СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „Св. Климент Охридски”
Социална педагогика и ПМХК, 1-ви курс, редовно
 

 
Въпросник за изпит, 12 февруари 2020
ОБЩА СОЦИОЛОГИЯ
 
Преподавател:Проф. д.с.н. Михаил Мирчев
Учебна година:2019-2020, зимен семестър
Специалност:Социална педагогика и ПМХК, 1-ви курс, редовно
Изпит:12 февруари 2020, 14 часа, зала 301
НАУКА И ТЕХНОЛОГИЯ – сила в модерното и информационното общество

1.Наука. От знание към познание. Вътрешна структура на науката – трите етажа на развитата обществена наука. /с. 47-49, 240, 9-13/ Фундаментални науки: теорията като методология; методи за социални изследвания и анализи; емпирични бази данни за действителността.

2.Възникване на социологията като фундаментална наука. В „позитивната епоха” на преходния XIX век. Като средство за цялостен анализ, обективни изследвания и ефективно управление. Като „бинокъл” към отдалеченото и мащабнотго в обществото. Като „микроскоп” навътре в човешките отношения. Като наука за вплитането и диалектиката между общностното и институционалното в обществото.

3.Що е социология? Socio-logos, етимология на термина. „Другарство”, „споделеност” – „солидарност”. Познание, обективно и достоверно за хората и обществото. Специфичното в предмета и подхода на социологията като фундаментална наука? /с. 13-15, 56-64, 261-262, 28-30; схема с. 49, 286/

4.Сродните науки на социологията. Кибернетика – сродна наука за информацията и управлението в сложни системи. /с. 61-62/ Психология и социална психология. Етика и семиотика. Антропология и културология. Макроикономика и микроикономикс. Политология и научен мениджмънт. Право и реторика.

5.Холизъм – цялостност, многофакторност, многомерност. Комплексен подход при анализ и прогнозиране. Интердисциплинарни изследвания – системна методология. /с. 65-68, 22-24, 32-33, 36-40, 240-243; по лекция/ Микро-, мезо- и макро-равнище: взаимни преходи в социологическия анализ.

6.Социологията като наука за системата на обществото и системите в обществото. Макро-модели на обществото като устойчива или кризисна, производителна или обедняваща система. /с. 18-21, 36-41, 240-243, 307-310, 318-321/

7.Двете лица и двете съставки на обществото. Общностна структура, човешки групи и социални общности. Институции и власт, законова и институционална структура, администрация и бюрокрация. Многомерност на обществените отношения. /лекция/

8.Публичните професии и социологията. Нужда от изучаване на социология. /с. 19-22; схема с. 49 / Виж текст за социологията в обучеието и работата на социалните работници: www.assa-m.com/katalog118.php /


БАЩИТЕ на социологията. Основни парадигми и теории

9.Огюст Конт. От „социална физика” към „социо-логия”. Социологията не само като нова, но и фундаментална наука. /с. 247, 240, 237, 241-243/. Три исторически епохи – въз основа на различен вид познание: „теологична”, „метафизична” и „позитивна епоха” /с. 243-247/ „Позитивна наука” в епохата на рационализма, научните методики, емпиричните изследвания, технологиите и математизирането.

10.Огюст Конт. Дава системна перспектива – “колективен организъм”. Социална принадлежност и идентичност. Интегриране и социализация. Трите компонента: идеи-ценности, чувства-емоции, дейности-институционални условия. /с. 240-246/ Конформизъм, поради страх от изолация. Конформизъм на лидерите.

11.Огюст Конт. Социална статика – структурата и устойчивият ред в групите и общностите, в институцията и дейностите, в системата на обществото и държавата. Социална динамика – последователността и адаптивността, промените и развитието в нещата. /с. 240-243/ Динамично равновесие. Фактори за равновесието на системата.

