АССА-М

ИЗБОРИТЕ – ДОВЕРИЕ ИЛИ ДАЛАВЕРА
Стоил Стоилов

     Част от този текст беше изпратена още в средата на 2012 г. на 30-тина водещи депутати от предишното 41во НС. Тогавашната версия беше дадена лично на някои от тях и изпратена до централите на политическите партии. Текстът беше препратен от президентството в законодателната комисия на предишното НС. За съжаление нито един от адресатите не си направи труда да коментира по никакъв начин предложенията в него. Това е симпотоматично и формира у мен убеждение, че изборната тематика е "окупирана" от партиите в техен картелен интерес. За съжаление подобно убеждение широко се споделя.
     Сега изпращам този текст и на изборния борд по повод предстоящото обобщаване на предложенията за промени в изборното законодателство.
     Текстът е с добавки, които правя след проведените предсрочни избори на 12 май 2013 г.
     Ще се радвам, ако някой има търпение да прочете целия материал. Ще се радвам, разбира се, ако тези предложения за подобряване на изборния процес намерят законодателно решение. След 3 национални избора, след 3 граждански войни и 10 наблюдателни и обучителни мисии в различни страни, в които съм участвал, считам, че мога да предложа някои практически идеи, колкото и дребни да изглеждат те на някого.
     Ако пък някой иска да ги дискутира, за мен ще бъде удоволствие.

     Някои части на текста са писани преди изборите от 12 май 2013. Аз държа на тях, за да се види, че има някакво развитие. И да се види, разбира се, дали нещо се е променило…

     Писано в средата на 2012:
     С наближаването на парламентарните избори (през 2013) дискусиите за свободата и почтеността им ще заемат все повече място в медиите. За съжаление степента на доверие на обществото към играчите на полето на изборите е катастрофално ниско. Словосъчетанието "свободни и честни избори" звучи добре, но отдавна не се използва от професионалистите за характеризиране на изборния процес.
     Използва се терминология, която съществува в международното публично право. На тази основа се оценява степента, в която всички компоненти на изборния процес съответстват на т.н. международни стандарти, формулирани в обвързващите и необвързващи правни инструменти, по които една държава е страна. И тъй като сухата правна материя не става са публично заклеймяване на политическия враг, някои от партийните специалисти по темата избори оценяват доклада на ОССЕ (за 2011) като разгромяващ, убийствен и т.н, а други едва ли не като хвалебствен. Тази крайност в оценките е отблъскваща за избирателите и в крайна сметка усилва степента на обществено недоверие, неглижиране на изборите, подозрителност.
     В този контекст аз категорично приветствам диалогичния подход на Министерството на външните работи в отношенията с последната наблюдателна мисия на ОССЕ (2011) – да се направи аргументиран коментар по всяка от препоръките. Това е единствено правилната позиция по изборната материя и тази практика следва да продължи.
     В този текст ще се огранича само с бележки по някои технически на пръв поглед аспекти, които могат да повишат степента на обществено доверие в изборния процес. Политическите партии и особено изборната администрация в България имат крещяща нужда от публичен разговор, който да ни убеди, че не всички са маскари. По-долу ще се споделя някои идеи, които, могат да бъдат полезни. Съзнавам, че някои от тях може да са спорни.

     Писано след 12 май 2013:
     Проведените на 12 май 2013 избори показаха невиждана досега ниска представителност на електората в парламента. Партиите не желаеха висока избирателна активност и разчитаха на твърд електорат и купен (или възприеман от населението като купен) ромски вот, както и монолитен етнически вот. Случаят в Костинброд задълбочи убеждението на избирателите, че изборите са предрешени. Отмяната на преференциалното гласуване беше една от главните причини за отчуждаване от изборите. Резултатът е, че сегашната конфигурация се възприема като потенциално опасна, с капацитет да прерасне в трипартийна диктатура избрана с около 25% от имащите избирателни права.
     Това положение в съчетание с безработицата има голям емиграционен потенциал и създава усещане за несигурност в бъдещето. То провокира и желание за протести и оправдава радикализма на потенциалните протести. Хората имат усещането за открадната легитимност.
     Считам, че ако се запази пропорционалната избирателна система, е жизнено важно да се премине към преференциално гласуване със задължителна преференция. При приблизително изравняване на броя мандати за един МИР чрез окрупняване на малките МИРове ще стане възможно да се гласува с няколко преференции без минимални прагове. В това отношение предложението за окрупняване на МИРовете следва категорично да се подкрепи. Това би върнало част от избирателите в процеса.

