|
В. 24 часа, 16 април 2014 www.24chasa.bg/... Проф. Михаил Мирчев, социолог 
- Възможно ли е резултатът от евровота у нас на 25 май да е реплика на изборите в Унгария, проф. Мирчев?- Няма да е тяхна реплика, защото в Унгария почти цялото политическо пространство е преместено вдясно. Там управляващата партия взе 45%, а фашистката "Йобик" - 18%. Това са общо 63% от гласувалите. За разлика от унгарското, българското политическо пространство, първо, е много по-балансирано между ляво и дясно. И второ, то все още е концентрирано около центъра, имаме умерено ляво и умерено дясно. Все още нямаме застрашаваща проява на крайно дясното, а и българските комунисти, ако можем да ги наречем крайно ляво, са доста безпомощни. Има 2-3 формации, които в последните 10 г. не събират повече от процент. - Защо е толкова мощно дясното в Унгария? - Не просто защото са десни, а защото са патриоти и националисти. Ето ви следващата причина да не си приличат унгарските избори с българския евровот. Сега основният разделител не е "ляво - дясно", а по линията националисти патриоти за своята си нация в рамките на ЕС, от една страна и от друга, космополитите, които се отказват от своята национална идентичност и държавния си суверенитет в полза на една все по-строго централизирана Европа. Точно в този смисъл трябва да видим доминацията на дясното в Унгария. То е силно във властта, въпреки съпротивата от Брюксел, защото неговите представители като патриоти и националисти отстояват национални интереси, когато се налага - дори против европейската бюрокрация и толерираните от Брюксел монополи. В този смисъл прогнозирам, че и в България ще имат успех онези партии и лидери, които първи направят завой от космополитно европейското към патриотично национално българското. Това е граждански очаквано, това е политическата мода през изборната 2014. - Ние защо сме толкова умерени? - Това си е национален характер и между другото, трябва да се радваме, че сме такива, защото при левите и десните крайности говорим за ексцесии, за език на омразата, за брутални прояви и улични сблъсъци. - Украинската криза радикализира Европа. Каква ще е конструкцията на новия Европарламент? - Никак няма да прилича на досегашния. Вероятно след 25 май новият европарламент ще започне да преосмисля много от доскорошните политики на ЕС и много бързо ще се тръгне към друг модус на Европа. - Какъв? - Ще се върнем към първоначалната идея за ЕС като обединение на независими нации и съхраняващи своя суверенитет национални държави. А не макродържава, доминирана от няколко големи западни държави и ръководена от самозабравили се бюрократи, технократи и лобисти в Брюксел. Това ще бъде големият завой. Мое наблюдение върху 20-ина страни от ЕС показва, че патриотично-националистичните формации в дясно и в ляво набъбват до около 40%. Те са доста агресивни евроскептици, искат бърза и радикална смяна на досегашния модус на ЕС и действията на ЕК. Освен това евроскептицизъм има и сред умерените. Така че очаквам много от политиките на ЕС бързо да бъдат преоценени след изборите, за да се направи големият завой към по-балансиран Европейски съюз, който да проявява социална чувствителност. - Завой накъде? - Към германския модел на общество. До момента Брюксел налагаше американския социален модел, който облагодетелства 1, плюс 4, плюс 5 процента от върха на обществената пирамида, а всички други застопорява или премачква надолу към обедняване, декласиране и паника пред бъдещето. Докато германският социален модел в максимална степен пази средната класа, не декласира интелигенцията, има грижа за интегритета на младежта, здравословно консервативен е спрямо семейството. Европа има нужда да се еманципира от САЩ и тяхната имперска доминация, за да не стане жертва на послушанието си. - Очаквате ли от Брюксел по-различно поведение към страни като България, върху която се сипят негативни оценки и запори на европейски пари? - Ако този завой стане, очаквам да бъде омекотено издевателството на големите държави върху периферните. В момента Брюксел действа като класическа имперска структура с ядро, близка около него пeриферия, и далечна маргинална периферия, към която ние сме причислени. Впрочем група интелектуалци като Юрген Хабермас още през 2012 г. подписаха манифест "Европейска пролет". Негова сърцевина е идеята ЕС да служи като държавен механизъм за реално приближаване между малките и по-бедните държави към по-богатите и напредналите, вместо да бъде изграждан като централизирана имперска структура на 2-3 големи западни нации. - Какво очаквате от изборната битка между БСП и ГЕРБ, които са на кантар? - Няма спор, че евровотът е премерване на силите, но не толкова между двамата големи, колкото между новите и малки играчи – АБВ, "България без цензура", НФСБ, Реформаторски блок. Тези 4 формации в момента имат гарантиран електорат не повече от 2-3 процента. Ще им трябват по около 180 хиляди гласа, за да спечелят по един евромандат. За всички тях евровотът е драматично изпитание, което ще покаже кой ще влезе в бъдещ парламент и кой независимо от парещите си амбиции ще остане далеч под бариерата от 6%. Опасността е някои от тях да претърпят поражение, да се види че са амбициозни, но граждански аутсайдери. - Височина набира единствено "България без цензура" - в някои проучвания стига 7%. Как ще се развие? - Много пресилени са тези 7 процента за "България без цензура". В момента получава между 3 и 5%. А когато преди избори нова политическа сила като тяхната получи декларативно 3-4-5%, най-често на вота постига 1,5-2% от всички избиратели. Доказва го 25-годишна изборна практика. Единствено "Атака", която през 2005 г. възникна за 45 дни, на старта си имаше 0 процента, месец