12.Огюст Конт. „Позитивизъм, позитивна наука” – производство на достоверно и представително познание, валидно за реалните обекти, събития и процеси. Субектът като отделен от обекта в науката, „free-of-value”. МЕТОД в науката и МЕТОДИКИ в изследванията. /с. 238-240, 264, 50-51/

13.Огюст Конт. „Позитивна политика”. /с. 246-247/ Въз основа на образованост и преодоляване на „умствената анархия”. Просвещението срещу религиозността като „опиум за народите”. Рационализъм, рационална епоха, науката като „непосредствена производителна сила”. /с. 52-53/

14.Емил Дюркем. Обща социология – социологизъм. /с. 261-263/ Социален феномен – действие в морална среда. Социални явления – чувства и съзнание, представи и вярвания. /с. 261-264, 267/ Ритуал, обичай, традиция. /с. 143-146/

15.Емил Дюркем. Феноменът “колективно съзнание”. /с. 138-140, 263, 264/ „Съвкупности от асоциирани индивиди”. /с. 266-268/ Социална връзка и принадлежност. Адаптиране и идентичност. Индивидуалност и конформизъм. Социална интеграция. /с. 138-142, 83-89, 173/

16.Емил Дюркем. Дуализмът на човешката природа – диалектика между егоистично и алтруистично. Възпитание и социализация. /с. 266-268, 140-143/

17.Дилема на Хобс”. Хората имат първичен егоизъм и импулс към спонтанност и страст-ност. Но така не може асоцииране. Стига се до „война на всеки срещу всички“. Нужда от социален ред и норми, от дисциплина и съвест. Държавата и обществото като „обществен договор“. /схема, с. 643, 76-78/ Гражданско общество. /с. 79-82/

18.Емил Дюркем. Самоубийството като обществен феномен – четири вида. Поради обезсмисляне и непоносимост. Поради чест, героизъм и мисия. /с. 96-97, 269-271/ Принцип на солидарността в обществото – механична и органична. /с. 264-266, 442-444/

19.Макс Вебер. Социално действие – разбиране. Социални отношения – организации. Групи и класи. Партии и власт. Три типа господство – легитимност. /с. 273-281/ Харизма, харизматичен лидер, харизматична власт.

20.Макс Вебер. Рационалността, икономическа рационалност. Духът на капитализма – протестантство и юдейство. /с. 281-285/ /виж Ерих Фром: с. 421-427/ Католицизмът и православието, ислямът пред предизвикателствата на капитализма.


ЧОВЕКЪТ и неговите обществени ДИЛЕМИ

21.Човекът и неговият свят. Моят – неговият. Нашият – техният. Позициониране в социалната структура и в обществените отношения. /по лекция/ Социално положение и статус – личностна балансираност или „статусна несъвместимост”. /с. 176-177/

22.Индивид, индивидуал-ност, индивидуал-изъм. Творчески, колективен. Егоистичен, атомистичен. /с. 69-70, 658-661/ Адаптация или изолация. Отклоняващо се поведение, девиация, криминалност. /с. 94-96, 638-643/ Идентичност, самоидентификация, „Кой-Какъв-Защо съм Аз?”

23.Личност: социализация и зрялост. /по модела-пирамида на Маслоу/ Потребност: система от потребност и личностна йерархия. Мотивация: ценности и личностни стратегии, енергия и воля. Интереси и обществени условия, стимули и ограничения. Ролеви конфликти.

24.Интереси. Обективност на интересите и осъзнаване. Ценности и мотивация, воля и ефективно действие. Начини за удовлетворяване на потребности и постигане на цели. /с. 348-354/ Социална позиция и принадлежност: „моето Ние-Своите-Нашето.

25.Ерих Фром. Дилемата на човешкия избор. Човешкият модус „да имаш” – вещомания и потребителство, запасяване и алчност. Великите обещания и краят на илюзиите. /с. 421-434, 446-450/ Стимулиране при „покачване на равнището” след 30-те. Разгръщане при „всеобщото благоденствие” – през 70-те. Развихряне в „потребителското общест-во” – XXI век. Утопията за Homo Felix, но в клещите на „парадоксално щастие”. Дъното на пирамидата от потребности по Маслоу.

26.Ерих Фром. Дилемата на човешкия избор. Човешкият модус „да бъдеш” – реализация и кариера, свободен дух и творчество. Желанието да даваш. Новият човек. /с. 434-438, 450-455, 455-459, 459-460/ Същност на Homo Faber – „родова същност на човека“, от-чуждаване от нея. Върхът на пирамидата от потребности по Маслоу. .