     Писано в средата на 2012:
     Избирателните списъци (регистър на избирателите)
     Според някои анализатори драмата с избирателите-фантоми е заложена в Конституцията. Според други това е удобен резерв за манипулиране на резултатите. Каквато и да е причината, обаче, не може да се очаква обществено доверие в случай, че при 7,3 милиона население (а вече и под 7 милиона) да има съмнения за 980 000 или 1,2 милиона фантомни избиратели. Това е просто мърлява работа, която вече предизвиква досада, раздразнение и демотивира избирателите. Изборите се правят в материален свят и са едно от основните политически и граждански права и е просто срамно този проблем да се влачи десетилетия. И то при техническа възможност за влизане и излизане от всякакви регистри в реално време. Тук има нужда от по-радикални действия.
     Считам, че ИК (ако трябва и с конституционна промяна) следва да предвиди периодичен одит на избирателния списък, процедури за актуализация и периодична активна регистрация на избирателите. Този подход в съчетание с отчетността на номерирани бюлетини ще доведе до рязко намаляване на изборните измами и повишаване на доверието. Формите за актуализиране и активна регистрация могат да бъдат различни. Един от възможните начини е изваждане от избирателния списък на лицата, които не са гласували на два последователни национални избора. Повторното вписване в избирателния списък (изборен регистър) да става след изясняване на факти и обстоятелства, които имат отношение към избирателните права на лицето (гражданство, местоживеене, уседналост и др.). Активната регистрация може да стане чрез лично присъствие, по пощата и/или електронен път.
     Една от възможните техники за привеждане на избирателните списъци в съответствие с реалния брой избиратели е да се възложи на ГРАО да извади от избирателните списъци всички лица, които не са участвали в последните два национални избора през 2009 и 2011 г. Три месеца преди датата на парламентарните избори ревизираните от ГРАО избирателните списъци да се публикуват за публичен одит за срок от 1 месец. Тези избиратели, които не се намерят в списъците или искат да бъдат заличени от списъците да получат срок примерно 1 месец седмици да се регистрират по постоянен адрес. Това да стане изборен регистър, който да се отпечата 15 дни преди датата на изборите и да се счита за финализиран. Навършилите 18 г. в този период от 15 дни да се дописват в деня на изборите.
     Склонен съм при тази регистрация на първия избор след като бъде направена, да не се допуска вписване в деня на изборите на други категории, освен тези, които са навършили 18 години. Това ще има дисциплиниращ ефект, макар, че ще бъде остро атакувано. Допускам и варианта да се дописват всички, които се явят лично в секцията с документ за самоличност. Като стане регистърът близък до реалността, това може да се промени. След две такива актуализации българските граждани ще ценят избирателните си права, а няма да ги подритват или да ги оставят без надзор като "фантоми". Трябва да се разбере, че избиратели са само тези лица, които са гласували или са заявили желание да гласуват в предстоящите избори. Те са в избирателния списък (изборен регистър). Останалите лица са жители на дадена правна територия, граждани на страната, но все още не са избиратели.      Считам, че един изборен регистър ще позволи веднага да се премине към номериране на бюлетините, предоставяне на точен брой бюлетини (регистрирани плюс 10%) и точна отчетност, полиграфическа защита, съхранение за последващ контрол и проследяване на произхода на бюлетините.

     Писано след 12 май 2013:
     Повтарям настоятелно предложението си за активна регистрация!
     Да се проведе по най-бързия възможен начин. Гореописаният не е единствен, но е бърз и евтин.
     Подкрепям предложението за разпределение на мандатите на основата на избирателната активност. Подкрепям и обединяването на териториални единици, за да намали разликата в броя мандати и тежестта на един мандат. Изборите са държавна работа и не трябва да се водят от интересите или способността на партийните организации да работят една с друга.
     Въпросът с гласуването на външните гласоподаватели заслужава отделен коментар и дискусия.
     Сегашната структура на външния електорат непропорционално облагодетелства една партия. Няма равен достъп на партиите до този електорат. Няма възможност за съдебно преследване на евентуални нарушения и престъпления. Няма възможност да се предотврати евентуалното административно и друго влияние на чуждата страна върху избирателите. Следователно въпросът трябва да се обсъди широко и да се въведат някои ограничения по срок на пребиваване, тип на пребиваване, начин на придобиване на гражданството и страни. Сега външните гласоподаватели са поставени при драстично различни условия за гласуване, а партиите нямат равен достъп до избирателите.
     Категорично подкрепям създаването на изборен район "Чужбина". Структурата на българската емиграция е устойчива с ясна тенденция за трайно усядане в чуждата страна. Следователно тази категория граждани имат трайни специфични интереси именно като външни гласоподаватели, а не като мигриращи работници. Сегашната уредба е по скоро подходяща за сезонно мигрираща работна ръка. Възможните решения са или да има квота за представителство на външните гласоподаватели или да се прилага формулата за определяне на тежестта на мандата в действителни гласове и така да се определя броят мандати за окръг "Чужбина".
     При драстичната доминация на етнически мотивиран вот на външните гласоподаватели в полза на една партия, считам за правилно избирателен окръг "Чужбина" да бъде с предварително определен брой мандати. Тези мандати следва да са по-малък брой в сравнение с броя, който би се получил при прилагане на националната квота.
     Секциите в чужбина следва да се правят на основание на брой избиратели, а не на статута на населените места (град или квартал). Избирателните права са на хората, не на населените места.

