|
В. Монитор, 16 януари 2006 64% ОТ ЦИГАНИТЕ, 25% ОТ ТУРЦИТЕ, 9% ОТ БЪЛГАРИТЕ НЕ МОГАТ ДА ЧЕТАТ Доц. Михаил Мирчев социолог, Агенция АССА-М Разрастващата се неграмотност сред младите поколения е изключително важен компонент в общата ни демографска криза. Точно по тази линия ние упорито вървим към национална катастрофа. В смисъл, че възрастните поколения, когато бъдат заместени от сегашните млади поколения, не просто ще има много по-малко хора в продуктивна възраст, но и тяхната производителна и общо гражданска способност ще бъде по-ниска - поради големия контингент неграмотни, което значи и асоциални. Това е качествено измерение на демографската криза, което има и ще има далеч по-свирепи последици от простото намаляване на количеството на заместващите млади поколения. Графика: Дял от всички на неграмотната млада кохорта сред 15-19 год. в трите основни етнически общности Демографската статистика показва, че неграмотността вече е генерирана в порядъка на 10-ки проценти. Сега вече сред 15-19 годишните бъдещите граждани, които ще останат без първична грамотност (стигнали са максимум до 4-ти клас) и закономерно остават и без минимална функционална грамотност са потресаващо висок процент. При българите те са - 9%, при турците - 25%, при ромите - 64%. Е, това ако не са потресаващи данни, остава метеор да ни удари по главите, за да се събудим. Накъде сме се запътили, към "Европа" и цивилизацията, или към някакво безпросветно средновековие? И кога най-после ще погледнем този факт без да се крием от него, а с подобаващата сериозност и готовност да се вложи голям обществен ресурс, за да можем лека полека да започнем да се измъкваме обратно от блатото, в което се оказва, че сме затънали до кръста. НЕГРАМОТНОСТТА И ИЗКЛЮЧВАНЕТО Тук е редно да се спра по-подробно на НЕГРАМОТНОСТТА КАТО СОЦИАЛЕН ФЕНОМЕН. Неграмотността не само в индивидуален план, а като маса от населението в общосоциологически и държавнически план. Неграмотност означава нетрудоспособност при съвременните институционални и технически условия за производително трудово занятие, информационни и комуникационни условия и средства, цивилизационни норми за общуване и нормалност на личността. Ако неграмотните работят, то това ще е нещо "черно", примитивно и рутинно като операции, безмисловно и опростачващо, крайно непрестижно, нищожно заплатено, най-често е нелегитимирано и социално необезпечено. Едва ли в гетата си дават сметка, че неграмотност и затъване в неграмотност означава нетрудоспособност при съвременните технологични и обществени условия. Неграмотност означава крещяща неспособност за поне минимално интегриране към социализираните групи и общности - до ниво да не може да се говори и общува с тях дори на най-елементарно равнище. А това на практика води до изолиране и самоизключване от социума, поражда агресивно противопоставяне срещу обществото, а то закономерно ще отвръща с дискриминация. Още, неграмотност означава закрепостеност към примитивна среда, в която господстват полуфеодални и племенни правила, действа мафиотският цинизъм на силата и грубостта. В такава среда жената изпада в дискриминираната роля на непълноценно същество, а децата може да се превърнат от ценност в обект на жестокост и средство за девиантен поминък. Още, неграмотността поставя под съмнение реалния граждански статус на индивида - поставя индивида и общността в разрез с някои от основните граждански изисквания към всеки индивид, които са формулирани в Конституцията на Република България: задължително завършено основно образование; ползване на официалния български език, правото, но и задължението за обществено-полезен труд. В това си измерение неграмотният индивид фактически се поставя в ситуация на непълноценно гражданство. И още, неграмотност означава личностна закрепостеност към примитивна общност, в която действат патриархални правила на племенния морал, мафиотския цинизъм на силата, както и "расовото" своеволие на мъжете над жените и децата. Накрая, неграмотност означава невъзможност за адекватна и рационална преценка на конкретни властови феномени, на предизборни обещания, на институционални и организационни процедури. Поради това, в условията на "демокрация", такива