27.Конформизъм или свобода. Дилемата „сигурност и спокойствие или свобода, рискове и отговорност”? /Ерих Фром, с 440-444, 438-440/ „Свобода ОТ” или „Свобода ЗА”. „Катастрофата на освобождението”. /Х. Маркузе, с. 416-420/ „Репресивна де-сублимация”. /с. 413-416, 403-407/

28.Отчуждението като обществен феномен. /с. 94-96, 256-258/ Поради крах на обещанието за прогрес, богатство, щастие и свободност. / по Ерих Фром, с. 421-427/ Опростяване на труда, отчуждаване и затъпяване. /по Адам Смит, с. 227-231/

29.Парвенюто като социален феномен. При посредственост: лична и обществена. /по Хаджийски, с. 374-379/ Снобизъм и максимализъм. /с. 185-187/ Отчуждаване от своите поради скок в статуса. Загуба на чувство за място и за време. Безразличие към упадъка на нацията. /с. 725-728/

30.Маниащината като социален феномен. Психология на маниака – посредственост и амбициозност. Обществени детерминанти. Днешни типажи. /с. 375-379, 185-187/

31.Психология на ТЪЛПАТА. /с. 619-628, 637-641, 662-665/ Разпръснатите тълпи – силата на масовите медии. Телевизионните избори – политически популизъм. Източен и западен деспотизъм, забрана да се мисли. /с. 630-634, 665-669, 677-685/


ОБЩЕСТВОТО и неговите ДИЛЕМИ на развитието

32.УСТОЙЧИВО общество. „Трите задължения на Владетеля”. /по Адам Смит, с. 231-233/ Социален ред, „обществен договор”. Социални норми и обществена интеграция, социален контрол. /с. 76-80, 83-90/ Баланс между сферите на обществото /по Михайлов, по Парсънз, по Пирамидата/

33.АНОМИЯ. Субективна аномия – отчуждение, самоубийство. Обективна аномия – отклоняващо се поведение. /с. 90-92, 268-269/. Принцип на силата и бруталността. /с. 728-730/ Аномията като обществена анархия и „война на всеки срещу всички”. /виж „Дилемата на Хобс”/

34.ПОТРЕБИТЕЛСКО общество”. “Всеобщо благоденствие”. „Покачване на равнището”. Не-истински потребности. /с. 121-123, 697-705, 399-407, 421-429/

35.ИНДУСТРИАЛНО и пост-индустриално общество”. /с. 116-117/ „Втора и ТРЕТА вълна” /по Алвин Тофлър/ „Информационно общество” и „мрежово общество” /по Мануел Кастелс/

36.ЕДНОИЗМЕРЕН човек” (по Маркузе). Масова култура – след 60-те години. /с. 125-128, 397-403, 703-707/ Измамните свободи при капитализма: “нови форми на контрол”, „западен деспотизъм”, “репресивна де-сублимация”. /с. 399-420, 665-69/ “Индустриална религия, пазарен характер”. /с. 449-458/

37.ПОКОЛЕНЧЕСКИ отношения. Гражданска приемственост и иновация. Ювентизация. Ейджизъм. Видове общества съобразно вида отношения между поколенията./с. 146-151/ Сблъсъкът между поколенията. “Поколенията Х и Y”. /виж Ланкастър/


Социално НЕРАВЕНСТВО, социален СТАТУС, многомерна структура

38.Социално неравенство. Първично – естествено, природно, от личността към статуса. Вторично – по принадлежност, класово, политическо. Социална диференциация. /с. 161-165/ Причини за субординация в обществото: качества, възраст, имущество, ... /по Адам Смит, с. 233-235/

39.Социална (не)справедливост. Обективни измерения, степен на неравенството. Субективно възприятие, заслуженост на неравенството или несправедливост на равенството. Балансът между отдадено и придобито.

40.Социален статус. Позиция в социалната пирамида – лична и общностна, класова и съсловна. Плюсове и минуси по етажите на пирамидата. Обективен и субективен социален статус. Основни признаци – материален, властови, престижен (по Макс Вебер). Допълнителни (по Михаил Мирчев). Типични социални профили.

41.Социологическа структура на човешкия капитал – модел 3х3 (Михаил Мирчев). Властова позиция – пари, власт, авторитет. Обществено здраве – образованост, здраве, труд. Социална интегрираност – семейно-родова, институционално-професионална, идейно-мирогледна. /с. 555-559, 562-568, 568-595/

42.Балансиран социален статус. Човешкият капитал като конкурентно предимство. Многоелементна структура на социалните инвестиции.