     Писано в средата на 2012:
     Изборната администрация
     Сегашната технология на определяне на състава на избирателните комисии се основава на разбирането за водещата роля на политическите партии като представители на обществения интерес и на взаимния контрол, който различните партии имат чрез своите представители в изборната администрация. Този подход, обаче, на практика намалява общественото доверие, защото го затваря в партиите. По полезно би било да се премине към подбор на членовете на избирателни комисии на основата на професионални критерии.
     Политическите партии могат да имат квота за представителство, но евентуалното отваряне на подбора към професионални общности (адвокати, съдебни служители, университетски преподаватели и др.) които по силата на професионалните си позиции имат обществен кредит на доверие. И този личен и професионален кредит на доверие ще се прехвърли и върху изборния процес. Подобна идея вече беше споделена на представянето на резултатите от наблюдението на "Прозрачност без граници".
     В тази посока положителна стъпка би било формирането на широк кръг от полу-професионалисти, които наред с основните си професии преминават и задълбочена подготовка по изборното законодателство и изборните процедури. Това може да бъде много полезно при формирането на СИК. В някои случаи при определени обстоятелства може да се мисли за разместване на избирателни комисии и председатели на изборни комисии, за да се гарантира независимост на изборната администрация от местни интереси. Наблюденията ми в Кюстендил (частични местни избори) показаха, че част от председателите на СИК не разбират основни елементи от процеса. В една от комисиите председателят раздаде на партийните застъпници и представители непопълнени, но предварително подписани и подпечатани с печата на комисията препис-извлечения от протокола за резултатите от избора. Конкретните резултати бяха вписвани от самите застъпници, а на нито една секция отвън не беше залепен препис-извлечение от протокола за информиране на избирателите. Това е илюстрация на слабата подготовка на СИК.

     Писано след 12 май 2012:
Изборите на 12 май показаха, че изборната администрация на ниво СИК не е обучена, не е мотивирана и не разбира методиката и смисъла на важни технологични процедури. Броят на членовете на СИК (5-9), а на практика на много места 9 души, е излишно раздут. Има страни, в които 4 избора в един ден за 400-500 души се правят от една СИК в състав 5 човека. Ако се ограничи броят на СИК до 5 човека, това ще позволи или да се увеличат възнагражденията, или да се намали броят на гласуващите в една секция и като резултат да се съкрати времето на гласуване. За изборите на 12 май 2013 средният брой избиратели на една секция е малко над 500, а средния брой гласували в една секция е малко над 300 избиратели. Считам, че е възможно изборният ден да започва в 07:00 часа и да приключва не по-късно от 17:00 часа.
     Считам, че е необходимо рязко да се вдигне възнаграждението на СИК в пъти, за да се осигурят качествени хора. Считам, че следва да се премине към професионален подбор на членовете на СИК без партийни номинации, на основата на образование и професионален опит.
     Скандално е валидацията на най-важния документ на изборите – бюлетината, да бъде поверена на нископлатена и слабо обучена низова изборна администрация в СИК.
     Считам за полезно да се предвиди възможност за ротация на цели избирателни комисии или отделни членове в рамките на един МИР или на членове на РИК между различните МИРове.

