|
Първа публикация: вестник Банкеръ, брой 13 (1031), стр. 14, 29 март 2013 Интервю с проф. д.с.н. Михаил Мирчев, социолог 
- Г-н Мирчев, как оценявате шансовете сдруженията на протестиращите да вкарат депутати в следващия парламент?- Шансовете им да успеят да влезнат в 42-то Народно събрание като самостоятелни организации са минимални, нямат достатъчно време, все още не се виждат убедителни лидери. Вероятно още не проумяват самата необходимост от стройна партийна структура. Без нея не биха могли да преборят „старите лоши партии”. Предстои им една проста практическа проверка – събирането на над 10 хиляди уникални подписа, за да ги регистрира ЦИК. Има риск да се препънат още в нея. Следващата бариера ще са затворените масови медии за тях. Има законови ограничения за извън-парламентарни формации. Премиерът Райков увеличи предизборните тарифи. Новите още бедни партии няма да имат пари да си плащат за политическа реклама. Ще могат да разчитат само на интернет. Но така опасността да не постигнат 170 хиляди действителни гласа (минимумът, за да влезнат в парламента) е огромен. Интернет е много специфично пространство за комуникация. Видя се, че има огромна сила, ако иска да организира 3 хиляди, или дори 15 хиляди демонстранти, но бариерата от 170 хиляди гласа може да се окаже непосилна. Другият метод за набиране на гласове е „агитиране от врата на врата”. Но за това пък е нужна стройна организация, много активисти на дадена партия, да обещаваш нещо конкретно на агитираните. Всичко това все още липсва на амбицираните да са гражданска алтернатива във властта. Желанието им е голямо, моженето има риск да се окаже крайно недостатъчно. Другият начин за участие е отделни активисти от гражданските протести да бъдат включени в партийните листи на същите онези „стари лоши партии”. Е, но това ще бъде възприето от мнозина като предателство към гражданската кауза, като поредното подличко себеустройване. Така самата идея и емоцията на гражданските протести се превръща в своята противоположност. Все пак няма да се изненадам, ако видя такива активисти в листите на Меглена Кунева и Атака, в листите на ГЕРБ и дори на БСП. - Разтълкуваха ли правилно политиците предупреждението на улицата? - Мисля, че ги разтълкуваха правилно, но само на микроравнище, не и на макроравнище. На микроравнище нещата тръгнаха от текущите режийни сметки за парно, след това за ток и вода, за храна и лекарства. За страшно много хора в България сега парите са толкова малко, че семействата и домакинствата им изнемогват. На това равнище вероятно отчасти нещо ще бъде направено в полза на гражданите – намаляване на някои сметки, промяна в методиката, одържавяване на някоя компания. Може да се намалят ставките на ДДС за някои ежедневни стоки и битови услуги, за лекарствата и учебниците. Проблемът е, че на макроравнище има абсолютна нечуваемост, политиците все още се правят на „ни лук ял, ни мирисал”. Протестите тръгнаха от сметките, минаха към изгонването на един монопол и стигнаха до искане да се озаптят всички монополи. Стигна се до искане да се смени моделът на икономиката, която сега е фатално монополизирана. Хората искат държавен контрол върху богатството и разпореждането на олигархичния капитал. Изрично се иска контрол върху банковите издевателства върху малкия бизнес и домакинствата. Това вече е макроравнище на граждански протести. Не случайно западните информационни агенции веднага казаха, че в България са започнали „anti-austerity protests”. Точно това тук и досега се премълчава – не само от политиците, но и от основните масови медии. А това е същественото, това е важното. Ако наистина се стигне до „промяна в системата”, то преди всичко за това става дума. Austerity са политиките на западните правителства от последните 2-3 години за справянето с кризата – наливат се огромни публични средства в частните монополи, преди всичко банкови и застрахователни. Така държавата и населението покриват загубите на частните банки и монополи, а те продължават да трупат печалби и небивали възнаграждения за своя топ-мениджмънт. Това е абсурд на сегашната криза, както и цинизъм на уж опита тя да бъде преодоляна. Точно срещу това протестират хората. Все още не напълно осъзнато, както е в западните страни, но до това ще се стигне. Политиците се страхуват най-много от това равнище на гражданските протести. Засега те доволно потриват ръце, че лидерите на протестите още не са израснали до това равнище. Но няма да е задълго. В Америка и Европа цялото антиглобалистко движение е под този общ знаменател, скоро ще стане и в България. - Виждате ли реална възможност служебното и следващото правителство да могат да променят тенденцията на рестриктивните политики? - Служебното правителство няма тази възможност и време. Много зависи коя ще бъде доминиращата партия в следващото правителство, доминираща в една много сложна коалиционна конфигурация. Има