|
В. Свободен народ, 30 април 2013 3 СЕДМИЦИ ПРЕДИ 12 МАЙ Интервю с проф. Михаил Мирчев
- От вашето изследване става ли ясно, какви трябва да са новите приоритети в държавата, какво очакват гражданите от следващия парламент? - Тази информация от нашето изследване заслужава специално внимание. Масовият избирател очаква комбинация от четири неща. Първото е ограничаване властта и своеволията на монополите, преди всичко на частните и чуждестранните монополи. Наред с това се очаква ревизия на най-скандалните сделки на Прехода, тогава когато са продавани за жълти стотинки и при заробващи условия огромни държавни активи. Третото е отваряне отново на въздуха и слънцето към средния и дребния български бизнес, който през последните 2-3 години просто бе премазан, голяма част от него фалира, друга голяма част от него изтегли бизнес активите си и ги замрази в банките. Четвъртото е ефективен съд и публично възмездие за корумпираните политици, за злоупотребилите с власт „в особено големи размери”. Става дума за порядъка от 55-60% определящи като „най-важно и бързо след изборите”, наред с още 30-35% определящи като „важно” за следващата власт. Ето, това е гражданското очакване. Следващото правителство вероятно ще бъде много сложно конструирано от поне четири партии. То в този смисъл ще бъде нестабилно, но в своята политика то е задължено да бъде последователно и стабилно. Става дума за горната политика и за осезаеми практически резултати още в първите месеци. Иначе наистина улицата отново ще избухне в протести. Надявам се следващите ни държавници да не забравят за това, за да не бъдат бързо пометени от властта. Като резултат от очакваната политика масовият избирател иска овладяване на обедняването, подкрепа за най-бедните, подкрепа на образованите слоеве, от които се очаква производителност в икономиката, подкрепа за семействата и родителството, за да не се самозадушим като народ и нация. На първо място се очакват спешни мерки спрямо безработицата – близо 50% определят това като „най-важно и бързо след изборите”, наред с още 25% като „важно”. Има още много граждански очаквания и искания, които са с по-малки проценти, но съвсем не са за пренебрегване. - В публикуваните рейтинги агенциите продължават да дават преднина от 3-5% за ГЕРБ пред БСП. Възможно ли е тя да бъде стопена? Как смятате, че ще се отрази скандалът с подслушванията и разкритията на земеделския министър Мирослав Найденов? - Очаквам да им се отрази катастрофално. Вече казах няколко думи по това. В изследванията номиналните данни говорят за 2-3% преднина на ГЕРБ. Но при много голям страх да се каже точно на кого симпатизираш, при нараснали откази да се участва в изследване пак поради страх. Е, как ви се струва, какви са истинските проценти? Според мен преднината на ГЕРБ е фиктивна, те всъщност са няколко процента под БСП. Доскоро имаше вероятност Цветан Цветанов да може да компенсира това чрез един огромен и проверен механизъм за фашифициране на поне 5% в тяхна полза. Но след скандалите, след намаляване активността на полицията като изборен рекет по места, след активизирането на конкурентите и наблюдателите, след принудата медиите да тиражират скандала и да наблюдават нарушенията на изборите по-настойчиво, след всичко това сметките на Цветанов вероятно няма да са реалистични. Очаквам процентите за ГЕРБ рязко да се свият, да останат доста назад под БСП, да загубят периферията си и да останат само с ядрото си. Всичко това би било катастрофа за тяхната амбициозност, ще падне бариерата между тях и съда, масовата хипноза, че те са обречени на дълга власт пред очите ни се разпада и самите избиратели се осмеляват да мислят, че могат да гласуват за когото си искат. - Предпазлив сте в прогнозните разчети, не казвате ясни числа. Какво Ви притеснява, кое не е ясно в изборната ситуация? - Не се страхувам. Просто още е много рано за категорични прогнози в числа. Сега можем само да анализираме тенденциите, а до какви числа те ще стигнат ще се разбере през последната седмица. Вече казах очакването си именно в последните дни да стане голямо разбъркване в процентите – ще се тръгне от големите партии, ще се мине през новите дубльори, за да се стигне и до малките партии. Сега е още рано за ясни числови прогнози. Около 20% от гласуващите ще решат точно за кого да гласуват именно в последните дни. - "Избори до дупка" се прогнозира от някои анализатори и политици. Имат ли основания? - Има такива опасения, но сега те ми се струват пресилени. Нестабилността на следващия парламент и правителство са определени от няколко неща. Първата политическа сила ще бъде с недостатъчни проценти и с малка група – вероятно между 80 и 90 депутата. Това ще ги прави зависими от