     Писано в средата на 2012:
     Ролята на застъпниците в изборния процес
     Налага се мнението, че наемането на партийните застъпници или партийни пълномощници е форма на купуване на гласове. Това, обаче, не е единствения проблем. Огромният брой застъпници, който могат да си позволят богатите партии създава условия за натиск и сплашване на избирателите. Изборните секции (класните стаи) може и да не са пълни със застъпници, но коридорите и училищните дворове са. В Кюстендил (частичните избори) една от коалициите имаше регистрирани 600 застъпници. Акредитации се даваха вкл. и в деня на изборите. Това е недопустимо и ерозира доверието в процеса.
     Категорично считам, че има нужда от детайлизиране и по-радикална промяна. Следва да се промени Избирателния кодекс (ИК) и да се обособят фигурата "застъпник на политическа партия (ПП), коалиция и инициативен комитет” и фигура "партиен наблюдател”.
     Смятам, че ИК следва да регламентира правата на ПП, коалиции и инициативни комитети да имат застъпници само в периода на предизборната кампания и дейността им да приключва с началото на деня на размисъл. Броят на застъпниците следва да бъде определян по законово разписана формула, например не повече от 1 на Х брой регистрирани избиратели за национални избори и не повече от 1 на У брой регистрирани избиратели на местни избори. Например 1 застъпник на 1000 регистрирани избиратели. Така определените застъпници да бъдат акредитирани от съответните избирателни комисии на основата на предложение от ПП и приложен граждански договор дори и да работят безвъзмездно. Възнагражденията на застъпниците да бъдат изведени на отделен ред в отчетите на ПП, коалиции и инициативни комитети и изплащани според изискванията на НАП и декларирани пред НАП.
     Акредитацията на партийните застъпници и имунитета, от който се ползват, следва да са ограничени само в избирателния район, в който са акредитирани. Разбира се, едно лице може да бъде акредитирано в два или повече избирателни райони, но това следва да става в рамките на квотата.
     Считам, че следва да се въведе фигурата "партиен наблюдател”. Това са хората, които представляват интересите на ПП, коалиции и др. в деня на изборите и след това пред различните степени избирателни комисии. Това са и хората, които комуникират наблюденията си със съответните ПП. Широко приет е принципът 2ма акредитирани на всяка СИК, като само един е вътре. И тук следва да се приложи ограничение на броя на наблюдателите на основата на броя избирателни секции. Партиите и коалициите да имат право да акредитират не повече наблюдатели от два пъти броя на избирателните комисии плюс 10% резерв. Акредитацията следва да важи за конкретна избирателна секция, ОИК или ЦИК и акредитационните документи да се вземат от СИК и да се прилагат към документацията на изборите. Тази процедура следва да бъде извършена не по-късно от 48 часа преди началото на изборния ден, за да имат партийните наблюдатели възможност да проследят процеса на разпределяне на изборните материали, получаването им от СИК, охраната им от полицията и др. важни елементи на изборния процес.
     За ЦИК, РИК, ОИК квотите на акредитация могат да бъдат различни. И тук следва да се предприемат мерки за прозрачност на процеса. Необходимо е избирателния кодекс да задължи всички нива на изборната администрация да акредитират за целогодишен достъп до техните заседания разумен брой наблюдатели от политическите партии, медиите и неправителствения сектор. Опасенията, че наблюдателите ще шумят и ще пречат на процеса, вкл. и в изборния ден са инфантилни, несъстоятелни и в това отношение България е далеч назад в сравнение с някои африкански страни.

     Писано след 12 май 2013:
     За изборите на 12 май въпреки промените в ИК партиите си запазиха правото си насищат секциите с партийно-мотивирани лица извън членовете на СИК. Освен фигурата на застъпника, беше създадена фигурата на партийния пълномощник. На практика това бяха лица с идентични функции, слабо обучени и изпълняващи различни функции от записаните в ИК и методиката на СИК. Считам за целесъобразно всички партийно-мотивирани лица в изборното помещение да имат еднакъв статут и партиите да са представени само от едно лице вътре в секцията и ако има втори акредитиран за секцията, той да не е в изборното помещение. Тези избори показаха, че партиите номинират пред РИК своите застъпници и пълномощници много късно и технически е невъзможно за РИК да обработи исканията. Тези времеви интервали следва да се регулират.
     Лицата без баджове и индикация в какво качество присъстват следва да се отстраняват незабавно от изборното помещение и от външния периметър, ако такъв бъде въведен. Настоятелно го препоръчвам.
     Считам, че контролираната територия в изборния ден следва да се разшири и да обхване коридорите на сградите и прилежащите територии, училищните дворове и др. (в професионалната терминология това се нарича външен периметър на изборната секция или изборния център). В тези зони хората, които вече са гласували и видимо нямат законови функции в изборния процес или не са обозначени като такива, следва да бъдат отстранявани. Ако в секциите и прилежащите райони има неразпознаваеми хора, това притеснява гласоподавателите и може да се използва за сплашване. Това затруднява застъпниците и наблюдателите да преценят поведението на лицата, ангажирани с изборите и съблюдаването на техните функции. Не е допустимо присъствието на хора, които видимо нямат функции, но дават указания на гласоподавателите. В момента полицията не знае какво да прави и се страхува да не бъде обвинена в недопустимо вмешателство.