хора и общности стават безпомощен обект на политическа манипулация - лесно ги купуват, разкарват ги с автобуси, гласуват за когото им посочат старейшините. Става дума за циничен рекет, използване на заплахи и подкупване, което е възможно само ако това компактно население е неграмотно и неспособно да се ориентира политически. За съжаление от 2001 г. насам във всички избори зачестиха и вече стават неприкрит публичен факт такива маси от организирани и поведени като стадо "свободни гласоподаватели" в така нар. "честни и демократични избори" - във все по-голяма степен тези "свободни" избиратели решават и предрешават крайния изборен баланс. Това вече става опасно за властите в държавата като цяло. По тази линия напрежението расте. Вече се поставя въпроса за цивилизоване на нашето изборно законодателство и процедури - регулиране на злоупотребата с двойното гражданство, инкриминиране на злоупотребата с възможността да се гласува на друго място (не на постоянен адрес), инкриминиране на подкупването и заплашването на избиратели, на гласуването повече от един път, и др. под. Масовата неграмотност наистина става реалност в България. По този показател ние се връщаме един век назад в общественото си развитие. А неграмотност означава далеч от Европа, извън съвременната информационно-технологична цивилизация, означава мизерия, злоба и агресивност. Обществото ни наистина се поляризира и между двете части вече няма диалог, трудно се прехвърлят политически и социални мостове. Показателно е, че този проблем се крие от официалната статистика. Разглеждах източниците от световните организации и индекси, и там го няма. Уловката е, че сега статистиката мери образоваността и сравнява нациите на база 25 и повече годишното население. А у нас явлението се носи от сегашните деца и юноши, от днешните млади, които утре ще станат възрастни. Чак тогава ще се промени и официалната статистика, но ще бъдем закъснели с 15-20 години. Мисля, че сме длъжни на самите себе си като българи и цивилизовани хора, тук и сега да видим ясно проблема, да го признаем и да се задействаме с контрадействия. ЕТНИЧЕСКО КОНЦЕНТРИРАНЕ на неграмотността Тежестта и сложността на демографската криза по линия на генерираната масова неграмотност и съответната й антисоциалност идва не просто и само от критично високия процент, но и от това, че тази неграмотност се концентрира етнически - вече обхваща мнозинството от младите поколения в ромското малцинство. Графика: НЕГРАМОТНИТЕ и ОГРАМОТЕНИТЕ в основните етнически групи. И в трите основни етно-народностни слоя има вече масов слой неграмотни и изпадащи под чертата на гражданската нормалност. Но за съжаление този процент при ромите става вече толкова голям, че започва да определя техния общ профил - както като тяхно отношение към обществото и държавата, така и обратно, на другите и на институциите към тях. Така се завихря един омагьосан кръг на дезинтеграция, вместо на интегриране, омагьосан кръг на противопоставяне и натрупване на взаимно напрежение до степен на агресивност. Това е взривоопасно. В много по-малка степен, но все пак вече видимо подобен процес се развива сред българските турци. Има хипотеза, че поне част от декларираните като млади турци с образование под основно всъщност са роми, които се представят за турци. Това би следвало да бъде специално емпирично проучвано. При всички случаи проблемът вече влиза и сред турското малцинство, по-специално сред населението, което живее в отдалечени от градски центрове бедни села със затихващ тютюнов поминък, които са етно-капсулирани, и които сега едва се удържат на границата на мизерията и отчаянието. Развива се и неграмотен лумпенизиран български сегмент. Това е в крещящо противоречие с историческата традиция сред българската народност - традиция и ценност децата да получават добро образование и образованост. Тук става дума за хора-семейства-общности сред българите, които пропадат под чертата на всякаква логика и социална търпимост. Вероятно това са типични лумпенизирани слоеве, поразени от алкохолизъм и наркомания, престъпност и проституция, потънали в деградираща мизерия, с психически неадекватности и крайно домашно насилие. Неграмотността, всъщност има два слоя:
Бедствието на ИЗТОЧВАНЕТО Демографската криза по линия на образованието има и обратна страна - откъм горния край на образователната скала. Продължаваме да подготвяме извънредно ОБРАЗОВАНИ, културни и креативни млади хора. Реалността е, че тези млади хора ние тук ги подготвяме, правим ги хора с високо качество, а после голяма част от тях пращаме или направо подгонваме към чужбина и емиграция. Първата и най-важна причина е икономическа - липсата на перспектива за добра трудова и професионална реализация тук. Още, поради снобизма на много от родителите, които притеснени от своите провинциални комплекси подгонват децата си към "цивилизацията". Още, поради чисто потребителски манталитет, който е привлечен от магнита на високия материален стандарт на живеене там - дори за относително бедните хора. И накрая, просто поради простодушното невежество и съответните митологии за тамошния рай. Чрез износа на голяма част от високо образованите си деца, с квалификация и амбиция за кариера, с упоритост и висока адаптивност, ние - българите и България - всъщност изнасяме много от своя национален и държавен капитал. Капитал като пари, които обществото и семействата са вложили за израстването, развитостта и културността на своите синове и дъщери. Капитал и като детеродна способност, контингент за нови млади поколения с високи човешки качества. Капитал като производителни, креативни и предприемчиви слоеве, които тук рязко намаляват. Още капитал като генофонд. Известна е силата на българския ген - като красота и жизненост, като интелектуална заложба и духовна пластичност. Е, като изнасяме децата си ние всъщност опасно източваме голяма част от генофонда на българите, на националната традиция, на народностната българска държавност. Това е изключително важен ефект от масовата емиграция през последните 16 години. И едно от най-важните измерения на сегашната ни демографска криза. Ако се върви към катастрофа, то е преди всичко по тази линия. Но за това също се мълчи. Това вероятно е една от най-страшните теми днес, затисната под идеологемите и идеологията на Прехода. Образователна и цивилизационна ПОЛЯРИЗАЦИЯ Образоваността и неграмотността е основна линия на социалното разделение в обществото. Особено в днешното "информационно, компютъризирано" общество. Неграмотността днес просто вади съответните хора и общности извън нормалното общество, извън нормата за гражданство. Затова борбата срещу масовата неграмотност вече е борба за връщане на тези хора в обществото, за връщането им от антисоциалност към интеграция. Образователната структура на населението и нейната динамика е пряко свързана с демографската структура и кризата. Когато така бързо се разраства процента на неграмотните в страната не бива да се крием зад усреднените демографски коефициенти - нито за естествен прираст, нито за фертилна активност. Тези коефициенти задължително следва да бъдат разделени на 2 сектора - един за образованата и социализираната част на населението и друг за неграмотното и следователно за асоциалната част от населението. Тогава вече картината за демографската криза става толкова ярка, че може да избоде нечии очи. На практика може ли коефициентите да бъдат разделени на два сектора? Може и то по най-прост начин. Просто в статистката трябва да се въведе достоверно регистриране на степента на образование на раждащите майки и техните "мъже". Нивото на образованост вътре в семейството се възпроизвежда устойчиво, отклоненията много рядко са с пропадане или издигане през няколко степени. Така че, в общ статистически план, с минимална степен на възможна грешка, всяка година може да се прогнозира голямото число на ражданите деца, които са в риск да бъдат направени от своите родители неграмотници, и тази група да се отдели от голямото число на другите деца, които имат шанс да получат образование - минималното по държавния ни стандарт (основно, завършен 7-8 клас) и нагоре. Графика: Образователен профил на 3-те основни етно-народностни общности, към 2001 год. Сегашната структура на раждаемостта скоротечно напомпва първите два слоя, особено първия - на неграмотността. Това става чрез масовата свръхвисока "ромска/циганска" раждаемост