ASSA - M

В. Труд, 21 февруари 2007

ПРОДЪЛЖАВА ИЗТИЧАНЕТО НА МОЗЪЦИ

Доц. Михаил Мирчев
социолог, Агенция АССА-М

Голяма част от тези наши деца, които емигрираха в САЩ там не получават относително повече и не живеят по-добре отколкото биха могли в България. Основните недостатъци там са: че те изстискват като лимонче, работа 6 или 7 дни в седмицата. Здравната система, при ниски осигуровки, само се прави, че ги лекува. Храната на гастарбайтера е крайно некачествена и разболяваща. Има огромен натрупващ се стрес и отчужденост. В крайна сметка мнозинството е на ръба на така лелеяния висок стандарт, но не го прекрачва.

     - Г-н Мирчев, протестите на лекари и медсестри не са ли признак, че се задава нова вълна „от изтичане на мозъци"? Особено след влизането на България в ЕС?
     - Изследванията засега показват, че няма да има нова голяма емигрантска вълна. Отварянето на границите и много по-либералния механизъм за престой и за работа в европейските страни няма да увеличи потока емигранти. Видимата опасност не е толкова в бройката, а в структурата - опасността е за някои професии.

     - За кои?
     - Например за медицинските сестри. Ако погледнете структурата на персонала в здравеопазването в Западна Европа и в България ще видите, че при нас и при тях на глава от населението докторите са горе-долу еднакъв брой. Медицинските сестри обаче са два пъти по-малко у нас, отколкото в Западна Европа. Сега повечето медицински сестри у нас работят за унизителни ниско заплащане. Разбираемо е, че те са едно от съсловията, които търсят начин за препитание извън страната.

     Друга застрашена професия са учените, преди всичко младите и амбициозни учени.
     Ще продължи източването на качествени специалисти и от висшето ни образование.

     - Имате предвид преподаватели?
     - В момента вървят инвестиционни програми за бърза квалификация според европейските стандарти на български преподаватели. Представете си, че ако аз получа сертификат за 2-3 дисциплини и ме поканят в Братислава, а след това в някой германски университет и там ме харесат, следващата стъпка е да работя основно в чужбина, а в България да преподавам отвреме-навреме.

     - Особено като се имат предвид заплатите на българските доценти и професори?
     - В интерес на истината в много от нашите ВУЗ-ове заплатите на доцентите и професорите чувствително се повишиха. В не малко университети те са около 1000 лв. В същото време професор в институт на БАН получава 400 лв. заплата. Това са крещящи диспропорции, в които не виждам нищо европейско.
     Властите в България вече 18 години малтретират самочувствието и житейския статус на високо-образованите и интелектуалните съсловия. Затова те и най-масово търсят достойно възнаграждение, уважение и кариера на Запад.

     - Колко вълни на изтичане на мозъчен потенциал имаше след 1989 г.?
     - Първата вълна беше през 1990-1992 г., когато българската емиграция беше от порядъка на 200-300 хиляди души. Тогава напуснаха високообразовани бъдещи специалисти, както и хора с предприемчив и авантюристичен дух. Това продължи, докъм 1994 г. От 1995 до 1997 г. имаше известно задържане.

     - Дори след управлението на Жан Виденов?
     - Да. След това дойде смяната на властта и голямата надежда, че сините ще стабилизират ситуацията и ще модернизират страната. Много от младите се надяваха, че България ще стане добро място за живеене и правене на кариера. През 1999 г. обаче дойде голямото разочарование от управлението на СДС, а с него се надигна и втора емигрантска вълна. За няколко години, докъм 2001 г. от страната си отидоха над 100 хиляди млади и образовани хора.
     По това време, според мен, стана масова и девиантната емиграция - това са хора, занимаващи се с престъпен бизнес, с проституция, за просия, и т.н. Оттогава годишно емигрират вероятно по 30-40 хиляди души. От една страна това са високообразовани хора, които имат шанс да се интегрират и да се реализират професионално там. От друга страна, за съжаление това са престъпници, сутеньори, мошеници, които добре поработиха за един негативен имидж на българската емиграция като цяло в Западна Европа.

     - А турската вълна?
     - Когато говорим за масова емиграция трябва да имаме предвид и турската вълна през 1989-1990 г., когато около 400 хил. турци напуснаха България, но 100-120 хил. от тях се върнаха. Така, че нейният обем е около 300 хил. души.
     По принцип общо делът през последните години на завърналите се спрямо тези, които напускат страната е 1 към 10. Всъщност става едно непрекъснато и масирано източване на огромен човешки капитал и съответния икономически ресурс от България. През всичките тези години, почти две десетилетия ние сме донор на развития свят, чрез хората си ние спонсорираме богатите държави.

