. Оптимизиране.
Финансова ефективност. Как изследванията правят по-евтини едни избори?
Екзит пол. Извадково и пълно паралелно преброяване. Бариера пред фалшифициране на изборни резултати от страна на държавата и управляващата партия.
Декларация на БСА за професионални стандарти в изборните изследвания и медийното им тиражиране. /3 април 2013/


ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА

1.МИРЧЕВ, Михаил. Текстове 2. Покана за социология. 2-ро доп. и прераб. изд. София, Изд. М-8-М, 2011. /макро-моделът „социологическа структура”, пет основни обществени потребности и производствени дейности, шеста основна потребност и механизъм на саморазвитие на системата/
2.ТОФЛЪР, Алвин и Хайди Тофлър. Третата вълна. Изд. "Пейо К. Яворов", С., 1991. Стр. 576. (реферативно представяне: http://www.assa-m.com/sociologia21.php).
Специално вижте описанието и разграничаването между Втора вълна (индустриална епоха) и Трета вълна (информационно общество), както и тезата за „конвергенцията”.
3.ПЕТЕВ, Тодор. Комуникационната спирала. Трансформации и конфликти. София, 2010.
4.МИХАЙЛОВА, Катя. Телевизията за деца. Между пазарната логика и обществената мисия. Изд. „М-8-М”, София, 2011.
5.ЧОМСКИ, Ноам. Медиите под контрол. Изд. AGATA, 1994. Достъпно на: http://www.savanne.ch/svoboda/anarchy/theory/media.html
6.ЧОМСКИ, Ноам. Необходими илюзии. Промиване на мозъци в демократичните общества. Изд. „Бард”, С., 2005.
7.КАСТЕЛС, Мануел. Силата на идентичността. Информационната епоха. Том 2. Изд. „Лик”, София, 2006.
(регулация на медиите, глобални комуникационни мрежи, с. 227-231; електронните медии като привилегировано пространство на политиката, с. 274-285; политиката на скандала, медиите като бойно поле в борбата за власт, с. 293-305; реконструиране на държавата и на демокрацията, с. 307-309)
8.CASTELS, Manuel. Communication Power. 2011.
9.CHOMSKY, Noam and Edward S. Herman. Manufacturing Consent. The political economy of mass media. 1988.
10.McCHESNEY, R. Rich Media, Poor Democracy. New York, 2000.
11.НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ: Конституция на Република България (1991); Закон за радио и телевизия (2010); Тълкувателни решения на КС (№ 7, 04.06.1996; № 21, 14.11.1996); Директива за аудиовизуални медийни услуги на ЕС (2007); и др.


ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

12.МИРЧЕВ, Михаил. Социална динамика и цивилизационно разслояване. Възпроизводство на населението и човешкия капитал. Изд. „М-8-М”, София, 2009.
13.ХАБЕРМАС, Юрген. Структурни трансформации на публичността. Изд. „Критика и хуманизъм”, С., 1994.
14.АЛФАНДАРИ, Елиезер. Медиите и властта. София, 2000
15.КИЙН, Джон. Медиите и демокрацията. София, Изд. Лик, 1999
16.ПЕТЕВ, Тодор. Теории за масовата комуникация. ФЖМК, С., 2004.
17.ЕКО, Умберто. Телевизията – изгубена прозрачност. В: сп. „Четвъртата власт”, 2/1997, с. 11-28.
18.ЕКО, Умберто. Връщат ли се часовниците назад. Изд. „Сиела”, С., 2011.
19.KATZ, Elihu, Paul Lazarsfeld. Personal Influence: The Part Played by People on the Flow of Mass Communications. 2nd edition, USA, Transaction Publishers, 2009. (Originally published in 1955 by the Free Press).
20.HALLIN, D., P. Manchini. Comparing Media Models. Three Models of Media and Politics. Cambridge University Press, 2004.
21.LIVINGSTONE, S. Young People and New Media. Sage, 2002.
22.AROLDI, Piermarco and Fausto Colombo. Generational belonging and mediascape in Europe. Достъпна на: http://www.jsse.org/2007/2007-1/pdf/aroldi-colombo-mediascape-1-2007.pdf
23.BOYD-BARRETT, O., Chris Newbold (eds.) Approaches to media. A reader. London, 2008.


 

Обратно към началото



СЪБИТИЯ
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
НОВИ КНИГИ