     Писано в средата на 2012:
     Протичане на изборния ден
     Считам, че методическото осигуряване на СИК не е достатъчно. Тези комисии на практика не декларират ясно изходните параметри на изборния ден, макар и да се подписва съответния документ. Председателите следва ясно да декларират изходните параметри на процеса: брой избиратели в основния списък, брой избиратели в забранителния списък, брой получени бюлетини и др. параметри. Съществуват практики за ангажиране на партийните представители (наблюдатели, застъпници) в процедурите в изборната секция. Подобен подход може рязко да укрепи на доверието в процеса.
     Една от техниките е да се предвиди законова възможност представителите на ПП, коалиции и инициативни комитети да подписват документите, изготвени от СИК. В много страни е разпространена практиката партийните наблюдатели да декларират или да откажат да вземат отношение по факти и обстоятелства от изборния процес. Пример: при откриване на изборния ден председателят на СИК извършва определени действия, с които декларира: че урната е празна и се запечатва пред очите на присъстващите, декларира, че в изборната секция има точно определен брой бюлетини и те са истински, декларира колко души са вписани в изборния регистър, декларира, че комисията е/не е в пълен състав и може/не може да изпълнява функциите си по закон, декларира всички факти и обстоятелства, имащи отношение към избирателния процес на съответното ниво. Ако урната се запечатва с номерирани печати, то тези номера се декларират и се съобщават гласно, за да бъдат записани от заинтересуваните. Всички тези действия се описват в специален протокол за начало на изборния ден и този документ се подписва от членовете на СИК. И се поканват партийните наблюдатели да поставят печати (ако е предвидено по закон) и да впишат своите имена и да се подпишат, че са съгласни с фактите и обстоятелствата, описани в протокола за начало на изборния ден. Нещо повече – партийните представители се поканват да поставят собственоръчно свои печати на урната. Това действие се повтаря още два пъти през изборния ден – при обявяване на края на изборния ден – изготвя се протокол с данните за брой гласували по подписите в избирателния списък, брой на получени, използвани, повредени, сгрешени бюлетини. Проверява се и се потвърждават номерата на печатите на урната, ако има такива или целостта на хартиените печати, вкл. и тези на представителите на ПП.      Декларира се дали са или не са унищожени неизползваните бюлетини. И този протокол също се подписва от партийните наблюдатели.
     След отваряне на урната данните от налични, действителни, недействителни бюлетини и гласовете за ПП след вписването също се потвърждават с подписите поне на част от партийните наблюдатели.
     И накрая – изключително важен елемент в процеса – партийните наблюдатели следва да поставят своите подписи и печати при запечатване на чувала с изборната документация. В някои страни те се съхраняват в урната, която също носи печатите и на партийните наблюдатели. И никой да не може да отваря чувала за последващ контрол без присъствието както на членовете на комисията, така и на партийните представители, които да потвърдят целостта на своите печати (верността на подписите си).
     Този подход на включване на партийните наблюдатели (застъпници по сегашната терминология) в текуща оценка на процеса има много предимства: създава спокойствие на изборната администрация, мотивира ПП да правят по-внимателен подбор и да провеждат обучение на партийните си наблюдатели, ограничава немотивираните жалби. Големият брой партийни наблюдатели, които текущо потвърждават законността на процедурите допринася за прозрачността на процеса и за укрепване на доверието.

     Писано след 12 май 2012:
     Считам, че целия технологичен процес на изборния ден следва да се преосмисли и да се разпише в максимални детайли. Изборите на 12 май 2013 показаха, че или партиите умишлено са заложили непълноти и дупки в процеса, за да се отвори поле за потенциални измами. Или професионалният капацитет на хората, които работят по методиките не е достатъчен. Технологическото осигуряване на контрола чрез задължителни процедури е крайно наложително, както показа случаят в Костинброд, печатите и др.
     По подробно тази тема е развита в моите бележки към методиката на ЦИК за работа на СИК и РИК, които са изпратени до борда през април т. г.

