|
В. Труд, 27 февруари 2005 КОЕЛЮ, ДАНИЕЛ СТИЙЛ И ХРИСТО КАЛЧЕВ - ЛЮБИМЦИ НА ЧИТАТЕЛИТЕ 50% ОТ ВИСШИСТИТЕ НЕ ДОКОСВАТ РОМАНИ, 67% ОТ КНИГОМАНИТЕ ОТБЯГВАТ БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА, ПОЧТИ НИКОЙ НЕ ГЛЕДА ОТ КОЕ ИЗДАТЕЛСТВО КУПУВА доц. Михаил Мирчев социолог, Агенция АССА-М
Радвам се искрено на това ново окултуряване на книжния пазар. Въпросът е междувременно не изпуснахме ли нещо много важно? Опасявам се, че през онова десетилетие създадохме опасен за духовното здраве на нацията дефицит. Имам предвид, че в малките градове и селища книги практически не се продават, ако има библиотеки те са замръзнали с фонда си отпреди 10-15 години. Имам предвид и навика на повечето студенти днес да не четат дори учебниците, а да се задоволяват само със записки от лекции. Говоря за децата, които от 7-8 годишна възраст се залепят пред компютъра и не фактически не се научават да четат. Нещо повече, те не си изработват рефлекс (1) нито към азбуката ни и нейната културна субстанция, (2) нито към мелодиката на литературната ни реч, (3) нито към синонимното, глаголното и граматическото изключително богатство на българския език. Така обедняваме, но не материално, а духовно, и не просто духовно, а като губим своята културно-историческа и национална идентификация. Това мисля е голяма беда. Чест прави на много издатели, че вече се опитват да й се противопоставят със стойностните си нови книги, вкл. български. Цялата тази ситуация ясно се оглежда в емпиричните данни от изследването на АССА-М през 1994 и 2004 год. - за профила на читателите, динамиката на книжния пазар и рейтинга на издателите в България. Данните ясно показват, че не е вярно "вече в България не се чете". 22% от хората продължават редовно да четат художествена литература, и този дял за 10 години не е намалял. Проблемът е, че зад този процент вече стоят 200000 души по-малко, просто поради намаляването на населението, преди всичко на младото. И това е проблем на издателите, рисково се свива купуващата група от населението. Проблемът е в поляризацията - остава масова групата на редовно четящите (950000 души), но от другата страна набъбва групата на практически никога нечетящите - над 50%. Това са двата културни полюса, които вече ясно се очертават. Между тях има една група на все още радикално неоткъснати от книгата, но те вече четат все по-рядко, нямат нерви да четат "дебели" книги, рядко купуват, а ползват книги от познати или библиотеки. Става дума за група, която за 10 години се е свила от 32% на 27%, а като брой това са 500000 души по-малко. Ето в тази поляризация е проблемът: губим културната и духовната хомогенност на нацията, елитът става все по-откъснато елитарен, средните слоеве масово се деинтелектуализират и се смъкват надолу към безпросветните низини. Стряскащо за мен бе, че днес над 50% от висшистите не четат художествена литература. А при хората с основно образование този дял е над 90%. При хората със средно образование редовно четящата част е едва 20%. Профилът по населено място също е впечатляващ: в София и най-големите градове редовно четящите са 30-40%, докато в другите големи градове рязко спадат до около 20%, а в селата под 10%. Негативната тенденция ясно се вижда от възрастовия профил: при 20-годишните четящата група за 10 години се свива с 10% - от 33% до 23%, обратно при тях принципно нечетящите се увеличават от 30% до 45%. Тук не ни успокоява фактът, че при най-възрастните (60-70 години) четящата група рязко се е увеличила - от 11% до 26%, просто те вече по-цивилизовано запълват свободното си време, проблемът е, че не са в състояние да предадат на внуците си навика и потребността да се четат книги. Интересен е жанровият рейтинг. Лидер се оказа историческата и биографичната литература. На втора позиция с близки стойности е криминалната литература и психотрилърите. На трета позиция, но вече със значително отстояние е любовната литература и семейните саги. Фактически същият рейтинг има практическата психология и здравната литература. На следващото стъпало са поезията, фантастиката и фентъзи, философската литература. Рейтингът се завършва от езотериката. Мисля, че това е добър ориентир за издателите, както когато търсят масовата публика, така и когато се прицелват в специални групи с особени интереси. В морето от чуждестранна литература и често под агресивното й рекламиране има опасност да потъне българската литература. Оптимистично е, че това не става. 