43.Статусна несъвместимост” (Герхард Ленски). Висок статус, но с ниски качества и възможности: в измеренията на снобизма и маниащината; при масова вертикална мобилност на неподготвени хора; при криминализиране на елитите. Нисък статус, въпреки високите качества и капацитет: при резки политически промени и разместване на партийните номенклатури; при личностно лумпенизиране и декласиране. /по лекция/

44.Социална мобилност. Хоризонтална – професионална, институционална, териториална, семейна. Вертикална – цензови механизми, бариери на достъп, удържане на своите. Кариера и успех. Самореализация. /с. 183-187, 725-728/


Стратификационна ПИРАМИДА, социална ПОЛЯРИЗАЦИЯ

45.Социална стратификация, разслояване. Йерархия от неравенства между общности и групи. Социална пирамида. /с. 173-176, 163-164/ Измерване чрез 10-степенна пирамида – Gini коефициент. Свиване при социална държава и социализъм. Разтягане при капитализъм и неолиберализъм.

46.Типове стратификационни профили. Профили по Кели – при различни общества и политически системи. Модели на изследване на социалния статус. /с. 502, 499-501/ Промяната в стратификационната пирамида и смяната на профила – от 1986, през 2001, до 2011.

47.Елити. Слоеве на елитите. Капиталова, властова и престижна роля. Стари и нови елити. Циркулация на елитите. /с. 181-183; по лекция/ Демокрацията заслужава ли да оцелее? /с. 728-730, 713-719, 725-728/

48.Новите елити. Изолирането на богатите. „Бунтът на елитите”, 1% олигархизиране. /с. 719-721, 717-719/ „Транзитни пътници”. /с. 725-728, 461-474, 711-712/ Финансова олигархия, мафиотско-корпоративен капитализъм, феноменът „корпоративен психопат”.

49.Слоеве на средната класа. Висока средна класа. Личен ресурс. Професионализъм и експертност. Адаптивност и творчество. Самочувствие и индивидуализъм. Стабилност и перспектива. /с. 180-181, 494-500, 506-507/ Интеграция и гражданска отговорност. Обществената роля на интелектуалците.

50.Ниска средна класа. Масова интелигенция и чиновничество, дребен семеен бизнес и занаятчийство, квалифицирани работници. Просперитет и демократичност при обществен възход. Страх и декласиране при общество в криза. Социална база за диктатори. /Виж Ерих Фром. Бягство от свободата…/

51.Относителна бедност. Вътрешен и външен критерии за сравнение. Стимул за интеграция и труд. Адаптивност и усилие. Социален минимум. Социална защита и подпомагане. /с. 177-180; по лекция/

52.Абсолютна бедност. Асоциалност и изолация. Апатия и лумпенизиране. Жизнен минимум. Социална благотворителност и маркетинг. /с. 177-180, 741-745; по лекция/

53.Четири компонента на бедността – многомерна методика на Световна банка. (с. 559-561; схема с. 561) Спирала на обедняването и бедността. Спирала на измъкването и просперитет. /по лекция/ “Хуманистичен протест”. /с. 458-463/

54.Мобилизация за успех в живота. При благоприятни или при „закопаващи” социална среда и обществени условия. Мобилизация за разгръщане и израстване. Мобилизация за минимизиране на бедата, удържане пред обедняване и декласиране. /по лекция/


ГЛОБализацията и НЕдоволните от нея

55.Обедняване и бедност при Глобализацията. Риск при обедняване и деформаця при бедност. Социално изключване и лумпенизиране. Дълбочина на бедността – като статистически измерител, като социално разкъсване, норми за ефективно социално подпомагане. /по лекция/

56.Свиване и деформиране на средната класа при Глобализацията – драстично и масово. Откъсване на елитите. „Предателството на елитите към демокрацията”. Изключване на крайната бедност. „Излишното население”. /с. 721-725, 505-509; по лекция/

57.Социална поляризация при Глобализацията – след 90-те години на ХХ век. / с. 724-725, 503-514, 474-480, 455-460; схеми с. 734/ Либерален стратификационен профил – непоносими полярни неравенства. Социалистически стратификационен модел – при социална държава, егалитарно общество. /с. 500-502, 508-514/

58.Нация и малцинства в съвременната държава и общество. Общностна йерархия в съвременното общество. Етно-народностни общности – асоцииране в нация или сегрегиране. Демографска стратегия – за население или за нация, диференцирана по видове общности и култури. /с. 533-553, 758-776/

59.Шоковата доктрина. Капитализмът на бедствията. Омагьосващата митология на свободния пазар, свободата и демокрацията. Алтер-Глобализъм. /с. 28, 503-514, 783-798, 464-471, 665-669/ Преразпределение чрез държавата при дясна и крайно дясна политика, или при лява и социалистическа политика. /по лекция/


 

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА (за изпита)
 
1.МИРЧЕВ, Михаил. Текстове 2, Покана за социология. 2-ро допълнено и преработено издание. ИК “М-8-М”, С., 2011. Стр. 800.
(По-горе показаните страници за четене по всеки от въпросите са по това издание. Предишните са с друга структура, много неща липсват там.)