значение и дали ще функционира като партийно или като програмно правителство. Ако е програмно, коя ще е макропрограмата за двугодишен или четиригодишен период. Зависи и кои ще са личностите в него, защото за да се направи искания завой би било сложна задача, посредствени политици не могат да го направят. Биха могли единствено личности с високо качество – визионери, с прогностичен поглед и компетентност, освен това хора с воля и смелост. Ако липсва едно от тези три неща, който и да е начело на следващата власт, дори и да се опита да направи нещо, ще се окаже безпомощен. - Възможно ли е вълнението на улицата да се повтори в средносрочен план – в следващата една година, да кажем? - Дори е възможно мащабът да се удвои и удесетори, така както е в Испания и Гърция, в Кипър и други страни. Мисля, че в момента политиците се заблуждават, че улицата е утихнала. Хората просто изчакват да видят дали ще има някакъв позитивен ефект от натиска върху „политическата класа”. Ако служебното и после новото правителство продължат досегашната ултралиберална политика, очаквам само след няколко месеца улицата да избухне, и то многократно по-масово и ожесточено. Хората вече се убедиха, че са голяма сила, че ако са активни ще бъдат чути от политиците, че могат дори да свалят правителство и да променят посоката на политиката. В този смисъл не малко хора в България започват да стават граждани. Ако политиците отново ги ядосат, следващият път протестите ще са много по-мащабни и яростни. - Очаквате ли ситуацията в страната да доведе до втвърдяване на партийните електорати, ще се повиши ли избирателната активност? - Очаквам избирателната активност да се увеличи, тъй като всички партии ще бъдат максимално мобилизирани. Новите партии, ако възникнат такива, ще активизират допълнителен електорат – избиратели, които в по-спокойна ситуация с предизвестен победител стоят пасивно отстрани и наблюдават. Прогнозирам над 4 милиона избиратели да гласуват. Това са около 60% от държавния списък на имащите право на глас, и над 70% от реалните избиратели в страната, плюс около 150 хиляди от чужбина. Относно твърдите ядра – да, има мобилизация. БСП има голямо ядро. То започна да се разколебава след 2005 г., през 2011 г. до 35 % от ядрото отказа да гласува за своята БСП. Но сега вероятно ще се мобилизират максимално. Освен това сега към БСП се ориентират още две периферии. Ако те не бъдат изпуснати и прогонени от самата БСП, техният процент вероятно ще нарасне. Голяма питанка е колко е твърдото ядро на ГЕРБ. Вероятно това е около 50% от доскорошните им избиратели. Предполагам, че става дума за около 600-700 хил. души, които също ще са максимално мобилизирани. ДПС също са с много устойчив електорат. Те сега искат да добавят още 150-200 хиляди гласа за себе си. Като знаем колко военизирана им е машината за гласуване, можем да се опасяваме, че ще успеят. Мисля, че Меглена Кунева има съвсем малък твърд електорат. Шансовете й за успех по-скоро намаляват, отколкото да се увеличават. Много интересна е перспективата на Атака. През последната година и половина подкрепата за нея се сви до 2%. Но те направиха успешен завой в публичното си поведение, активизираха се по места, правят разумна кампания, техният популизъм изглежда най-точно премерен в душите на масовия българин. Очаквам те да възстановят не малко от загубените си проценти и да се представят добре на изборите. Ще е интересна тяхната борба срещу „братовчедите” от новата формация на телевизия Скат НФСБ. Що се отнася до новите партии, те са много неустойчиви и нямат твърди ядра – те са по-скоро периферия-периферия-периферия. Дали тя ще отиде да гласува или ще се разколебае никой не може да гадае преди изборите. Това са предстоящите „изненади” от 12 май 2013. - Какво щеше да стане, ако ГЕРБ се бяха опитали да задържат властта до края на мандата? Кой е достойният начин на поведение в такава ситуация? - Ситуацията е уникална, досега не сме имали правителство, свалено от власт по подобен начин. Но следва да си дадем сметка, че сегашните протести изобщо не приличат на онези от 1997-ма. Тогава имаше алтернативна опозиционна партия, тя имаше свои президент и столичен кмет, имаха познати и изявени лидери. Докато сега няма нито политическа организация, нито идеология, които да консолидира, нито познати и утвърдени лидери, нито дори сериозно политическо и организационно мислене. Сега емоцията надделява, анархистичните възторзи надделяват. Но това не може да се пребори с организираната сила на властващите партии, с институциите на държавата, които крепят статуквото. В тази светлина за оставката. Ако ГЕРБ бяха пожелали, те можеха да си изкарат мандата. Бързата оставка на Борисов бе изненада за всички. Ние само можем отстрани да си задаваме въпроса „защо”? Тепърва ще се разбере дали тази избързала оставка ще спаси ГЕРБ от съдбата на изчезналата НДСВ, дали народът ще съжали болнавия