и обричането на голяма част от тези деца на анти-културна семейна и битова среда. Така социалният проблем се трансформира в етническо самосегрегиране, в етническо поляризиране на обществото. Точно това е изключителната бъдеща опасност от екстремни граждански и политически конфликти. (Негърско-арабските метежи на така нар. "предградия" във Франция, ноември 2005, са "модел" за подобни бъдещи събития в България. Днес е времето да осъзнаем, че това е обществена закономерност. Произтича от поляризираната и фактически разкъсана стратификационна структура на обществото. В този смисъл е нужна социологизация на демографските анализи и прогнози.) Данните на НСИ от преброяването през 2001 г. сочат, че едва 0,2% от ромите завършват висше образование, 4,6% - средно, а 32% - основно. Останалите са под чертата на минималната грамотност. При турците висшистите са 1,8%, със средно - 18%, а с основно - 42%. При българите висшисти са 16%, със средно образование - 42%, а с основно - 18%. И така, по основния социален показател "степен на образование", младите поколения се ПОЛЯРИЗИРАТ, при това в крайно неравновесна структура - етническа, регионална и според големината на селищата. Различията бързо се увеличават, те не се намаляват, обществото се разделя и поляризира, не става по-хомогенно - напр. между селата и големите градове, между икономически развиващите се региони и другите, които фатално западат, между столицата и провинцията. Графика: Дял на неграмотните българи от всички сред 15-19, 35-39, 55-59 годишните При българите стратификационният профил е изтеглен нагоре към средното и висшето образование. Тук проблемът е, че вече започва да набъбва нехарактерен за българите слой на неграмотните и ограмотените, но под минималното гражданско образование. Графика: Дял на неграмотните турци от всички сред 15-19, 35-39, 55-59 годишните Графика: Дял на неграмотните роми от всички сред 15-19, 35-39, 55-59 годишните Обратно, при турците и ромите стратификационният профил е изтеглен надолу към ниските степени на образование. Голяма е частта от новите поколения, които не се издигат до гражданският минимум, а при ромите тази част става преобладаваща и започва да дава облика на малцинството като цяло. Такъв стратификационен профил е опасен за обществото като цяло - разяжда го отвътре, деградира го в перспектива. А този нов стратификационен профил се генерира именно от сегашната структура на раждаемостта.Сегашната тенденция е към "възраждане" на огромен слой неграмотно население. обръща България от пътя й към развитие, обратно по пътя към примитивизъм и средновековие. Това разделя обществото на две все по-трудно съвместими части - това е път не към висока интегрираност, а обратно, към дезинтеграция, към сегрегация и социално-етнически притовопоставяния. ОБСАДЕНО Е БЪДЕЩЕТО на нацията и на държавата Масата на "неграмотните" вече до такава степен нараства, че наистина поставя в обсада бъдещето на нацията и на държавата. Неграмотните раждат неграмотни. А когато раждаемостта сред тях е 4 пъти по-висока в сравнение със социализираните слоеве, тогава възпроизведената маса на неграмотността и асоциалността става злокобен проблем не само на съответните семейства и общности, но и на обществото, нацията и държавата като цяло. Искаме да се присъединим към Европейския съюз. Да, но там има стандарти за всеобхватната образователна система - за минимално получено от всички граждани образование, за образование, чрез което всички граждани се интегрират към основния държавен език, към националната традиция и история, приучват се към лоялност към държавата, към законовия и морален ред в нея. Това са стандарти на образователната система и на гражданската образованост. А ние като произвеждаме 10%, а в перспектива 20% неграмотни и полуограмотени, всъщност зареждаме една бомба при участието си в Европейския съюз. Коефициентът на завършване по степени на образование сочи, че през 2004 г. 20,1% от записалите се в първи клас накрая не са завършили 8-ми клас, някъде по пътя са отпаднали. В градовете те са общо 9,4%, докато в селата главоломно са се увеличили на 45,4%. Сред ромите огромна част отпадат още преди 4-ти клас, сред турците и