2.Мирчев, Михаил. Новата класова структура на българското общество. В сп. "Понеделник", бр. 5/6, София, 2008. (http://www.assa-m.com/sociologia23.php)

3.Мирчев, Михаил. Две нови класи в структурата на българското общество. В сп. "Понеделник", бр. 7/8, София, 2008. (http://www.assa-m.com/sociologia24.php)

4.Мирчев, Михаил. Социална диференциация в годините на Прехода и Кризата. (1990-2008, 2008-2012). Сборник „Изследвания по история на социализма”, Том 4, ЦИПИ, София, 2013, стр. 338-407. (http://www.assa-m.com/kniga_pdf/socialna_diferenciacia_pub.pdf)

5.ТОФЛЪР, Алвин и Хайди Тофлър. Третата вълна. Изд. “Пейо К. Яворов”, С., 1991. Стр. 576. Без ISBN. /реферативно представяне: http://www.assa-m.com/sociologia21.php /

www.assa-m.com / за моите студенти / социология


ПРЕПОРЪЧАНА ЛИТЕРАТУРА (за мислещи студенти)
 
МИРЧЕВ, Михаил. Социална динамика и цивилизационно разслояване. Възпроизводство на населението, човешкия капитал и трудовите ресурси в България. ИК “М-8-М”, С., 2009. Стр. 544.

ЛИПОВЕЦКИ, Жил. Парадоксалното щастие. Изд. "Рива", С., 2008 (2006). Стр. 374.
(цивилизация на желанията, на консумирането, homo consumericus от 3-ти вид - с. 5-14, 17-19, 88-100, 134-137; хедонизъм, комфорт и сетивно благополучие - с. 91-93, 192-217, 226-234, 279-286, 257-261; емоционалното консумиране, фетишизъм, сила и безсилие, метаморфози на завистта - с. 32-52, 118-130, 302-311; подмладяване на консумирането, детето хиперконсуматор - с. 61-67, 108-113; екзистенциална неудовлетвореност, несигурност и див индивидуализъм - с. 145-186; homo felix, една утопия - с. 312-332, 347.)
 
МАНИНГ, Робърт. Нация на кредитните пари. Последиците от пристрастеността на Америка към кредита. Изд "Сиела", С., 2005. Стр. 506. (Manning, Robert D. 2000.)
(разрастваща се пропаст на богатството, с. 171-, 210; вместо спестовност, дух на потреблението, с. 175-189-, 218-, 331-, 489; познавателното объркване, плюс културно опиянение при харченето, с. 186-190-198-205-, 471; безмилостен маркетинг на потребителки кредит, грабителски кредити, с. 205-, 348-, 473; видове карти и режими по социални класи, с. 210-214, 417; живот на ръба, максимално задлъжняване, лични фалити, с. 215-221-226-233-253, 429; зависимостта на студентите, "инфлация в колежа", с. 265-272-276-282-298-307, 442, 503-505)
 
ЛАНКАСТЪР, Лин. К., Дейвид Стилман. Сблъсъкът на поколенията. Традиционалисти, представители на бейби-бума, поколение Х, деца на хилядолетието. Изд. "Класика и стил", С., 2004. Стр. 402. /Lynne C. Lancaster. 2004/
(кои са поколенията, защо се сблъскват, с. 17-57; различието по поколение - по-силно от различието по раса, религия, пол, с. 67-72; различен тип житейска кариери, с. 75-96; различен тип успех, награждаване, с. 97-126; пенсионирането; забавлението - и на работното място; ученето в работата и живота, с. 327-350; езикът и етикетът на поколенията, QS, с. 363-374)
 
БЖЕЖИНСКИ, Збигнев. Стратегическа визия. Америка и кризата на глобалната сила. Изд. „Обсидиан”, С., 2012. Стр. 288.
(упадък-безсилие-атрофия на Америка-САЩ – с. 10, 29, 57-68, 81, 97, 106-7, 109, 143, 171; залез на американската мечта – 57-68; политическо пробуждане – 41-55, 98, 250, 252, 253; прегрупиране на глобалната сила, световен хаос – с. 10, 109-128, 211, 217, 234; застрашени държави – 128-147; Кризата от неограничена алчност – 12-13; интернет свобода и хоризонти – 46-7, 160-1, 156-7; проблемът за човешкото оцеляване – 9; Турция – 180-1, 186-194, 199, 215-217.)