Борисов и отново ще го качи на власт, дали отново Цветанов ще успее да злоупотреби с МВР, за да докара няколко процента изкуствено отгоре над това, което те наистина имат като гражданска подкрепа. ГЕРБ са типична картелна партия. Тепърва ще видим колко групички и корпоративни кръгове ще се разбягат далеч от ГЕРБ, към някакви други партии и формации. - БСП обновява листите си, но същевременно централата не издигна ясни критерии за това кои трябва да влязат в парламента и кои – не. Защо? - Мисля, че е наивно да се очаква някакъв последователен и съвсем ясен критерий. БСП е изключително сложна структура с много вътрешни противоречия, линии на разделение, както и зависимости в най-различни посоки. Но вече виждаме, че много от знаковите фигури се оттеглят, няма да са водачи на листи, някои от тях дори няма да са депутати. По същество това е частична смяна на колективния образ на БСП. Частична, но извънредно важна като психологически ефект. По тази линия вероятно ще се получи известно отпушване, както и успокояване на негативните нагласи спрямо БСП. Това е неприятна новина за противниците й, както и за онези медии, които ситематично стигматизират публичния образ на тази партия – пред младите избиратели и пред интелигенцията, пред чужбина и Европа, пред обърканите хора от средното и старото поколение. Повечето медии непрекъснато се упражняват да струпват всякакви вини върху БСП – и заслужени, и измислени. И то не само върху партията като цяло, но избирателно върху 4-5 основни фигури. Ефектът е очевиден. Точно тези хора от лидерската група на БСП сега се дръпват назад и встрани. Това е очакваното от тях поведение и за изненада на мнозина то вече е факт. От повече от 10 години в това отношение БСП за първи път се държи адекватно спрямо психологическото възприятие на избирателите. Мога да направя аналогия със служебния кабинет. ГЕРБ прави същата смяна на колективния си образ. Кабинетът е очевидно отново на ГЕРБ, зам.-министрите смениха падналите от власт министри. Но това не са хора затънали в до болка познати за всички компромати, а и няма време да бъдат омаскарени както досегашните водещи фигури. Това са хора впечатляващи със своята интелигентна и светска визия, за разлика от брутално простоватите образи на досегашните. Това са хора с езици и лични европейски контакти, а не смехотворни „конгратюлейшъни”. Всъщност, те се опитват масовото съзнание да позабрави досегашния им образ, за да може по-спокойно да гласува отново за „партията на народа”. Подобна промяна направи и Волен Сидеров – със собственото си поведение, вече го няма налудничавият му истеричен поглед, вече говори спокойно и разумно, вече популизмът му е близко до реалността. В тази логика защо отслабва Меглена Кунева? Ами тя просто няма накъде да променя своя публичен образ – досегашният й вече е психологически изтощен и дори досаден, а нов тя не е способна да си произведе. Е, вероятно ще загуби. Изборните успехи днес се правят чрез телевизора. Затова е от такава изключителна важност публичният образ, неговата привлекателност, новостите в него, свежестта и елементите на харизма. В това при тези избори ще има отличници и те ще спечелят, ще има и тройкаджии и те ще загубят. - Успява ли според Вас президентът Плевнелиев да излезе от образа си на човек, тясно свързан с Бойко Борисов и ГЕРБ? - Не бързайте, не е реалистично. Досега той беше синовно завързан за ГЕРБ, оправяха му перчемчето на първата му пресконференция като президент. Същевременно наблюдавам, че той прави плахи опити към своето еманципиране. Но ги прави на малки стъпки, не с големи крачки, прави ги полека и деликатно. Самият Плевнелиев не е груб човек, не му е в характера да действа радикално. Всъщност, всичко това е позитивно, редно е нашите политици да усвоят изкуството на последователна политика с малки крачки – не с лутане от една крайност към друга, не с рязко прекъсване на предишен здравословен процес, не с визията на паникьори, които реагират на моментни опасности без да мислят за бъдещето. Имам надежда в президента Плевнелиев. Дано неговият мек маниер не се окаже безхарактерност. На България сега са й нужни лидери с воля и последователност в действията, а не позьори и въртиопашки. Много хора си мислеха, че той ще намери отнякъде принципно различни хора за служебното правителство. Толкова независими от Борисов и ГЕРБ, че сякаш са паднали от небето. Това е наивно очакване. Освен това е по-добре ГЕРБ в тази си нова форма да си довърши мандата – за да не се размива отговорността. Това са важни неща при демокрацията, важни са за следващия властови мандат и отношението на гражданите към него. Край Бележка от Михаил Мирчев: Тук публикувам пълния текст на моето интервю, така както то бе взето на 26 март 2013 г. Вероятно са съкратени няколко параграфа, за да се вмести то в една страница. Обратно към началото |
 | ||
|
Препоръчай
| Tweet | |
Национална конференция