|
В. Труд, 13 юли 2004 ОТ ТРИ БЕБЕТА - ЕДНО БЪЛГАРЧЕ Интервю с доц. Михаил Мирчев
- Все пак това е огромна разлика? - Аз не казвам, че съзнателно са нагласени. Но методиката е такава, че този показател рязко се изкривява. В България, според извадковото преброяване, циганите са едва 370 908, а ромските лидери твърдят, че са 1 000 000. Според мен в момента ромите - независимо дали се декларират като такива или не - реално са поне 800-900 000. - Като говорите за методика принципа на самоопределяне ли имате предвид? - Точно така, преброяването е по самоопределяне. Реалните числа да други. Примерно голяма част от ромите се декларират като турци. И затова процентът на турците в България излиза 9.5%. Не са толкова. Други роми се декларират като българи. През 1980 циганите в България са били около 500 000 и това е достоверно. Как оттогава досега и при тази тяхна раждаемост те ще станат по-малко? 900 000 е реалното число, това е някъде над 10-12% от населението и 14-15% от реално живеещото в България население. Защото от 7.5 млн. души около 1 млн. е в чужбина и сред тях малка част са цигани. - Добре, нека ромите в България да са 14%. Как при тях ще се раждат повече деца, отколкото при българите? - Има огромно количество млади майки. Много от тях са момичета под 19 години. А българките първо имат много по-ниска детеродна норма. И второ, има страшно покачване на възрастта на раждането. Сега официално тя е 27 години, а реално около 30-31 години. При българките е обратно и по двете линии. Ромското население ражда много деца и започва да ги ражда от ниска възраст. А българското - малко деца и ги ражда "отложено" на пределно висока възраст. Сега ние сме точно в години на голямо, парадоксално разминаване. Аз се надявам, че в следващите години тези проценти ще се нормализират - поне отчасти. Но за 2003 около 70% от ражданията са небългарски. Това са цигански, плюс турски, плюс всички други малцинства, плюс чужденци. - Какво означава "детеродна норма"? - Това е обективен показател колко са родените деца на жена от активната детеродна възраст. А в субективен смисъл е житейско намерение - колко деца една жена се стреми да има. Аз твърдя, че българската детеродна норма е двукратно по-ниска спрямо турската и над три пъти по-ниска спрямо ромската. - Опонентите Ви сочат и данни, според които към 2001 българчета са били 72.6% от всички деца до 9 навършени години, само 10.8% са ромчета. - Проблемът е в усредняването. Аз не говоря за 10-годишен период. Говоря за 2002-2003 г. Просто в тези години се получава един абсолютен срив на българската раждаемост, докато циганската и турската си остават много високи. - Може ли да се предвиди докога ще се задържи явлението от тези години? - Целият проблем е какво ще бъде детеродното поведение на българската популация. Сега сред нея има самопарализиране на детеродната активност. Ако това продължи, пропорцията фатално ще се запази. Няма обаче да продължи, ако нещо стресне българската популация, ако се задвижи някакъв инстинкт за самосъхраняване. За това става дума, за инстинкт за самосъхраняване. Така нар. "отложени" раждания, които днес са масови, могат в един следващ къс период от време да станат фактически раждания. Тогава ще имаме рязко позитивно връщане на пропорцията. Защото циганската и турската раждаемост са константа, променлива българската раждаемост. - Какво предвещава лошият вариант, т.е. ако тенденцията не се обърне? - Към 2040-2050 българите вероятно ще са 60% от населението, но това ще са предимно възрастни хора. Останалите 40% ще са много напористо население с друга етническа и религиозна принадлежност. Те активно ще свиват и изместват българското присъствие в икономиката и властовите структури. При това прирастът ще е не само от сегашните малцинства, но и механичен - тук ще дойдат араби, турци, албанци, румънци, гърци. Ние сме в процес на автогеноцид. Не го ли осъзнаем навреме, очаква ни демографска катастрофа. - Лично Вие оптимист ли сте? - Да, аз се надявам нещо да се случи. Да се задвижат някакви мотивационни механизми сред българите. Държавата и политиката да излъчат някакви стимулиращи сигнали. - Дали държавата може нещо да направи? Отдавна се опитва... - Тънкостта е, че особено днес не можем да имаме политика на директно стимулиране или ограничаване на раждаемостта. В демокрация не може обществото и държавата да принуждават едни слоеве да раждат повече, а други да ограничават. Но може да има ефективна индиректна политика. Чрез икономически и данъчни лостове. Чрез ясни изисквания към родителите да бъдат добри родители, а не да занемаряват, експлоатират и насилват децата си. Вече по линия на Закона за защита на детето има изградена институционална структура, която покрива все по-голяма част от страната, има активизация на дейностите. Този механизъм по западен образец се въвежда. За съжаление това практически започва преди 1-2 години, много късно, изпуснахме 12-13 години. - Как плащаме за закъснението? - Сега похабяваме около 30% от малкото деца, които раждаме и имаме. - 30 на сто? - Да, това са експертни наблюдения, това е крайно песимистична друга мой оценка. Похабяват се от лошо гледане, от занемаряване. - Как изчислихте процента? - Като съберете децата, които са в лошо здраве, като съберете изоставените, безпризорните, и децата, страдащи от наркомания и алкохолизъм, и децата, които вече са в лапите на криминалната престъпност, на проституцията, на просията, ще се получат около 30%. Сложете и децата, които или не влизат изобщо в училище, или се записват в 1-ви клас и формално изкарват едва до 3-4 клас. Важно е държавата и обществото да предприемат спешни, и комплексни, и продължаващи, и ефективни мерки, за да се намали бързо и рязко този поразен детски контингент. Това нали са нашите деца! Иначе казано, освен регулиране на раждаемостта друга посока на държавната политика е охраната на вече родените деца, осигуряване за тях на нормални жизнени и социални условия. А не да ги отхранваме за престъпните слоеве, за обществените домове за изоставени деца и т.н. - Колко спешно трябва да се реагира, според Вас? - Спешни мерки трябва да се вземат през следващите 3-4 години. Ако не го направим, просто ще изтървем последния влак. Аз пледирам не за паника, не за истерия. Пледирам за спешни мерки от страна на специалистите, плюс политиците, плюс държавниците. Ако държавата направи стратегия за така нар. "нова демографска политика", ако тази стратегия бъде приета с политически консенсус от всички основни политически сили и ако бъде въведена в действие с участието и задължението на всички държавни администрации, с привличането на медиите, ако няколко поредни правителства устоят да действат в една посока, то тогава можем да излезем от това блато. От блатото, към което сами сме се устремили! Интервюто взе Николай Големанов Обратно към началото |