преди изборите набра 1,5%, 15 дни преди изборите станаха 4%, а на самите избори получи 6% от всички избиратели. Всички останали малки формации досега, анонсирали се много преди дадени избори, обикновено поддържат сравнително висок декларативен вот, който спада 3 до 4 пъти на изборите. Ако "България без цензура" в следващия месец не направи нещо ново и атрактивно, вероятно ще има горчива загуба. - АБВ не успя да влезе в ролята на алтернатива на БСП, нямат такива амбиции и новите леви в интернет. Кой ще запълни вакуума в ляво, за който и вие, и мнозина ваши колеги говорят? - Вижте, АБВ никога не са казвали, че искат да бъдат алтернатива на БСП. Те твърдят, че са алтернатива само на Сергей Станишев и сегашното ръководство на БСП. Това е принципно важно да бъде разграничавано. През последните месеци АБВ се стреми да отцепва цели организации - в Попово, в Монтанска област, в Перник и т.н. Но те не атакуват БСП като цяло. Това всъщност е един лидерски сблъсък между Георги Първанов като бивш лидер на БСП, който има амбиции да се завърне на този пост, и Сергей Станишев, който е начело на партията от 13 години и, разбира се, между тяхното лидерско обкръжение. Стани за да седна, падни за да се възкача, това е сцената, която се разиграва. - Отцепването на организации от БСП, накърнява ли я? - Да, по две линии. Най-оптимистичните данни за АБВ са от порядъка на 100 хиляди гласа. Според мен обаче много по-реалистично число е подкрепа от 50 000 гласа. Но има риск АБВ да се окаже и под тях. Така или иначе, те ще отцепят от БСП някакви гласове, но по-големият ефект е не в това, че ще намалят бройката гласове за БСП, и дори не толкова, че може да им препънат един мандат. Проблемът е, че с публичното говорене на едните срещу другите бесепари, с изправянето на стария и безспорно авторитетен лидер на БСП срещу сегашния международно признат лидер на БСП, който в тази ситуация успява да трупа допълнителен личен престиж и авторитет, се демобилизира и демотивира някаква част от БСП симпатизантите. Причината е много проста - те имат 100-годишен рефлекс против разцепването. И когато усетят, че лидерите вместо да обединяват партията, допускат братоубийствени действия, се настройват и срещу едните, и срещу другите. Всъщност това е по-голямата опасност сега пред БСП. - Ефектът какъв ще е? - Усещането, че БСП е в проблемна ситуация, с която лидерите трудно се справят. Част от симпатизантите могат да си кажат: "Ние този път може да не гласуваме. Ще ги изчакаме и да видим какво ще направят, а после пак ще гласуваме за БСП". Това е истинският риск пред процента за БСП. - Много анализи се изписаха за кафето, което Борисов и Местан изпиха в Кърджали. Предвестник на нов съюз ли е? - ГЕРБ е партия в изолация и търси партньор. Ако може обаче по-голям. За тях Реформаторският блок, който успешно се самоубива, не е нужния партньор. Споразумение с други джуджета също не върши работа. Единственият сега възможен партньор, който носи обществено усещане, че ГЕРБ добавя чужда голяма сила към себе си, е ДПС. Затова Борисов започна да прави жестове на приятелство, опитва се да изгражда мостове към ДПС, при това публични, като евентуален партньор. Обратно - ДПС е обявен за стратегически партньор на БСП от 15 години. Но вече няколко пъти доста нелоялно, почти предателски е забивал нож в гърба на БСП. Спомнете си изказването на Ахмед Доган през 2005 г. 8 дни преди изборите. Заради него, тогава БСП изгуби 200 хиляди свои избиратели, които се ядосаха на това стратегическо партньорство и на наглостта на Доган. Същото се е разигравало и на местни избори, лично съм им ял попарата още от 2003 г. БСП винаги са били лоялни към тях, ДПС обаче не отвръща със същото. Винаги, когато е възниквала прагматична ситуация да се откажат от БСП, това е ставало. И сега ситуацията е подобна - все още са в едно правителство, атакуемо отвсякъде. И вместо да си крепят коалицията, отиват с единствения й прононсиран враг да пият кафета на приятелството. Това какво е, лоялност ли е? - Ще има ли предсрочен вот? - Засега не. Правителството се стабилизира. Ако ДПС не го издъни, поне година и половина ще си остане стабилно. - България в момента е между руския империализъм и американската хегемония... - Мисля, че е обратното - между американския империализъм и руската хегемония. - Как ще ни се отрази това? - Зле, ако вземем едната от двете страни. Ако застанем на американска страна срещу Русия, тъй като Европа обслужва американска политика, ще ни се отрази много зле. Русия ни наказва за това през последните 20 г. и ще продължи да го прави. Ще ни се отрази зле и във вътрешен план, защото русофилството е част от българския национален характер и спонтанните политически и геополитически рефлекси на нормалния българин. Зле ще ни се отрази и ако отидем в другата крайност и кажем: "Русия ни е партньорът", доколкото ние сме членове на ЕС, зависими сме от НАТО, зависими сме от Биг Брадър САЩ. Затова правилният път е в едно много умело балансиране. В този смисъл министър Вигенин допусна грешка с прибързаното си посещение в Украйна, и след това с едноседмичните си декларации, че ние ще наказваме Русия за Крим. Ако иска да балансира, България категорично не трябва да прави такъв тип изказвания. Замотава се, разболява се от грип, моторът на самолета не успява да запали, той не стига до Киев. Изобщо - хитрува. Като във всяка изкусна дипломация. Нали дипломацията е изкуство на компромиса, а не на детския ентусиазъм… Интервюто взе Мила Гешакова Бележка от Михаил Мирчев: Интервюто е взето на 10 април 2014 г. Редакцията е направила съкращения. Тук публикувам пълния текст. Обратно към началото |
 | ||
|
Препоръчай
| Tweet | |
Национална конференция