     Писано в средата на 2012:
     Независимо наблюдение и обществен интерес
     Сегашният ИК недопустимо неглижира независимото наблюдение на изборите. С това на практика се отнема важен инструмент на гражданското общество да контролира политически мотивираните участници в изборния процес. Категорично е недостатъчно независимите наблюдатели да имат достъп само до СИК в деня на изборите. Предложението на Института за развитие на публичната среда Изборния кодекс да се създаде отделна глава, която да гарантира правата и задълженията наблюдателите, да осигури гаранции за независимо наблюдение на всички етапи от изборния процес – достъп на наблюдателите до заседанията на ЦИК, РИК, ОИК и СИК в предизборния и следизборния период следва да бъде незабавно облечено в разгърнати законови текстове. С приемането през април в 2012 в Ню Йорк на Декларацията за глобалните принципи за непартийно наблюдение на изборите от граждански организации и Кодекс на необвързаните граждански изборни наблюдатели този въпрос трябва да намери адекватна законова интерпретация.
     ИК следва да задължи ЦИК, РИК и ОИК да акредитират наблюдатели за целия период на дейността си. Да се осигури законова гаранция за независимо наблюдение на дейността на други органи, свързана с изборите – ГРАО, полиция, местна власт, медии. Да се осигури законова защита на наблюдението чрез акредитация, която позволява наблюдение и оценка на предизборната кампания за съответствие с международните стандарти и добрите практики. Следва да се гарантира възможността на необвързаните наблюдатели да присъстват в комисиите на различни нива, да присъстват в преброителни центрове, в центровете (комисиите) за обработване на резултатите, да придружават транспортирането на урните и предаването на протоколите от СИК, да присъстват в помещенията за предаване на протоколите от СИК и вкарване на резултатите за обработка. Това е обичайна практика даже в страни като Судан, Нигерия и др. Нещо повече, трябва да се въведе практиката в ОИК (или в центрове за обработка на секционните протоколи) да се обявяват публично данните от постъпващите за обработка протоколи, за да се осигури проследяемост на данните от партийните и необвързаните наблюдатели и пресата.
     От своя страна гражданското общество трябва да се върне на терена на изборите с масова коалиция на всички заинтересувани организации, с професионално обучение и с амбицията за покриване на максимален брой секции, в т. ч. и в отдалечените малки населени места, в които по мнението на уважавани експерти стават големи измами в участието на целите СИК.

     Писано след 12 май 2013:
     Изборите на 12 май показаха, че полека лека непартийното гражданско наблюдение заема своето място в изборния процес. Като наблюдател на ИРПС в Благоевград мога да кажа, че на ниво СИК гражданското наблюдение се възприема добре като цяло.
     За съжаление регламентацията на ИК за наблюдението на РИК и указанията на ЦИК за това наблюдение са под всякаква критика. Трябва да се проумее, че наблюдението на избори е активен процес на събиране и анализ на факти, числа, сравнение на описани и реални процедури, а не съзерцание. Трябва законодателно да се реши редът за текущ достъп до информацията въвеждана в РИК в изборната нощ.
     Детайлни предложения за уреждане на тази част от процеса съм предоставил в бележките си по Методиката на ЦИК за работа на РИК, изпратена до Изборния борд. Част от тях се отнасят до работата на РИК и изчислителния пункт на РИК, но биха могли да се приложат и на ниво ЦИК. Ето част от възможните процедури, които биха направили процеса на табулация по-отворен за наблюдение и анализ:
     ЦИК следва да посочи изрично реквизитите, които ИП предава на РИК по т. "а” на сегашната методика:
     Копие от този списък да се слага на общодостъпно място пред ИП с достъп на застъпници и наблюдатели или се раздават копия на заинтересованите.
     - Копие от този резултати се поставя на общодостъпно място пред ИП с достъп на застъпници, наблюдатели, медии и др.;
     - ИП определя /изнася едно работно място, до което имат достъп застъпници и наблюдатели, които могат да направят справка за вече въведените секционни протоколи без да получават разпечатки на въведените данни (справка от дисплея).
     а) Преди протокола на СИК да бъде предаден на оператор, член РИК или назначено от РИК лице огласява данните от протокола пред застъпници, наблюдатели, представители на партии, коалиции, инициативни комитети и медии.
     Огласява се идентификационният номер на протокола, броят избиратели в избирателния списък, броят получени бюлетини, броят неизползвани бюлетини, броят недействителни бюлетини, броят гласували избиратели, броят действителни гласове, брой недействителни гласове, брой гласове в низходящ ред, получени за първите 5 кандидатски листи като се посочва номерът на листата в бюлетината.
     б) След огласяването на резултатите, протоколът се предава в ИП