българите отпадащите се концентрират между 4-ти и 8-ми клас. Това са регистрираните от статистиката факти и те публично не бива да бъдат премълчавани. Така само бихме допуснали разрастване на бедствието, вместо да запретнем ръкави и напрегнем умове да намерим реалистично решение. Този проблем е съдбоносен за бъдещето на цивилизована България, добре е да не допуснем да се върнем в Средновековието. При неграмотност трудно се изграждат нагласи, и умения, и способност за самоконтрол и лична отговорност за предпазване при сексуалната активност и репродуктивното поведение. В съвременния смисъл на думата семейно планиране при неграмотност просто няма как да стане. Оттам и масата от прекалено ранни раждания, недоносени дечица, изоставените деца, неизпълнения родителски дълг. Неграмотността завърта хората в омагьосания кръг на социалните рискове и девиация - спиране на личностното развитие и оставане в примитивност, девиантност и престъпност, бедност и мизерия, изключеност от труда и институциите. Генерирането на неграмотност, от една страна е свързан с достъпа до училищна среда, с проблема за закриването на училища, с проблема за материалната издръжка на децата ученици. От друга страна е свързан с общностните културни норми, които тласкат децата към гражданска култура и образованост или обратно, самоизолират ги в гетото на безсловесността и безкултурието. Първият проблем сега се усложнява от така нар. "реформа в образоването". А вторият от дезинтегрирането на големи слоеве и общности от обществото по принцип - вече не за пренебрегване слой сред българите, няколко десетки процента при турците, над половината при ромите. Образованието като ОСНОВНА ЦЕЛ на Хилядолетието Тук да припомня, че образованието се разглежда не само като политическо средство за икономическо чудо, за икономическо развитие и просперитет, но и като хуманен принцип, и още като инструмент за развитието на човечеството по принцип. В декларацията на ООН, подписана от 189 страни, сред 8-те цели на Хилядолетието (2000-2999) на втора позиция - след бедността и недохранването - е изведено образованието: постигане на начално образование за всички, подобряване на основното и средното образование. Забележете: начално образование за всички. А какво става при нас? Допускаме под най-ниската граница на цивилизованост да пропадат в сравнение с преди 10-15 години няколко пъти повече деца и бъдещи хора, които после ще имат претенции, че са граждани. Ето, в този смисъл е опасността България вместо да отстои достойното си място сред европейската цивилизация да се върне назад към примитивизъм. Това лично мен не ме радва като възможна перспектива. Република България конституционно сега е адекватна на европейския стандарт за минимална образованост - всеки български гражданин има право на образование, но и задължението да учи в училище до своята 16-та година.
Когато се говори за образование се има предвид нещо качествено повече от ограмотеност. Под образованост не се има предвид някаква примитивна способност за сричане и четене. А натрупване на определен масов от знания за света и себе си, формиране на интелектуална способност и базови умения за логическо мислене и изразяване, формиране на съответни социални умения за работа и живот в социален колектив, под съответни норми и дисциплина, изграждане на основни умения за самоконтрол, както и представа да социалната принадлежност на младия човек, за обществените му задължения и отговорности, за връзката между интимното пространство на младия човек и институциите, държавата, закона, историята. Всичко това означава да се получи образование, минимумът у нас като европейска държава и нация е основно-прогимназиално образоване, т.