техните коалиционни партньори. Спомнете си за ситуацията с тройната коалиция през 2005-2009. Сега партиите ще са още по-раздробени, партньорските отношения още по-затруднени. Това е нестабилност. Освен това европейската и световната криза, които затискат България не се успокояват, обратно, очаквам в следващите 2-3 години влошаване на външната среда. Това също е нестабилност. В същото време в тази ситуация има и стабилизиращи фактори. ГЕРБ, ако са в опозиция, ще са много агресивни. Това предполага сплотеност и разумни компромиси сред управляващите, за да оцеляват. Интересите на САЩ в България също са за стабилност, тя сега е удобна за тях. Това също е мощен стабилизиращ фактор. Европа по същия начин. Освен това улицата в България може всеки момент отново да избухне. С нея също следва да има съобразяване и съответна балансирана и разумна политика. В тази логика можем да очакваме една предстояща правителствена и парламентарна нестабилна стабилност. Така както виждаме че се случва в съседна Гърция. - Един неудобен въпрос: социолози се хванаха "гуша за гуша” преди месец по повод на данни от изследване на МБМД. Тези дни Андрей Райчев призова всички социолози, занимавали се през прехода с електорални изследвания, да се оттеглят. Вие сте и председател на БСА – как ще коментирате? - Скандалът е крайно неприятен за нашата гилдия. Проблемът е в изследвания и резултати от тях, които не са направени съобразно основни професионални стандарти. Ние, като Асоциация на българските социолози, поискахме тези стандарти строго да се съблюдават от всички колеги в работата им. Направихме съответна декларация на 3 април 2013. Тя е насочена и към медиите, които публикуват рейтинги и изборни прогнози. И медиите следва да спазват нашите професионални стандарти за обявяване на рейтинги. Кои са основните проблеми? На първо място е дали дадено изследване е представително. Тук изискванията са строги и ясни. Сега някои колеги работят не със стохастични представителни извадки, а с някакви квотни извадки, въз основа на 3-4 факторни критерия за подбор, а това не е представителност. Освен това се работи с много малки извадки. За предизборна точна представителност са нужни извадки над 1200 души, а вижте изследванията и ще видите колко често се работи с по 1000 души. Третият проблем е в методиката на регистрацията. Трябва да се прави интервю, при това в дома на респондента, с въпросник, който също следва да отговаря на много изисквания. Ето, виждате колко технически и методически неща, които създават проблема. Нашата наука е строга наука. Има си правила, има си норми, има си критерии за професионализъм и точност. Те следва безусловно да се спазват, независимо чия е поръчката, чии са парите за изследването, независимо кой ще те хареса и кой ще ти се разсърди за получените данни и прогнози. Това бе категоричната позиция на Асоциацията. Това е и моя категорична позиция пред колегите и пред медиите. А що се отнася до Андрей Райчев, моите уважения към него, но играе много театър. Това също не е професионално поведение. По принцип ние социолозите сме в една подхлъзваща ни двойна роля. От една страна, ние произвеждаме рейтингите и данните за точни изборни прогнози. От друга страна, ние сме и основни каментатори и анализатори, при това не само на тези данни и прогнози, но и на общата гражданска и политическа ситуация. Понякога някои от нас във втората си роля се увличат, отдалечават се от емпиричните данни и си развихрят въображението. Започват да се отделят от визията на професионалисти и заприличват на врачки. Дават поводи да бъдат обвинявани в пристрастност. Това не е градивно и създава лош образ на нашата професия и сериозна наука. - Приемате ли идеята за Професионален етичен кодекс, който да води до правила при работата на изследователите? - Вижте, нашата Асоциация има такъв Етичен кодекс още от 2004 г. Проблемът е той да бъде спазван. Не е нужно да откриваме топлата вода, а да я използваме по предназначение. След две седмици са изборите. Това за рейтинговите изследователи е съдът на истината – кой е познал и кой сбъркал, кой до последно е давал странни рейтинги за една или друга партия, а дни преди изборите дава изведнъж съвсем друга прогноза. Нека видим резултата от тези избори и след това ще се върнем назад за да оценим още веднъж основателността и точността на рейтингите от март и от април. Аз правя съпоставителна таблица на всички обявени чрез медиите изследвания. Ще я публикувам в сайта на Асоциацията и в моите сайтове. Там, в пряката съпоставка, много ясно ще се види кой и кога е давал съмнителни рейтинги. Край Интервюто бе взето на 28 април 2013 г. Обратно към началото |
 | ||
|
Препоръчай
| Tweet | |
Национална конференция