ХЪНТИНГТЪН, Самюъл. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред. Изд. „Обсидиан”, С., 1999. Стр. 526.
(много оспорвана книга, но за съжаление е все по-актуална; тя е нещо като „самоосъществило се пророчество”)
 
БЕЛ, Даниел. Културните противоречия на капитализма. Изд. "Народна култура", С., 1994. Стр. 420.
(социалист в икономиката, либерал в политиката, консерватор в културата - с. 10, 9-18, 71; против да се отделя икономиката от моралните цели - с. 10; безграничност на капитализма - с. 22; хедонизмът като разплитащ и скъсващ социалните връзки - с. 35, 120-128, 128-134, 150, 174-187, 231-238; край на буржоазната идея, импулсът е изчерпан, кризата на либерализма - с. 46-50, 55-56, 103-105, 144, 313, 332-341, 348, 387-392; разрушаване на протестантската етика - с. 64, 125; паролите нов секс, освобождаване и пуританство - с. 115-120, 113-114, 106-113; политическата икономия като фискална социология - с. 69, 319-226, 309-318; революция в сетивността - с. 148-152, 169-173, 188-207, 216-219; нестабилната Америка - с. 260-261, 256-274; структурните революции, национално и комунално общество, провалът на либерализма - с. 274-308; социологическа структура , три сфери на системата - с. 36, 50-56; единиците на обществото, свобода и равенство, справедливост и ефективност, публично и частно - с. 358-387.)
 
ДРАКЪР, Питър Ф. Пост-капиталистическото общество. Изд. "ЛиК", С., 2000. Стр. 252. ISBN 954-607-374-1. (DRUCKER, Pter F. Post-capitalist society. Harper Business Publishers, 1993)
(капитал + технология, раждане на нова цивилизация - с. 24-29; познанието, като основен източник на богатството, генератор на икономическото и общественото развитие - с. 9, 12-14, 29-35, 49, 52-54, 194-201; училището, образованият човек - с. 209-227, 228-237; "революцията на мениджърите" - с. 11, 49-51; организацията, цели и критерии, специализираност, симф. оркестър като прототип, иновация като "творческа деструкция", отговорността - с. 55-70, 107-120 ; общество на "нови класи" - с. 10; връщане към общности от племенен тип, "връщане към средновековие", в см. на отказ от материални блага и технологии, трайбализъм - с. 16, 19, 164-168; заобикаляне на националната държава - с. 14-19; индустриална революция, след 1700-1830 г. - с. 33- ; революцията в производителността, тейлъризъм - с. 39-44, 92-102; "пролетариатът" става средна класа - с. 45; от национална към мегадържава - с. 122-151; 184-192)
 
СТИГЛИЦ, Джоузеф. Глобализацията и недоволните от нея. УИ "Стопанство", ИК "ИнфоДар", С., 2003. Стр. 324. /Joseph E. Stiglitz. Globalization and its discontent. W. W. Norton & Company, Inc., 2002/ Нобелова награда по икономика, 2001.
(опустошителен ефект на глобализацията в развиващите се страни и върху бедните; идеологически, а не икономически решения и подход на МВФ и СБ; двоен стандарт, асиметрия на подхода, на правата и задълженията, на информацията; нужда от благоприличие и социална справедливост, съвест на местните капиталисти, с. 64, 76; Вашингтонски консенсус - фискални ограничения, приватизация, пазарна либерализация, с. 59-75; чуждестранни инвестиции, Холандска болест - с. 75, 81; Community Reinvestment Act - с. 79; остаряла презумпция, че парите сами се справят, без регулацията и инициативата на държавата; отвратителни антидемократични отношения, Trickle Down - с. 88-90; .........)
 

 

Обратно към началото



СЪБИТИЯ
ПОСЛЕДНИ ПУБЛИКАЦИИ
НОВИ КНИГИ