ASSA - M

В. 24 часа, 13 декември 2004

КЪДЕ СЕ ЗАТРИ ЛЯВАТА ВЪЛНА

МИЛЕН ВЕЛЧЕВ СКОЧИ НА СЪРФА. ХАРИЗМИТЕ В НДСВ СЕ ПОДЦЕНЯВАТ, ИМА ОПАСНОСТ ОТ ИРАЦИОНАЛЕН ВОТ

Михаил Мирчев
Социолог, АССА-М

- Г-н Мирчев, кое спря лявата вълна, както установи изследването ви сред 18-40-годишните?
- Трябва да се направи много прецизен анализ. Но и сега е очевидно, че има недостатъчно ясен образ на левицата като алтернатива - първо, на десницата, и второ, на сегашното управление. А младите искат яснота, не им харесва замъгленото говорене. Втората причина вероятно е съществуването на идеологическа инерция. За 15 години "демократична" пропаганда беше насаден страх у младите и средното поколение, че БСП не е свързана със съвременните европейски стандарти, че е недостатъчно откъснала се от миналото. Обективно сега в основната си геополитическа ориентация тя е равна на другите политически сили, така

че този страх е обективно неоснователен, но субективно все още действа неговата инерция. Фактът е, че имаше младежка вълна към БСП в края на 2003 и началото на 2004 г., а сега регистрирам намаляване на 20-т и 30-тгодишните симпатизанти близо два пъти. Младежкият електорат не печели изборите в България, но той е най-чувствителният на политическите тенденции. И като такъв по принцип регистрира общия процес в гражданското отношение към една политическа сила. Така че тези данни не са просто неприятни. Те са много тревожни и трябва да последва не тяхното отричане, а сериозен анализ. Има достатъчно време до изборите ситуацията да бъде преодоляна от страна на левицата.

     - Не е ли учудващ огромният брой младежи, които се обявяват за центристи?
     - Когато се загуби представа в обществото що е ляво за разлика от дясно и обратно, тогава политически активните хора се самоидентифицират като центристи. Идеологически и политически погледнато центристкото не означава нищо друго освен балансиране на интереси, прагматизъм на адаптацията към реалностите. В този смисъл центърът не е алтернатива нито на лявото, нито на дясното. Той е по-скоро бягство от тях, когато не ти е ясно какво означава ляво или дясно на практика.

     - Тогава коректни ли са изводите, че младите бягат от БСП и отиват при НДСВ?
     - Няма такава интерпретация, не е коректна. Въпреки, че нараства, рейтингът на НДСВ все още остава в много ниски стойности. Ето защо не бива да се прави извод, че, видите ли, НДСВ е обречено на успех. Просто днес всички политически сили се оказаха в плаваща ситуация, безкрайно неясна и негарантираща желаната от тях изборна перспектива през 2005.

     - Наскоро колегата ви Живко Георгиев каза, че БСП е най-добре представената сред младите партия, а проучването на АФИС по поръчка на "Позитано 20" сочи сигурен червен успех. Вие пък говорите за тревожни симптоми. Откъде е разминаването?
     - Не съм запознат с това изследване и не мога да интерпретирам тяхната методика и резултати. Базирам се само на собствените си данни.

     - Соцръководството реагира бурно на огласените от Вас данни и тенденции.
     - Естествено е, когато човек чуе нещо неприятно, първоначално да реагира с недоверие, дори може би с малко обида. Но аз се надявам, че емоцията ще отмине и по тези неща ще се размишлява трезво и обективно.

     - Не са ли пренебрежимо малко политически активните млади? Повечето не гласуват.
     - Вече казах, че младите избиратели днес не решават изборите в България. Дали за една политическа сила техните проценти ще са с 2 повече или по-малко, няма значение за крайния резултат. Те не решават вота, но са показателни и с голямо символно значение. Всяка политическа сила държи да се самопредставя пред обществото, да се хвали, че младежта стои зад нея, че обслужва интересите на младото поколение. И в това, вече се убедихме за 15 години, има спекулация и опит за манипулиране - както на самите младежи, така и на общественото мнение. Важното тук за мен е, че в динамична ситуацията именно реактивността сред групата на младите избиратели е показателна за общите тенденции - ставащото при тях се случва и при средното поколение и сред възрастните, но много по-забавено и прикрито. Затова, който пренебрегва младите и си казва, че при другите не текат подобни процеси, може накрая да бъде неприятно изненадан от резултатите на предстоящите избори.