     Писано в средата на 2012:
     Бюлетини и знаци за гласуване
     На президентските и местни избори през 2011 г. видях най-дебелата хартия, използвана вкл. и на избори след граждански войни. Там степента на недоверие е огромна и дори и в такива обстоятелства прозрачността и грамажа на хартията не са извеждани в такъв култ. Последната бюлетина беше с неоправдано големи размери на полето за гласуване и удебеляването на линиите на Х е довело до спорове за действителността на гласовете. Подобни полета 2х2 см. се ползват само в страни, в които се гласува с пръстов отпечатък (Нигерия), референдума за отделяне на Южен Судан (2011). За България считам, че проблемът е друг.
     Първо – кристалната прозрачност на урните не е добро решение. Урната е добре да бъде прозрачна дотолкова, че да се наблюдава дали е празна в началото на изборния ден и дали не се пълни изведнъж. Това в крайна сметка се наблюдава непрекъснато и партиите са отговорни да си осигурят качествено наблюдение на процеса. По света има алуминиеви урни, черни урни, дървени и даже найлонови с цип.
     Второ – бюлетината винаги е въпрос на баланс между тайната на вота и защитата от изборни измами. На пръв поглед е нелепо да се гласува с биометрични данни (пръстов отпечатък) и то когато същият отпечатък е в изборния регистър, и то на номерирана бюлетина. Но такива избирателни практики има и те най-добре отговарят на конкретни условия (грамотност, техническа осигуреност). За България категорично считам, че при запазване на интегралната бюлетина като тип следва да се премине към гласуване с номерирани бюлетини разпределяни под точен брой на всяка изборна секция на принципа регистрирани избиратели в списъка плюс 10%.
     Правилно е да се криминализира изнасянето на бюлетини от изборните помещения, подправянето и имитацията на бюлетини, превозването, съхраняването и разпореждането с бюлетини от неоторизирани лица и организации. Бюлетините следва да се печатат в една печатница с полиграфическа защита. Ако трябва да се печат в чужбина. Номерата на предоставените на секцията бюлетини се вписват в протоколите и неизползваните се описват и се правят недействителни чрез изрязване по определен начин. Пакетират се отделно и остават на разположение за последващ контрол. Прехвърлянето на бюлетини да се удостоверява с документ и вписване на номерата.

     Писано след 12 май 2013:
     Моля прочетете написаното по-горе. След Костинброд мисля, че въвеждането на номерирани бюлетини е крайно наложително. Ако това не стане, считам, че е налице зла воля за изборни измами и умишлено залагане на дупки в процеса за получаване на бъдещи предимства. Въвеждането на номерирани бюлетини следва да стане независимо дали ще се направи или не активна регистрация.
     Скандален е фактът, че валидацията на т.н. бюлетина е оставена в ръцете на партийно номинирани, нископлатени и неквалифицирани лица. При това да се прави с технология, която е уязвима за манипулации. И то без никакви ефективни санкции за неприлагане на процедурите. Това са наранените печати. Скандално е указанието, дадено от една софийска РИК по отношение на идентичността на печатите.
     В света изборните материали се делят на sensitive и non-sensitive. Това се прави, защото бюлетините, изборните протоколи, избирателните списъци и печатите имат ключова роля за законността на процеса. Валидацията на бюлетините следва да се извършва при печатането им като им се придава уникалност със серийни номера, полиграфическа защита, строга отчетност до брой и криминализиране на всички незаконни действия с бюлетините. Това се отнася за протоколите и някои други книжа и печатите за последваща валидация на даването на бюлетината на и приемането на гласа.

     Писано в средата на 2013:
     Знака за гласуване и броенето на гласовете
     Необяснимо и неоправдано е да се налага ограничение на използването само на един знак за отбелязване на избора. Общоприета практика е да се приема за валиден всеки знак, който категорично показва избора. Тук има сериозно подозрение, че могат да се подменят цели чували с изборна документация и на практика да се направят секции-близнаци, особено в отдалечени места с участието на цели секционни комисии. При отсъствие на номерация на бюлетините и печати на партийните представители, тази измама е технически възможна.
     Проблемът, че различните знаци са форма на контрол над избирателите може да се реши като задължително се въведе броене за малките секции в регионални преброителни центрове. Например за всички секции с под 300 гласоподаватели.
     Има и още един аспект на броенето. При сегашната практика партийните представители не виждат използваните бюлетини. Разчита се, че членовете на СИК на базата на взаимната подозрителност ще определят недействителните бюлетини коректно. Ако, обаче, партийните представители бъдат задължени или просто имат възможност да подпишат протокола за резултатите, то те могат да поискат всяка бюлетина на мине пред очите им. Броенето може да продължи дълго, но степента на доверие, че броят на действителните гласове е коректен, ще бъде много висока последващо обжалване ще е трудно.