     - Кои професии се срещат най-често сред емигриралите?
     - Най-масовата бройка са инженерно-техническите кадри. Защото индустрията на България бе свита наполовина. Високотехнологичната индустрия, която в края на 80-те години беше около 30%, днес се изчерпва с това, което е останало от АЕЦ „Козлодуй". Бяха закрити технологичните институти, които обслужваха индустрията. Инженерната професия масово бе поразена от Прехода. В момента 25% от хората с инженерна диплома в България работят по специалността си. Останалите или са безработни, или продават домати на пазара, или станаха чиновници. Всички те са депрофесионализирани, голяма част от тях са и декласирани.
     Вторият голям контингент са младите и средни поколения от научната ни интелигенция. Това са хора, които работеха в институтите на БАН и в различни ВУЗ-oве. Хора, които искат да правят академична, научна, изследователска и творческа кариера. А тук или мизерстват, или нямат оборудване за сериозна работа, или са лишени от нужното научно общуване.
     Третият контингент са специалисти от средно равнище, напр. като медицинските сестри. Част от тях имат наистина висока квалификация, загубата им за нашата система на здравеопазване може да се окаже катастрофална.

     - Затова ли нашите медицински сестри са много търсени в чужбина?
     - Да, но за съжаление малка част от тях продължават да работят като медицински сестри и запазват професионалния си статус. Повечето се депрофесионализират, тъй като гледат деца или се грижат за възрастни хора. Всъщност те стават болногледачки и детегледачки. Така с много по-високо образование, но със статута на гастарбайтери те се депрофесионализират и декласират. И четвъртият тип са криминалните слоеве.

     - Каква част от тези четири емигрантски потока са пуснали корени в чужбина?
     - Тези потоци по различен начин се приемат и асимилират в различните държави. Примерно в съседна Гърция трайно работещите вероятно са от порядъка на 250 хиляди души. Узаконените обаче, мисля че са не повече от 15 %. Подобна е ситуацията в развития западен свят.
      В последните години обаче има и позитивна тенденция - много от българите се отказват от маниащината „дайте да ходим където и да е по света, защото ще бъде по-добре, отколкото е в България".

     - Това маниащина ли е или икономическа необходимост?
     - Преди всичко е митология и наивност, а след това е икономическа необходимост. И ще ви кажа защо. Защото голяма част от тях, отивайки на Запад, всъщност не са по-добре отколкото тук.
     Но да завърша предишната си мисъл. В последните години наблюдавам положителната тенденция. Сред моите студенти все повече казват - „не искам да емигрирам, искам да остана и тук, ще намеря начин да се реализирам". Голяма част от тях ходят на студентски бригади в Англия, САЩ, Италия. Това са 4-5 месеца реална и напрегната работа. Там научават език, натрупват опит и се връщат с по 3-4 хиляди спечелени долара. Но и разбират, че там обикновеният човек работи много повече отколкото тук. Разбират, че животът е жестока борба, че трябва много да се трудиш много и всеки ден да се доказваш. Разбират, че никъде няма само добри хора. Че правилото е работодателят да гледа да те изстиска и да те експлоатира максимално. А твоя работа е да си организираш нещата така, че да не позволиш това да се случи, да защитиш собствения си интерес. Тези наши студенти натрупват огромна социална култура, стават реалисти, изпробват истинските си личностни потенциали. В края на краищата оценяват високата стойност на българското.

     - Какви са впечатленията от работата ви с днешните студенти, по-амбициозни ли са?
     - Преподавам в три ВУЗ-а и мога да кажа, че в момента произвеждаме добри специалисти. Но това са не повече от една трета от студентите, които са на високо интелектуално равнище и учат съзнателно. Те имат бъдеще и тук, и на Запад. Могат тук да учат бакалавър и да отидат, където си искат. Или тук да завършат магистратура и да отидат да специализират. Точно те ще са и конкуретнтоспособни.
     Втората една трета от студентите обаче учат демотивирано, без амбиция и нищо не четат. Само си прехвърлят някакви лекции. Всъщност тяхното образование е на много ниско равнище и то няма нищо общо с високите професионални и интелектуални изисквания според европейските стандарти. Тези младежи ще имат дипломи, но те ще са хартийки, реално няма да са конкуретноспособни. Реформата във висшето образование ще трябва да ги мотивира, да ги принуди да четат учебниците си, да ходят на лекции, да проявяват любопитство.
     Третата една трета то сегашните студенти нищо не учат, не ходят на лекции, вземат голяма част от изпитите си с мошеничество или с преписване. Това е трагедия - производство на дипломи, на фиктивен висок процент висшисти, на хора с претенции, но без елементарни качества.

     - Това не е ли въпрос на вътрешна потребност? А и винаги е имало добри и лоши студенти.
     - Не е така. Когато аз следвах, имаше около една трета лентяи, докато две трети бяха високоорганизирани и много ученолюбиви, постигаха висок успех, зад които имаше реални знания и професионални умения. Сега се формира нова група студенти - казах около една трета, която по-рано я нямаше. Това са студенти, които не влизат в аудиториите, не се готвят за изпити, а ги вземат и защото идват и гледат тъпо преподавателя, който от немай къде им пише тройки, за да не се занимава с тях. Или пък успяват по линия на корупция и някакви фалшификации.

     - Как се реализира тази една трета?
     - С връзки и бруталност. Не защото знаят, а защото са нагли. Тази една трета студенти, които ние за съжаление пускаме като висшисти с дипломи са цяло бедствие за икономиката, за държавата и за нацията като цяло.

Интервюто взе Валентина Петкова

Бележка: Тук помествам разширения вариант на интервюто. Последната част за профила на сегашните студенти бе съкратен поради липса на достатъчно място във вестника.

Обратно към началото