     - Какво трябва да направи политическият елит за младите, които не харесват живота си и се капсулират от обществото, както ги обрисува изследването ви?
     - Да признае факта, че има голямо разминаване между модела на обществото, което се строи вече 15 години у нас, и гражданските интереси на множество от хора и общности в България. На това принципно разминаване се дължи общото разочарование и отдръпване от политиката и политиците, независимо дали са леви или десни. Затова, ако искат да си върнат вниманието, уважението и гласа на младите избиратели, политиците би трябвало да говорят по тези въпроси и да обещават конкретни и ясни неща. Но не на парченца от сорта: "малко компютри", "малко семейни помощи" и т.н., а в глобален план - в края на краищата какъв тип общество ще градим (или доизградим), за да върнем например от странство 1 млн. образовани и активни младежи. Последното ще бъде възможно, само ако житейската им перспектива тук стане позитивна. Сега те помагат на роднините си и от емиграцията тече поток пари към България. Но след 20 години, когато вече родителите им няма да ги има и когато те окончателно се отчуждят от България, ще спрат да помагат. По такива перспективи политиците у нас упорито не желаят да се произнасят.

     - Някои обаче дават личен пример - сам казвате, че Милен Велчев е харесван от младите като пример за кариера, начин на живот, мерило за успех.
     - Съгласно манталитета, който се формира сред 20-годишните, Милен Велчев е образец за подражание - колко е елегантен и изтупан, каква му е напета стойката, какъв професионализъм демонстрира, юпи мъжественост, последователна воля за успех. Независимо кой какво мисли за него, той има своя ясна линия и си я преследва - според мен особено важно е, че това е типът мъжественост в политиката. И се харесва не само на младите. Въпреки всички критични бележки и компроматната война, която може да бъде организирана срещу Велчев, тези неща изобщо не са за подминаване, нито за подценяване. Това е негов актив на ирационално, на емоционално и психологично равнище. А когато действа ирационална притегателна сила, рационалните аргументи и обяснения -какво е направил с външния дълг, с трето и пето - губят сила в реална изборна ситуация. Такива феномени не трябва да се подценяват, а мисля, че и левицата, и десницата подценяват мощта на няколкото харизматични личности в НДСВ.

     - На това имиджово ниво лявото и дясното имат ли конкурентни фигури?
     - Това е един от спъващите ги дефицити. Имат знаещи и можещи лидери, но нямат личности с такава сила на емоционалното привличане. От тази гледна точка не са достатъчно конкурентоспособни.

     - Дебатът "става ли Станишев за премиер" свързан ли е с това?
     - Не говоря за длъжностите, които после след изборите ще се раздават. Премиер може да бъде и човек, който няма толкова привлекателен публичен образ. Иван Костов беше такъв. Проблемът сега преди изборите е коя политическа сила чрез своите лидери ще спечели най-много проценти, за да има възможност да състави правителство. За мен най-тревожното е, че се повишават шансовете на Симеон Сакскобургготски за втори мандат и последващо 4-годишно управление. Преди година това изглеждаше теоретически невъзможно, сега вече това става практически възможно. Независимо дали Симеон ще е официалната личност на власт или ще седи зад кулисите. Неговата втора власт би означавала бламиране на демократичната политическа структура, връщане към някаква еднолична форма на власт, от което бягахме цели 15 години. А щом е еднолична, това значи някаква форма на тоталитаризъм в демократична обложка. Това не е европейският стандарт и ако бъде допуснато, отговорност ще носят и десните, и левите.

Интервюто взе Елица Гилтяй

Обратно към началото