     Писано след 12 май 2013.
     По знаците за гласуване, практиката по света е различна. Има страни, в които има малко печатче, вързано на канап, което се поставя в квадратчето на избраната партия. Има страни, в които се гласува с пръстов отпечатък, Всички начини за маркиране на избора имат и плюсове и минуси. При еднотипен знак има съмнения за подмяна на цели секции, при различни знаци има съмнения за контрол и сплашване на избирателите.
     Аз считам, че следва да се приеме възможността да се използват различни знаци, които явно обозначават избора. В същото време ЦИК следва да налага в гражданското обучение преди изборите един-два знака, които е препоръчително да се използват. В изборите на 12 май, значителен брой гласове бяха определени като недействителни по тази формална причина като изборът беше недвусмеслен. Дори в страни с над 50% неграмотно население няма такова стриктно ограничение.
     Процедурата на броенето и оценката на действителни/недействителни както беше реализирана и в отминалите наскоро избори не дава достатъчна убеденост у застъпниците и наблюдателите, че гласовете се отчитат правилно. Факт е, че СИК неправилно тълкуват някои определения за недействителност на гласа или образеца на бюлетината. Считам за полезно всички бюлетини, които са определени като недействителни по каквато и да е причина, да бъдат показвани една по една на застъпници и наблюдатели като се разяснява причината за решението на СИК.

     Писано в средата на 2012:
     Дарения от физически лица
     Считам, че горната граница да даренията от физически лица е много висока и неадекватна за доходите в страната. Тя не стимулира подкрепа на симпатизантите, какъвто е основният смисъл на индивидуалното дарение, а е форма на финансиране, с която се избягват някакви ограничения. Според мен горната граница на даренията в полза на ПП следва да не е по-висока от 50% от една минимална работна заплата за страната.

     Писано след 12 май 2013:
     И след изборите от 12 май 2013 стана ясно, че партийната субсидия няма оздравителен ефект върху партиите. Тя следва да бъде драстично намалена и да се постави горна граница, независимо от спечелените гласове. Границата трябва да е достатъчна за осъществяване вътрешно-партиен живот без лукс.

     Ролята на ЦИК
     Въпреки словестните гимнастики за независимост на ЦИК, фактът на партийната номинация прави ЦИК непълноценен по отношение на общественото доверие. По-добър вариант би бил формиране на ЦИК на принципа на върховните съдилища с номинации от институции, публично изслушване на кандидатите. Броят на членовете на СИК трябва да се намали драстично.
     На изборите на 12 май ЦИК беше големият отсъстващ в борбата за спечелване на доверието на избирателите в почтеността на изборите. Сухият език на пресконференциите остана неразбираем за масата избиратели, те не разбраха как процесът е защитен. Това улесни брокерите на гласове. Това следва да се промени. Именно ЦИК е тази, която трябва да ни убеди, че изборите за свободни и честни. Партиите нямат интерес от това и не го правят.

     Писано в средата на 2012:
     Използване на майчин език в политическата кампания
     Този въпрос е дискусионен и следва да се решава в контекста на конкретните страни. За България е неоснователно искането да се разреши кампания на език, различен от официалния. Изборите са публично-правен акт и се регулират от инструментите на публичното право. В този смисъл целият процес трябва да бъде прозрачен и да подлежи на обществен и институционален контрол. Следователно публичните форми на предизборната кампания следва да се водят на официалния език.
     В България няма основания да се предполага, че степента на грамотност на населението, законовата уредба и достъпът до образование ограничават владеенето на официалния език. Нещо повече, допускането на употреба на друг език, освен официалния, ще капсулира общностите, ще засили взаимните подозрения и като цяло ще влоши доверието в изборния процес.
     Методът на агитация "от врата на врата" се използва особено широко в някои етнически и религиозни общности. Така се избягват ограниченията на публичното говорене и се използва език, различен от официалния. Невъзможно е да се докаже даването и получаването на материална облага (вещи, храна, пари, обещания) срещу ангажимент за гласуване по определен начин. Това е характерно за многонационални държави или такива с различни племена. Широко се прилага в мюсюлманските общности.
     Отделен е въпросът дали изборната администрация може да използва езици, различни от официалния в интерес на гражданското обучение и на по-добрата информираност по отношение на изборните правила, процедури и за разясняване на изборните престъпления и последствията. Тук бих се съгласил, че ЦИК може да използва и други езици в т.ч. цигански, турски.

     Има и много други въпроси, които могат да бъдат решени по-добре…

     Стоил Стоилов

     Стоил Стоилов (56) е консултант, работил като ръководител на гражданското обучение и окръжна изборна администрация в Камбоджа през 1992 и 1993 г. за OOН UNTAC; работил е за ОССЕ по избори в Босна и Херцеговина (1996), Косово (2001), наблюдавал е избори и е обучавал наблюдатели в изборна администрация в различни страни.

Обратно към началото


Препоръчай		Tweet