е. 8-ми клас. И това става в училището като специализирана и организирана колективна среда - а не у дома в затвореното интимно пространство, нито на улицата като безконтролно пространство. Под училище се има предвид държавно регламентираната и контролирана мрежа от институции за обучение и образование. Образователни институции, в които действат български държавни стандарти за учебни програми, учебно съдържание, критерии за успех и критерии за личностно развитие на всяко дете, което завършва съответната образователна степен и специалност, както и стандарти за физическо и комуникативно развитие, за публично поведение и др. под. Това са стандарти в българската образователна система , които са и трябва да бъдат съответни на общоевропейските стандарти на обучение и социализацията на младите поколения - като християнско, и индустриално, и информационно, и западно цивилизовано общество - в началото на това хилядолетие. Задължителността на училищното обучение до 16-годишната възраст на всяко дете се предвижда не само поради нуждата от получаване на минимално нужната за нормален живот образованост, в тесния смисъл на думата. А и поради втората основна функция, задача и отговорност на училището. Имам предвид възпитателната и социализиращата функция-задача-отговорност. Тя бе неглижирана полуофициално още през 1992, а после официално бе отречена от министъра на МОН - ... Атанасов, 2002. Но това е абсурд. Училището е не само основна социализираща институция, наред със семейството. Но в случаите, когато семейството е неграмотно, нискоинтелектуално, антисоциално, спиращо развитието на детето си, тогава училището е възможното спасение за това дете, то е градивната алтернатива за детето срещу деградиращите му родители и семейна среда. Формулата е проста: добър човек и гражданин става, ако се съчетаят доброто семейство плюс доброто училище. Вредоносно е съчетанието добро семейство и грижовно родителство срещу "педагогически брак" в училището - за съжаление тук процентът нараства и това днес е проблемът на самото училище и учителите в него, на атмосферата, на работата и общуването в него. Също вредоносно е съчетанието лошо семейство и увреждащи родители срещу добро и градивно училище. Тогава ефектът от училището намалява, но остава шансът детето да бъде измъкнато от бедствието в своята семейна среда. Истинското бедствие е съчетанието на две негативни величини - увреждащо семейство или неговата липса плюс лошо училище или просто не влизането в него. Това са множеството на безпризорните и занемарените деца, на отпадащите от училище още в първите класове, а след това и преди завършване на прогимназия, на основно образование. За мен е очевидно, че трябва да се върне възпитаващата и социализиращата функция на семейството като основа, в някои случаи тя дори е по-важната в сравнение с обучаването. Децата и сами могат да стигат до информацията и да натрупват знание по отделни проблеми и сфери, но изграждането на личността, постигането на хармония между емоционално, интелектуално, мотивационно и волево-поведенческото в младия човек, формирането на обществено-приемлива ценностна система на личността, интегрирането на младия човек, всичко това е работа на учителите и училището, е обществена функция на институцията на средното образование, е граждански дълг и професионална мисия на всички работещи в нея. Доброто училище е онова, което обучава, но и наред с това възпитава и социализира. Затова конституцията задължава до 16 години да се ходи на училище, а не да се стои у дома, нито на улицата. Пак казвам, това е защото училището е специализирана среда и организация, една от основните социализиращи институции на държавата и в обществото. И пак правя уговорката, че разбира се, тук говорим за доброто училище, а не за учители и обстановка, които формират обратното - асоциалност и аморалност, девиация и риск за децата. Тук в заключение дължа да подчертая още веднъж, че отпадането от училищната система и затъването в неграмотност е начинът, по който малцинствата поемат по пътя на изолацията и самоизолация, по пътя на социалното си дезинтегриране. Когато това се превърне и в политическа спекулация, тогава острият социален проблем не само се етнизира, но се и политизира конфликтно. А това е път към дестабилизация на държавата. Това вече стана ясно, че става общоевропейски проблем. Ние в България нито ще сме изключение, нито ще сме сред примерите за най-мека форма на проява на това разделение и конфликтност в обществото и в държавата. КРАЙ Бележка: Заглавието е на редакцията на в. Минитор. Тук представям текста в пълен вариант, така както го предоставих на Редакцията. Обратно към началото |
Национална конференция