7% изрично твърдят, че предпочитат съвременна българска литература, плюс 17% - българска класика. Все пак притеснява, че общо четящите български автори са само 33%. Срещу тях е групата на "националните нихилисти" от 67%, които четат единствено чужда литература - 42% съвременна и 25% световна класика. Това според мен също е един от споменатите по-горе "дефицити", формирани през изминалото десетилетие - почти панически "преход" от един културен кръг към новия ни културен и цивилизационен кръг. Отново става дума за поляризация - едва 7% съвместяват четенето и на българска и на чуждестранна литература. Показателен е рейтингът и на факторите, когато се избира книга за купуване. Тук не говоря за купувачите, които купуват само детски книги за деца и внуци - с надеждата, че след като те самите не четат и нямат тази духовна потребност, то поне децата им да останат в зоната на цивилизацията и високата образованост. Нито говоря за купувачите единствено на учебна литература за ученици и студенти, за учещи езици, за ползващи сложен софтуер. Става дума за факторите при подбор на художествена литература. Най-важното се оказва тематиката, по-горе показах вече как се подреждат съответните жанрове. С голямо значение е авторът и .... забележете, препоръката от продавача на книги. Очевидно, дошло е времето в книжарницата с продавача да се дискутират книгите и възможностите за избор, той да е по-малко търговец и повече надежден консултант. Това е важна препоръка към издателите и книжарите. Два пъти по-нисък рейтинг сред факторите има преводът, рекламата, обявените награди. И най-накрая стои издателят като име. Всъщност, едва десетина от издателствата имат широка известност и името им води купувачите към книгите. Очевидно, дошло е времето и на целенасочена и дори скъпа реклама на марковите издателства. И то не просто като производители на книги, а като на духовни и интелектуални институции, като средища за културно общуване извън сивото ежедневие на борбата за живот. Харесвам епизодите от филмите, когато се прави промоция на нова книга, а авторът седи пред дълга опашка и дава автографи, хората се вълнуват и разговарят, авторът и книгата стават център на светски живот. Искам това де се случва все по-често и тук в България, но не само в София, Бургас и Пловдив. Ще завърша с рейтинга на най-четените през 2004 год. книги. Лидер се оказа Паулу Коелю. Наистина не бива да се подценяваме като нация след като такава философско пеотизирана белетристика стои на първо място. Второто име ме смути без да ме учудва - Даниел Стийл, все пак масовата култура успешно създава своите масови потребители на елитаристки водевили. На трето място е Христо Калчев. Той очевидно е авторът на нашата социална криза, в която вече 15 години се мятаме като риби на сухо. Много хора го подценяват като естетическа стойност, но с това пропускат важното - той е остро социален, пише за основното раково образование в обществото ни - престъпността, мафиотизирането, безпомощността на държавата срещу босовете, развратната деморализация. Нататък са все "сериозни" автори: Артър Хейли, Джон Гришам, Ернст Мулдашов, Стивън Кинг, и забележете - Димитър Талев, Иван Вазов, Димитър Димов, Николай Хайтов. Последното е изключително симптоматично. Очевидно има някакво връщане към нашия български корен, поне търсене в негова посока. А препрочитайки тези български класици откриваме тяхната поразяваща актуалност. |
Обратно към началото |
Национална конференция